
Визитка
Андрей Ковачев е евродепутат от ГЕРБ, председател на българската делегация в групата на ЕНП в Европарламента.
Роден е на 13 декември 1967 г. в София. Висшето си образование завършва в Германия, където се дипломира като доктор на природонаучните науки.
Работил е като сътрудник в евродепутатски офис и зам.-ръководител на експертната комисия по външна политика към ГЕРБ. Натрупал е опит и в частния сектор като служител на търговски компании зад граница.
Владее английски, немски, френски, руски и испански език.
Не е семеен.
Веселина Сапунджиева
- Измина една година от началото на мандата Ви в Европейския парламент. Каква е оценката Ви за свършената работа?
- По време на евроизборите, а и на изборите за комисар ГЕРБ обеща възстановяване на доверието към европейските институции и особено към институциите в държавата ни. И двата процеса вървят паралелно. Възстановяването на доверието обаче не се измерва в числа или проценти. То изисква всекидневна работа и всекидневни срещи. Като евродепутати може да сме отлично осведомени, да водим успешно преговори, да знаем чужди езици, да правим добро впечатление, но ако в България нещата не вървят и правителството не взема правилните мерки, усилията ни няма да бъдат оправдани. Представителите на ЕП трябва да работят в синхрон със законодателната и изпълнителната власт в България.
- Как се отрази върху работата на българските евродепутати казусът "Румяна Желева"?
- По този казус винаги съм казвал, че трябва да бъде направено най-доброто за страната ни, затова се радвам, че беше взето най-правилното решение. Кристалина Георгиева успя много бързо да преодолее негативизма и на практика вече в европейските институции се говори за доброто й представяне, а случаят с Румяна Желева е напълно забравен. Мисля, че съумяхме да се измъкнем най-безболезнено от неприятната ситуация и да предложим достоен представител в Европейската комисия. Иначе съм убеден, че не трябваше така да си вадим кирливите ризи, но затова пък всеки евродепутат сам си носи отговорността. Затова има демократични избори и ако хората не са забравили, трябва да имат предвид кой какво е свършил или казал. Въпрос на лично решение е дали един евродепутат да изнася информация срещу правителството на своята страна. ЕП не е чужд парламент за България, за да се страхуваме да не се изложим пред чужденците. Моите колеги социалисти например обвиняват ГЕРБ, че води антибългарска кампания, а това според мен е безумно и ни вкарва в противоречия.
- Това означава ли, че българските евродепутати не са надраснали междупартийните си разногласия?
- Евродепутатите по замисъл защитават интересите на целия ЕС, а те са идентични с интересите на страните членки. Така ЕС се базира на намирането на компромис между националните интереси на всички 27 държави. Това означава, че представителите в ЕП, избрани от България, трябва да съумеят да защитят националния интерес на страната си, независимо че са от различни партийни групи в ЕП. Аз виждам моята задача да убедя колегите си от Европейската народна партия, че това, което е важно за България, независимо от тематиката - Шенген, компенсациите за АЕЦ "Козлодуй", стратегията за Черно море, малцинствата, Македония и др., трябва да стане позиция и на ЕНП. Надявам се, че и моите колеги социалисти и либерали гледат по същия начин на нещата.
- Получава ли се?
- През този мандат се получава по доста въпроси - по компенсациите за АЕЦ "Козлодуй", по случая на Спаска Митрова, с казуса "Македония". В този мандат 17-те български евродепутати се събираме всеки месец. Тогава обсъждаме българския прочит на дневния ред на ЕП. В ЕП спречквания, каквито има на общинско или национално ниво, са безсмислени, защото имаме ангажимента да защитаваме интереса на страната си. Другият щекотлив въпрос, който се коментира много особено по избори, е свързан със заплатите на евродепутатите и на администрацията в Брюксел. Местенето от Брюксел в Страсбург - друго място с голяма символика, също натоварва бюджета на ЕС, но това също е високата цена на компромиса. В повечето случаи българските евродепутати работят за постигането на компромис между ЕНП, ПЕС, АЛДЕ, за да защитим интересите на страната ни. Такива усилия положихме и защитавайки идеята за адекватен географски баланс в бъдещата дипломатическа служба на ЕС. Ние искаме в бъдещото външно министерство на Европа всяка страна членка да бъде представена с тежестта, която съответства на географските й измерения и броя на населението й. Борбата продължава, но вече се радваме на успех, защото Катрин Аштън одобри този принцип. Ние обаче искаме да бъде направена още една крачка в тази посока - да се възприемат своеобразни квоти, да има специални конкурси за представителите на новите страни членки. Това е нашата програма максимум.
- Кризата задълбочава евроскептицизма...
- Има 2 възможности - кризата да ни направи по-силни, по-обединени и по-солидарни или да ни дезинтегрира, да ни върне назад, да засили антиевропейските гласове. Големите държави недоволстват например, че от тях се изисква да помагат на други, които хем злоупотребяват, хем не спазват бюджетната политика. Визирам, разбира се, случая с Гърция.
- Вече започнаха да сравняват България с нея. Има ли основания за това?
- Няма никакви прилики. Ние спазваме изключително стриктна бюджетна дисциплина в условията на валутен борд и нямаме бюджетния дефицит на Гърция, който възлиза на двуцифрено число. Надявам се, че положителните оценки на Международния валутен фонд ще повлияят за стабилизация на ситуацията у нас и дори малък растеж. Не виждам нищо обезпокояващо и в критиките относно статистиката. Самият вицепремиер Симеон Дянков каза, че е поканил Евростат да се убедят как работи българската статистика и превантивно да отхвърлим опасенията, че подаваме грешни числа. Досега европейските институции вярваха на националните статитистически институти на страните членки и нямаха желание да извършват контрол над получените данни. Сега заради риска за еврото се заговори за подобен инструмент, както и за контрол на националните бюджети. Целта е преди да влезе в националния парламент, проектобюджетът да бъде изпратен в ЕК, за да може тя да се запознае с него и да даде своята оценка дали той застрашава еврозоната. Все още се умува дали препоръките на комисията да бъдат информативни или задължителни.
- Според Вас кое е по-доброто решение?
- Аз лично смятам, че трябва да са задължителни, макар че това означава, че една част от компетенциите или суверенитета на националните правителства биват прехвърлени на ЕС. Има обаче страни членки като Великобритания например, които не биха искали това, дори биха си възвърнали компетенции. Въпросът е и философски - дали за нас ЕС е територия на свободно движение на стоки, услуги, капитали и хора, или е политически съюз с бъдеще на федерация. Аз съм председател на българската секция на европейските федералисти, проевропейски настроен съм и подкрепям визията за политически силно интегриране на континента. Това не е крайна спирка, на която утре ще пристигнем, а дълъг път. Преди около 10 години имаше много критики относно въвеждането на еврото. Мнозина твърдяха, че така каруцата се слага пред коня, защото не може да има монетарен съюз без политически, защото няма механизми за въздействие на бюджетната политика. Моторът на еврото - Германия, първи нарушиха изискванията за не повече от 3-процентен бюджетен дефицит. Затова сега се подходи по-солидарно, като се изисква превантивно преглеждане на бюджетите. Не влизайте в песимистичния сценарий, че сътресенията на еврото ще доведат до разпадане на еврозоната. Отмяната на еврото би представлявала провал на европейския проект въобще. Няма магически пръчки. Наивен е този, който е смятал, че, като влезем в ЕС, и улиците, и магистралите ни ще се оправят изведнъж или природата ни ще се очисти от мръсотията, която сами сме направили. Политиката на сближаване има нужда от дълъг период на развитие и желание на самите български политици да усвоят предимствата, които ни предлага ЕС. Поради това, че нашето развитие е по-изостанало, имаме да получаваме много от фондовете на ЕС, затова основната антикризисна мярка е те да бъдат усвоени възможно по-бързо и по-ефективно.
Мотивацията на администрацията е въпрос, който тегне на шията на министър Томислав Дончев. Той има много тежка задача.
- Има ли план максимум за тази година по отношение на усвояването на еврофондовете?
- Да, той е двуцифрено число. В момента е усвоявано около 4,8 - 5%. Само за месец е нараснало с 1%. За сравнение - при управлението на тройната коалиция беше под 1 на сто. Двуцифреното число, което целим да постигнем до края на годината, не е достатъчно. Правим всичко възможно да постигнем и над 35 - 40% контрактирани договори.
Черно море © 1999-2003. Всички права запазени.
Репродукциите на цели или части от текста или изображенията става с изрично писмено
разрешение на Черно море. Включването на връзки към материали в www.chernomore.bg е свободно