Андрей Ковачев от Групата на ЕНП(ГЕРБ), Евгени Кирилов (ПЕС) и Станимир Илчев (АЛДЕ) изпратиха писмо до еврокомисаря по разширяване и политика на добросъседство Щефан Фюле в навечерието на предстоящата интерпарламентарна среща ЕС-БЮРМ в Скопие. То е в отговор на безпокойството на граждани и неправителствени организации от възможно допълнително увеличаване на напрежението между нашите две съседни страни чрез изопачаване на историята.
В началото на месец октомври тази година редица медии разпространиха информация за започналите в Република Македония снимки на международната филмова копродукция "Трето полувреме". Според достъпната информация, действието се развива по времето на Втората световна война, като сценарият ясно показва, че се търси насаждане на омраза срещу България.
Филмът е обявен за проект от национален интерес за македонската държава, поради което македонското правителство е осигурило 1 млн. евро, или близо половината от бюджета на филма.
В писмото си българските евродепутати посочват, че подкрепата на македонската държава за този филмов проект е в пряк разрез с текстовете на две резолюции на Европейския парламент, оценяващи напредъка на Република Македония по пътя й към членство в Европейския съюз.
Депутатите настояват европейския комисар Щефан Фюле да постави въпроса за използването на езика на омразата към България в този филм в официалните си контакти с македонските институции по повод процеса на присъединяване на Република Македония към Европейския съюз.
Приложения:
- копие на писмото превод на български език:
25 октомври 2011
Уважаеми комисар Фюле,
в последно време до нас достигнаха сигнали от много граждани и неправителствени организации, алармиращи за нови опити на Република Македония да манипулира историята на Балканите, както и за държавно провеждано насаждане на омраза спрямо съседните на Република Македония страни, и в частност спрямо България.
В момента в Република Македония се снима международната ко-продукция "Трето полувреме". Действието се развива по време на Втора световна война. Според информацията, с която разполагаме, сценарият на филма явно насажда омраза срещу България особено сред младежите. Очевидно отново ставаме свидетели на един от многото случаи на насърчаване изграждането на на македонска идентичност чрез исторически фалшификации[1].
В своя брой от 22 октомври 2011 г. македонският ежедневник "Вечер" съобщава, че филмът има бюджет от 2 150 000 евро. Според Министерството на култура на Република Македония ко-продукцията, обявена за "проект от национален интерес", е получила съществена държавна субсидия от 1 000 000 евро както и 500 000 евро от Македонския филмов фонд. Генерален спонсор на филма е Спаркасебанк, Македония (АД). Фондът "Холокост срещу евреите от Македония" и Македонската еврейска общност също имат финансово участие.
Тази политика на Република Македония пряко противоречи на нашите европейски ценности, както и на текстовете на две резолюции на Европейския парламент:
1) Резолюция на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Република Македония през 2009 г.
пар 33. "Призовава органите на Република Македония да вземат необходимите мерки, за да се премахнат условията за подбуждащи омраза изказвания, свързани със съседни държави-членки на ЕС, в средствата за масово осведомяване и сходните твърдения в учебниците";
2) Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. относно доклада за напредъка на Република Македония през 2010 г.
пар 5. "Призовава правителството да засили всеобхватния диалог между етническите общности ..., както и да се въздържа от действия и инициативи, насочени към засилването на националната идентичност за сметка на останалите общности";
пар. 20. "Установява липса на напредък в съвместното тържествено отбелязване на исторически събития, споделяни със съседните държави-членки на ЕС, с цел допринасяне за едно по-добро разбиране на историята и добросъседски отношения, както е подчертано в предишния доклад; настоятелно призовава за въвеждането в училищата на учебници, в които няма идеологически тълкувания на историята";
пар 40. " ... подчертава значението на добросъседските отношения и разбирането на чувствителните за съседните държави-членки въпроси в този процес; призовава правителствата да избягват жестове и пораждащи спорове действия и изявления, които могат да имат отрицателно отражение и да предизвикат напрежение в добросъседските отношения".
Вярваме, че мнозинството македонски граждани не споделят държавно провежданата политика, използваща езика на омразата за утвърждаване на национална идентичност в Република Македония за сметка на Република България. Бихме искали да припомним, че Република България е съседна страна, която винаги е подпомагала Република Македония по пътя й към европейска интеграция, както и че именно тя първа призна официално независимостта на македонската държава през 1992 г.
Ето защо очакваме да поставите въпроса за използването на езика на омразата срещу България (в този филм, в проекта Скопие 2014 г и др.) в официалните Ви контакти с македонските институции по повод процеса на присъединяване на Република Македония към Европейския съюз.
Бихме искал да Ви уведомим, че възнамеряваме да сезираме и организациите, участващи в реализацията на филма "Трето полувреме". Ще настояваме те да оттеглят финансовата си подкрепа за филма или да гарантират, че сценарият му ще бъде променен така, че да не съдържа исторически манипулации, които подклаждат език на омраза срещу съседни страни.
В заключение позволете ни да изразим благодарност за сътрудничеството, което ни оказвате.
С уважение,
Д-р Андрей Ковачев подпис
(депутат от групата на ЕНП)
Евгени Кирилов подпис
(депутат от групата на ПЕС)
Станимир Илчев подпис
(депутат от групата на АЛДЕ)
[1] Добре известен факт е спасяването на между 48 000 и 50 000 евреи в България по време на Втората световна война. Това е ярка илюстрация на анти-нацисткия дух и нагласи на българското общество. По разбираеми причини обаче българският народ не би могъл да влияе върху събитията във Вардарска и Егейска Македония.
