
Брюксел, 9 май /кор. на БТА Николай Желязков/
Документалният филм "Горяни" бе прожектиран снощи в Европейския парламент в Брюксел. Инициативата бе на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, съорганизатор на събитието, заедно с Групата за помирение на европейската история. Поводът бе 9 май - Денят на Европа и навършването на 62 години от декларацията на Робер Шуман, както и на 67 години от разгрома на фашистка Германия.
Ковачев определи епохата на въоръжената съпротива срещу комунистическия режим в България в периода 1947-1956 г. като бяло петно в историческата памет на Европа. Много малко се знае за случилото се у нас след 9 септември 1944 г. и много хора възприемат страната ни като най-сервилния сателит на СССР, посочи той. Евродепупатът отбеляза, че у нас не е имало въстания като Пражката пролет, нито събития като тези в Източен Берлин или Будапеща, но непосредствено след края на Втората световна война е наблюдавано много сериозно съпротивително движение, противопоставило се на наложената със силата на съветската окупация комунистическа диктатура.
По неговите думи в България и днес все още не сме се помирили исторически с истината по тази тема и има сили, които не искат да признаят това, което се е случило - че на 9 септември 1944 г. на власт е правителството на земеделеца
Константин Муравиев, обявило война на фашистка Германия и освободило всички политически затворници, на пътя на нормализацията след войната. Това не е влизало в сметките на СССР и техните слуги у нас, които са искали страната ни да мине към съветския блок, добави Ковачев. Той определи случилото се на 9 септември като държавен преврат, поставил началото на
диктатурата у нас. Според него младите хора не разбират защо България е по-изостанала от западния свят, а причините са именно в първите години след края на войната, когато страната ни е била отделена от демократичната част на Европа.
Ханс-Герт Пьотеринг, председател на ЕП в мандата 2007-2009г. и на фондацията "Конрад Аденауер", заяви, че жертвата на горяните не трябва да бъде забравяна и дава възможност за по-добро разбиране на историята на нашата страна от 1944 г. до 1989 г., която определи като тъмен период. Той отбеляза, че за това време в България са били избити близо 40 000 души - без съд и присъда. Само с разбирането на миналото си ще опазим нашето бъдеще, за да може следващите поколения да не преминат през същите мъки и да не се сблъскат с комунизма, както хората в Централна и Източна Европа, добави Пьотеринг. По неговите думи комунистическите режими са се задържали на власт не заради политическа подкрепа, а благодарение на упражненото насилие срещу собствения си народ, когото е трябвало да представляват.
Според него новото обединение в Европа преминава през осъзнаване на миналото и неговото изучаване в образователния процес. Няма помирение без приемането на истината и спомена за нея, допълни той. Пьотеринг отбеляза, че на нашия континент е имало два вида тоталитарни режими – на националсоциалистите и на комунистите, като и двата са отричали човешкото достойнство.
Нека не позволяваме никога това да се повтаря; свободата, демокрацията и благополучието не са дар, посочи той. По неговите думи бъдещите поколения няма да помнят разделението на континента, затова те трябва да разберат колко са крехки човешките права, свободата на словото и на мнението, и колко опасни са авторитарните режими.
Без помирението между историческите врагове Германия и Франция, днес нямаше да има ЕС във вида, в който го виждаме, познанието на историята бе първата стъпка, коментира Пьотеринг. Той съобщи, че е инициатор на обособяването на Дом на европейската история, който ще бъде отворен в Брюксел през 2014г., сто години след избухването на Първата световна война.