
Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев:
Положителните оценки на ЕК не трябва да намаляват скоростта на политическата ни воля
Г-н Ковачев, какъв е вашият прочит на публикувания днес доклад на ЕК относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка?
Първо искам да кажа, че ние не живеем от доклад до доклад и докладите са допълнителни стимули, мотивация за работата на правителството, а не са основното, най-важна за нас оценка. Най-важната оценка е тази на гражданите и дали чувство за справедливост на всеки един от нас е достатъчно добре задоволено, или не, защото в последните години на прехода в България това беше един от основните проблеми. Затова и съвсем правилно при присъединяването ни към ЕС ни беше наложен този допълнителен стимул за правителствата да ускорят реформата в съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията.
И все пак какво вие открихте между редовете на доклада?
Моят прочит на доклада е, че той за първи път дава еднозначна оценка, че има много силна политическа воля за справяне с корупцията и организираната престъпност и за задоволяване на този обществен интерес за справедливост. Когато има престъпност, трябва да има наказания. Това е в интерес на обществото. В тази посока докладът е много положителен. Разбира се, както във всеки доклад на ЕК, ни се дават препоръки съдебната система да бъде още по-активна и да може по-добре да задоволи този обществен интерес за справедливост.
Как възприемате думите на премиера, който обяви, че още утре ще бъде съставен план, по който да се отговори на отправените препоръки с конкретни срокове?
Това е една от характеристиките на правителството, че то много бързо взема решения в посоката, която се очаква от обществото. Отново ще кажа, че по-важно е какво очаква обществото, отколкото какво очакват няколко бюрократи в Брюксел, макар в повечето случаи очакванията да са паралелни.
Прави впечатление едно изречение в края на доклада, в което се отбелязва, че България е установила ново партньорство с Комисията. Как разбирате вие тази констатация?
Този механизъм по сътрудничество и проверка става все повече механизъм по сътрудничество, по партньорство, което означава, че преди правителството да вземе съответното управленско решение то го коментира с Брюксел. Много важно е това партньорство да бъде изградено. В момента ЕС търси начини да предотврати бъдещи икономически и финансови кризи и това е пътят, който е поел ЕС - сътрудничество и партньорство с всички страни-членки, преди да предприемат някакъв управленски акт (например бюджетите), да го съгласуват на общоевропейско ниво с ЕК.
Този въпрос едва ли има толкова лесно и еднозначно решение, като се има предвид, че някои страни-членки не са склонни да се откажат от суверенитета си в определени сфери.
Това е много дълъг въпрос, бих казал философски, какво представлява в 21 век суверенитетът. Дали съгласувайки един или друг законодателен акт предварително с нашите европейски партньори, с европейските институции, това е по някакъв начин накърняване на суверенитета на държавата. Според мен не е. Целта е да ставаме по-силни, споделяйки нашия суверенитет със суверенитета на всички останали. Така получаваме част от суверенитета на целия ЕС, част от неговата сила.
Вървим в пакет с Румъния от приемането ни в ЕС и досега обикновено тя ни изпреварваше в оценките. На какво смятате, че се дължи промяната на тона към Букурещ този път?
На действията на съответното правителство се дължи. На това до каква степен то е отговорило на очакванията и надеждите, които са имали съответно румънските граждани и европейските институции. Аз винаги се въздържам да правя такава оценка, независимо от коя страна се намираме ние. През целия преход ние вървим с пакет с Румъния. Веднъж тя е по-напред от нас и ние я догонваме. Сега ние сме по-напред. Според мен не би трябвало да се правят такива паралели. Ние си имаме нашия път и трябва да го следваме напред. Разбира се, да се оглеждаме какво става около нас, не само в Румъния, а и в останалите страни-членки. Румънците явно имат какво повече да свършат от нас. Ние сме оценени по-добре от ЕК, но това не би трябвало по никакъв начин да ни демотивира, да си кажем, че вече сме си свършили работата и да чакаме румънците да ни догонват.
Мислите ли, че ще имаме енергията да продължим този устрем за реформи, който отчита ЕК през изминалата една година? Не рискуваме ли да се самоизтощим?
Радвам се, че казвате устрем, защото именно това е думата, която е записана в доклада. Както вече казах, в никакъв случай не смятам, че това трябва да ни демотивира и да намали скоростта на нашата политическа воля. Мисля, че това е, което демонстрират премиерът и правителството с намерението си да дадат отговор на всички препоръки и да подготви план за действие.
Кога смятате, че е реалистично да отпадне най-накрая този механизъм за сътрудничество и проверка?
В момента това не го коментираме, защото това е един съпътстващ механизъм, който дава мотивация и стимул за реформи. Тогава, когато сметнем, че сме достигнали това, за което е въведен този механизъм, той ще отпадне по един естествен начин. Няма смисъл да давам някакъв срок или да призовавам за отпадането му на този етап. Неговата тежест отива повече към сътрудничество, отколкото към някаква назидателна оценка, която някой в Брюксел е седнал да дава на България.
Геновева Червенакова