На 1 февруари България отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Тази дата символично ни връща към трагичния 1 февруари 1945 г., когато над 147 души от политическия елит на Третото българско царство е произнесена и изпълнена смъртна присъда. Сред осъдените са 67 бивши депутати, 22 министри в кабинетите от 1940 до 1944 г., сред които и министър-председателите от този период Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.
Но присъдите от 1 февруари 1945 г. са символ не само на политическото насилие, заляло българското общество след средата на 40-те години. През изминалия ХХ век Европа е сцена на сблъсък между две кървави идеологии - националсоциализма и комунизма, които доведоха до унищожаването и страданието на десетки милиони хора. България не е подмината от последиците от тяхното противопоставяне. Първи февруари 1945 г. е символичното начало на насилствени политически, икономически, духовни и социални промени, които по брутален начин прекъсват връзката на България с цивилизована и демократична Европа и дават началото на безконтролното и тоталитарно управление на Българската комунистическа партия, доминирано от Съветския Съюз.
Българските политици на прехода, политолозите и историците ни носят отговорност пред целия български народ, че не успяха по достатъчно категоричен начин да заклеймят комунистическия режим в България. А по време на прехода този режим успя да трансформира политическата си мощ в икономическа, запазвайки своите лостове на влияние в обществото, като грубо отрече правото ни на историческата памет за неговите жертви.
Те не трябва да бъдат забравяни! България е дала своята дан в съпротивата срещу комунизма в Европа и трябва да сме горди с това! Излъченият наскоро по Българската национална телевизия филм на режисьора Атанас Киряков "Горяни" (2011) е недвусмислено доказателство за това. Той е посветен на един от най-травматичните, но и най-забележителни моменти в най-новата българска история - съпротивителното движение на горяните срещу комунистическата власт в периода от 1944 до 1956 година. Движението на горяните е най-красноречивият аргумент срещу широко разпространената нагласа в българското общество за относително мирното налагане на комунистическата диктатура в страната, както и срещу разпространените в чужбина представи за България като послушен сателит на Съветския съюз. Автентичният характер на движението, както и тоталитарният характер на тази епоха превръщат филма "Горяни" във важно свидетелство за същинското отношение на голяма част от българите към комунистическата власт.
Ето защо на този ден се покланяме пред тези, които с цената на живота си отстояваха достойнството и стремежа на българите към свободно от комунистическо вмешателство развитие. Днес търсим в историческата си памет спомен за нашето минало, но не за да взривим политически зареден конфликт, а за да разберем и оценим миналото си такова, каквото е. Само по този начин ще постигнем обществено помирение по травмите от миналото ни и ще можем заедно да вървим напред.