В началото на 20 в. в новоосвободена България започват да почитат делото на възрожденците - творци, общественици и революционери, поставили началото на националноосвободителното движение. В памет на апостолите на българското Възраждане Стоян Омарчевски - министър на народното просвещение, през 1922 г. внася предложение в Министерски съвет за определяне на 1 ноември за Ден на народните будители.

На тази дата българите си спомнят за онези дали началото на един нов период в родната история, когато съзнанието на хората узрява за идеала на свободата и единението на нацията и избавлението и от чуждото робство стават най-висша цел. Възраждането се определя като качествен скок в народопсихологията на българите. Своеобразното начало поставено от Паисиевата „История славянобългарска" и даващо най-ценното знание - за великото минало на България, намира своя естествен край в делото на идеолозите на Освобождението.

На 1 ноември си спомняме и се прекланяме пред паметта на хора като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, братя Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев,  Любен Каравелов ,  Марин Дринов, др. Петър Берон, Найден Геров, Васил Априлов, Иван Вазов, Петко Славейков и др.