На днешната дата преди 76 години на 49 годишна възраст умира един от най-обичаните български владетели – Н.В. Цар Борис III. Той е известен с прозвището си Обединител, защото приживе успява да обедиини земите населени с българи – Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Вардарска Македония.
Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. в София, завършва средното си образование в Двореца под опеката на учители от Първа мъжка гимназия, а след това продължава образованието си във Военното училище в София. По време на Балканската и Първата световна война е офицер за свръзка, като през 1918 година достига до военното звание генерал-майор. След абдикацията на баща си Цар Фердинад, на 3 октомври 1918 година поема кормилото на държавата и на 24 годишна възраст е коронован за български цар.
Цар Борис безкрайно е обичал народа си и е бил един от най-обичаните български владетели, непосредствен и демократичен, той винаги е бил близко до хората, обикаляйки непрестанно Царството със стремеж да бъде близко до своя народ и неговите проблеми. Ето какво през 1928 година пише за него популярният тогава американски журнал „Информейшън“:
„Царят е прелестен млад човек на 33 години. Той говори английски със съвършенство и е много осведомен по американските работи. Когато пътува из страната със своя автомобил, той влиза в близък допир с народа си, където и да отиде. Той спечелва сърцата поради своето непринудено и естествено държание, съвършено лишено от престореност.
Никой държавен глава в света не е по-демократичен и по-приятелски от този млад човек, потомък на една велика династия, който искрено се стреми да направи всичко, що може за своя народ.“
След избухването на Втората световна война и подписването на Тристранния пакт, на България е предоставена възможността да администрира земите от българското землище – Беломоркса Тракия и Вардарска Македония, заради което Царят получава прозвището „Обединител“. Въпреки огромния натиск Цар Борис отказва да изпрати и един български войник на Източния фронт, а една от най-безспорните му заслуги, с помощта на народа си, Светия Синод и правителството, е спасяването на българските евреи, които по това време са живели в пределите на Стара България.
На 28 август, късния следобед, след пет дневно боледуване и при все още неизяснени обстоятелства, Цар Борис III Обединител предава Богу дух. След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква. Не след дълго тленните останки на Царя са поругани от комунистическите безродници. Дано тези, които са извършили това грозно дело никога да не получат опрощение за греховете си. Същото така и комунистите, които изхвърлиха останките на О'Боже почившия Цар и от двореца Враня - те и сега знаят какво се е случило, но истината е толкова ужасяваща, че и сега се страхуват да кажат какво са направили.
През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.
Богъ да прости българскиятъ Царь Н. В. Борисъ III!
