На 25 юни , пред мемориала на Кръстьо Хаджииванов на брега на река Струма между село Чучулигово и село Кулата, бяха поднесени венци и цветя, като по този начин бе почетена паметта на три хиляди жертви на "Желязната завеса". Организатори на възпоменанието са Съюза на репресираните от комунистическият терор (СРКТ) - Пиринско международен инициативен комитет " Кръстьо Хаджииванов".
Цветя бяха поднесени от името на евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП, а от името на г-н Андрей Ковачев бе прочетено обръщение.
Уважаеми дами и господа,
Скъпи приятели,
Hа първо място бих искал да поднеса своите извинения, че нямам възможност лично да взема участие в днешното възпоменание в памет на убитите от комунистическия режим при опит да преминат българските граници. Граничната бразда с Гърция в продължение на десетилетия бе част от „Желязната завеса“, която откъсна страните от Централна и Източна Европа от демократичния свят. Бих искал да поздравя организаторите за тази инициатива, която съхранява паметта за тези трагични истории и събития.
Тази памет трябва да се предава и на младите хора, които може би не знаят че комунистическият режим не даваше възможност на хората свободно да пътуват и да излизат извън страната. Важно е тези обективни факти за близкото минало да се знаят, за да не стават младите поколения жертва на постоянните опити за насаждане на носталгия и манипулиране на историята. Ние имаме морален дълг към паметта на тези, които са рискували и загубили живота си, за да отстояват непреклонно основни ценности като свобода, толерантност и зачитане на човешкото достойнство. Трябва да помним техния завет за един свят без граници.
Днес България е част от Европейския съюз, който бе създаден именно с целта да бъде преодоляно разделението от миналото и да се гарантира демокрацията, свободата и мира на нашия континент. Не трябва да забравяме с цената на колко страдание и жертви бе постигнато европейското обединение, и да осъзнаваме отговорността, която всички ние носим, да запазим неговите достижения, които не са даденост и много лесно може отново да загубим.
Накрая ще си позволя да цитирам част от стихотворението „Европа“ на Стефан Стамов, което той пише в карцера на Кюстендилския затвор през 1954 г.:
Разбий граничните прегради
и слей народите в едно.
Тогаз невеки ще престанеш
да бъдеш люлка на пожар!
Поклон пред жертвите на комунистическия терор!
С уважение,
д-р Андрей Ковачев
