Г-н Ковачев, тази седмица говорителката на Външно министерство заяви, че България ще настоява разпределянето на постовете в бъдещата Европейска дипломатическа служба да бъде на географски принцип и ще разчита на помощта на българските евродепутати, за да постигне това. Как точно ще подкрепите българските желания?
В момента се намираме в един критичен момент, защото има две тенденции за създаването на дипломатическата служба – едната казва, че трябва да има една силна и компетентна, ефикасна служба, която да бъде от служители, селектирани само на базата на техните знания и компетентност, другата казва, че трябва да бъде спазен и географският баланс, за да може в нея целият Европейския съюз да вижда себе си, да може гражданите да бъдат представени чрез представителите на съответните държави-членки в тази служба. Ние, новите страни-членки, защитаваме позицията географският баланс да бъде като база за създаването на дипломатическата служба, защото в Комисията, в Секретариата, в Съвета нямаме достатъчно много български дипломати, да не кажем, че нямаме почти никакви представители в тези две служби, от които ще бъдат една част от служилителите.
Това се дължи на факта, че сме член на ЕС отскоро.
Разбира се, точно така е. Но поради това, че една трета от служителите ще бъдат от Генералната дирекция, която досега се занимаваше с външни отношения, една трета от Секретариата на Съвета – в тези две служби ние не сме представени, и една трета от националните дипломатически служби, то ако се вземе решение да се тръгне на принципа селекцията да бъде само на базата на компетентността, а не на базата и на географския принцип, има риск новите страни-членки, и по-специално България, да не бъдат достатъчно добре представени в дипломатическата служба на високи и средни дипломатически нива. Затова и нашата цел е да настояваме за географския принцип. Разбира се, че кандидатите за съответните постове трябва да бъдат компетентни, но и да се спази този т. нар. квотен принцип. Географският баланс означава да има един квотен принцип, да имаме служители, които са от България са на гарантирани места.
За колко такива места настояваме?
Говорим за между 15 и 20 дипломатически поста, като една част от тях имат по-високо равнище. Говорим за един или двама директори, за един посланик или ръководител на делегация на ЕС в трета държава.
Разполагаме ли с толкова, достатъчно подготвени дипломати, които да предложим за тях?
Това е вторият въпрос – наличният в България капацитет, който е в компетенциите на Министерство на външните работи. То трябва да отговори как смята да направи селекцията – чрез конкурс, доколкото аз разбрах, или по някакъв друг начин да бъдат избраните тези наши кандидати, които да са на достатъчно добро ниво. Няма да крия, че не само във външната политика, но и в други области, нашите колеги очакват да предложим добри, силни кандидатури. Тук можем да влезем в един друг дебат за това доколко ние имаме на европейско ниво опитни дипломати, които не са завършили в Москва.
Ако не сме предварително наясно имаме ли достатъчно добри кандидатури, не рискуваме ли да се окаже, че спечелената битка в Брюксел, ще започне отначало на родна почва, но този път за това кой да заеме съответните постове?
Точно така е. Моето лично мнение е, че трябва да са по-млади, енергични, проевропейски настроени хора, отърсени от старата мъгла на комунистическото агентурно минало.
Само за бройка постове ли претендираме или имаме и конкретна идея какви точно трябва да са те? Дипломатическият ни опит в кои географски региони смятате, че би бил най-полезен за бъдещата Европейска дипломатическа служба?
Принуждавате ме да отида към едно клише, което голяма част от българските дипломати казват през последните 20 години, колко сме силни в Близкия изток и в Африка и как навремето сме имали толкова добри отношения с арабския свят.
Не искам да стигаме до клишета, но въпросът наистина е къде имаме най-подготвени дипломати. Не е ли така?
Първо, голямата част от тези дипломати ще бъдат базирани в Брюксел – почти 95 % от тези 15-20 души. Един или двама ще бъдат в като ръководители на мисии в други държави. Разбира се, на по-ниско ниво може да има и повече, на което се надявам. Трудно ми е да кажа, защото аз не съм от кухнята на Външно министерство. Аз работя по рамката и по това максимално голям брой българи да има в тази служба. А за качеството и селекцията не бих се наел да говоря. Знам, че имаме потенциал, знам, че имам много хора, които са работили успешно и по присъединяването на България към ЕС, има европейски мислещи дипломати. Знам и тъмната страна на нещата за закостенялостта в системата, за хора, които са от десетилетия във външно министерство. Надявам се, че МВнР в лицето на Николай Младенов ще може да проведе добра селекция, за да бъдем достойно представени в Европейската дипломатическа служба.
Как смятате, че тази цел – 15-20 наши представители в Европейската дипломатическа служба, може да бъде постигната?
Европейският парламент има два много силни инструмента, с които той може да повлияе. По Лисабонския договор ЕП отговаря за бюджета и съответно тази служба ще бъде зависима от финансовата благословия на ЕП. Вторият лост е свързан с регулация и законовото основание за назначаване на служители, което също трябва да мине през Парламента. Така че евродепутатите ще окажат и оказват своето влияние върху баронеса Аштън, която трябва да представи един нов проект за съставянето на службата. Аз съм член на една работна група от евродепутати, която наблюдава създаването на тази служба и не само наблюдаваме, но и даваме нашите препоръки, съвети и желания. Тази група ще се срещне следващата сряда отново, за да изготвим нашия идеен проект и да го представим на баронеса Аштън, която се надявам, че ще го вземе под внимание. Тя също така в пленарна зала преди два дни след моето изказване в тази насока, също каза, че ще вземе предвид и географския баланс. Но, разбира се, и тя самата не е с напълно развързани ръце, защото ги има и страните-членки с техните претенции.
Вашите усилия да се преборите за по-справедливо за нас разпределение на постовете в дипломатическата служба, среща ли подкрепата на колегите си евродепутати от по-старите членки, защото е логично те да не са особено склонни да подкрепят идеята за квотен принцип, защото в крайна сметка става въпрос за възможност за реално участие и влияние върху външната политика на ЕС?
Точно така е. Това е част от един по-голям дебат - доколко големите страните-членки са готови да отдадат част от своята компетентност в областта на външната политика и политиката на сигурност на Европа, на една обща европейска външна политика. Повечето евродепутатите са от проевропейски настроените политици. В доклада на г-н Брок, който беше приет преди няколко месеца в ЕП, е записан принципът на географския баланс. Самият Брок, е един от най-влиятелните германски евродепутати в областта на външната политика, също застъпва този принцип. Така че от страна на Парламента аз виждам подкрепа за такъв квотен принцип, ако не за постоянно, поне за старт. За първите 5 години, например, да бъде вписан този принцип, за да могат донякъде да се уравновесят позициите на новите и на старите страни-членки, за да можем и ние да вкараме достатъчно представители в Европейската дипломатическа служба. Разбира се, пропорционално на самата тежест на нашата страна.
Ще има ли наистина по-голяма яснота около визията на Катрин Аштън за състава на службата до края на март или спорните моменти са все още твърде много?
До края на март трябва да е готов вторият вариант. Тя вече представи една първоначална визия, в която големите срани-членки – Германия, Франция, не бяха достатъчно убедени. ЕП привика тази седмица баронеса Аштън и на председателски съвет й беше казано, че трябва да се поправи. Доста ясно й беше казано, че искат друг вариант на службата. Между другото имаше и коментари, че този първи вариант е твърде британски, каквото и да означава това. Знаете, че Великобритания не е много проевропейски настроена и не би искала да даде прекалено много компетенции на едва Европейска дипломатическа служба. Освен това, всички се плашат с предстоящите през май избори във Великобритания - какво ще стане, ако консерваторите вземат властта. Дали това няма да доведе до блокиране на бъдещото решение за създаване на службата, защото то трябва да се вземе с единодушие в Европейския съвет. Затова искаме да избързаме със създаването й преди изборите във Великобритания.
Т. е. времето ви притиска достатъчно, за да се наложи да бъдат направени компромиси…
Права сте. Затова и крайният срок за представянето на новото предложение е краят на март. Всичко се случва. Това е едно решение, което трябва да бъде взето от 27 държави. После през Европейският парламент също да мине от финансова гледна точка къде и как ще бъде ситуирана Европейската дипломатическа служба. Повечето евродепупатите, начело с г-н Брок, не биха искали да видят една съвсем отделна институция, която да безотчетна. Искаме тя да се отчита пред ЕП.
Този спор кой на кого да се отчита не започна още преди да бъде одобрена новата Европейска комисия?
Затова и беше подписано междуинституционално споразумение между г-н Барозу и Парламента, за да е ясно тези въпроси, които не са уточнени в Лисабонския договор, как на оперативно ниво ще бъдат разглеждани, участието на ЕП в делегации на Комисията, участието в преговори, изслушването на важни позиции, които трябва да бъдат взети в ЕК. Също така и посланическите позиции – дали ръководителите на делегациите на ЕС трябва да минават на изслушване през Комисията по външна политика на Парламента. Нашето мнение е да, на ЕК – не. Те казват ние ще ги назначим и после ще ви ги изпратим да ги видите. Но така и не се разбрахме по този въпрос.
петък, 12 март 2010
