Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Ковачев, какъв доклад за напредъка на Македония по пътя й към Европейския съюз прие Комисията по външни работи на ЕП?
Андрей Ковачев: Докладът, който гласувахме, като аз бях председател на комисията по време на гласуването, е Годишният доклад за напредъка на Република Македония през 2012 г. по пътя към европейско членство. Това, което беше важно за нас, е отново, както в последните няколко години, обединени всички български евродепутати да отстояваме тези проблемни области в отношенията между България и Македония, които не трябва да влизат в Европейския съюз, а трябва преди членството на Македония в ЕС да бъдат изчистени. Това е дискриминацията на македонски граждани, които открито заявяват тяхната българска етническа принадлежност, едно базирано на историческата истина интерпретиране на историята – било то по-новата история, било то средновековната история или по-старата история, което да не манипулира и да не аргументира сегашната идентичност на една част от македонските граждани като македонци, базирайки се на тези фалшифицирани и манипулирани факти. Затова и в резолюцията влязоха такива текстове, които казват, че учебниците по история трябва да се базират на историческата истина, на историческите факти, че младите хора не трябва да бъдат възпитавани и обучавани в неприязън или в омраза към своите съседи. Също така беше преповторена препоръката за общо честване на общата история, общи събития и фигури от нашата обща история с Македония. За съжаление нямаше никакъв напредък по тази точка в последните години. За нас е важна също препоръката да седне на една маса академичната общност от двете страни и да се опитат да намерят общ прочит на историята, а да не робуват на тази идеологизирана и митологизирана още от времето на Коминтерна и после на комунизма история в сегашната Република Македония.
Гласуването на доклада в пленарната зала на Европейския парламент ще се състои следващата седмица.
Фокус: Препоръката за общо честване на празниците беше ли приета?
Андрей Ковачев: Да. В последния момент докато бях председателстващ на заседанието по време на гласуването, направих устно предложение да влезе тази поправка, която беше моя, но която след това се оказа, че няма да бъде гласувана, защото се прие един компромис, в който обаче липсваше този текст. Затова преди гласуването помолих докладчика г-н Ховик да се съгласи това, което беше като текст в миналите няколко резолюции, да съществува и сега като текст. Той се съгласи и аз направих тази поправка. Тя беше приета с огромно мнозинство по време на гласуването, така че текстът, който повтаря наново своята препоръка за съвместно честване на събития и личности със съседни на Македония страни-членки на ЕС, е в гласуване в текста.
Фокус: Какво в доклада засяга отношенията на Македония с нейните съседи?
Андрей Ковачев: Записани са много неща, които трябва да бъдат изчистени с нейните съседи – недискриминацията, базирана на етническа принадлежност, свободната от идеология интерпретация на миналото и една препоръка както към Македония, така и към Гърция и към България за това да продължат в европейски дух на разбирателство, за да намерят решение на тези проблеми, които имат както България и Македония, така и Македония и Гърция. Ние сме на път да подпишем договор за добросъседство между България и Македония. Няколко пъти са се срещали работните групи на двете министерства на външните работи. По моя информация, остават един или два важни момента, които трябва да бъдат изчистени преди да може да се подпише такъв договор. Особено важно е той да бъде базиран на декларацията от 1999 г., която е подписана тогава между двамата министър-председатели, и текста, който казва, че Конституцията на Република Македония не представлява опасност или заплаха за Република България. Македонската страна като че ли вече не иска да влезе такъв текст или поне по моя информация имаме проблем с приемането от македонска страна на този текст, който вече е подписан от тяхна страна през 1999 г.
Според македонската страна, общите чествания е много труден въпрос, който изисквал многогодишна работа, за да можело македонското население да приеме по-общо честване. Става въпрос за цар Самуил, Гоце Делчев, Даме Груев, Кирил и Методий, Братя Миладинови, Илинденско-Преображенското въстание, за събитията както от XIX и началото на XX век, така и от средните векове. Знаете колко пъти бяхме провокирани и от филми, и от изложби, и от музеи, и от паметници, които се изграждат и показват в Република Македония, които също така струват много пари. Това означава, че се инвестира много в тях, които представляват историята по съвсем превратен начин.
Резолюциите на Европейския парламент имат много силен морален заряд, но те не са задължителни, те са препоръки и затова се казва, че се препоръчва на Македония. Тези препоръки ги имаше и в предишния, и в по-предишния, а и в началото на мандата на този Европейския парламент, а пък и в миналия ЕП, когато имаше български представители за две години и половина. Българските представители винаги сме държали тези проблемни зони да бъдат включени в резолюцията за напредъка на Македония. Аз се радвам, че това вече не е само политика на българските евродепутати, но и политика на предишното българско правителство. То също представи тези наши проблемни области миналата година пред съвета. Тогава съветът единодушно взе решение за отлагане на взимането на решението за започване на преговори за юни тази година, като натовари Европейската комисия да излезе с доклад до края на април за състоянието на добросъседските отношения на Македония със съседите от ЕС – България и Румъния. Също така предишното българско Народно събрание, в Комисията по външна политика единодушно изказа тази позиция с консенсус с политическите партии по време на посещението на комисаря Фюле. Може би българските евродепутати започнаха този процес, но сега той е като обща линия и на предишното правителство, и на служебното правителство. Надявам се след изборите каквото и правителство да се състави, то също да продължи това отстояване на добросъседските отношения с Република Македония. Разбира се, че европейската интеграция е единственият механизъм и инструмент за преодоляване на тези трудности, несправедливости, тоталитарни идеологии от миналото и само когато има политическа воля, може това да се случи. Но когато се държи на една идеология на македонизма, която не се базира на исторически факти, а просто на това, че искаш да аргументираш своята идентичност, език и култура на базата на тази идеология, то трудно можем да стигнем до европейското бъдеще на Република Македония.
Яница ТАНЕВА
Още по темата Македония:
За филма "Трето полувреме" прочетете тук и гледайте тук
Дебат в Европейския парламент с външния министър на Република Македония
Македония продължава традициите от тоталитарна Югославия
