
Д-Р АНДРЕЙ КОВАЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФЕДЕРАЛИСТИ В БЪЛГАРИЯ РЪКОВОДИТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ В ГРУПАТА НА ЕНП В ЕП
Надали има позната дефиниция, която точно да определя характера и естеството на Европейския съюз (ЕС), тъй като неговата същност е уникална по рода си. Това, от една страна, се дължи на факта, че държавите отдават компетенции в по-голяма степен, отколкото на една типична международна организация. Фактът, че континентът ни е съставен от голям брой национални държави, не ни позволява обаче да говорим за унитарен модел на държавно устройство. ЕС се доближава най-много до федерацията, макар че европейският федерален модел е недоразвит.
С влизането в сила на Договора от Лисабон ЕC даде сигурен знак, че е излязъл от временната криза, в която се намираше. С него се разшириха правомощията на Европейския парламент (ЕП). Освен това точно бяха разпределени компетенциите между държавите членки и ЕС, което е типично федерален принцип. Възможността държавите да връщат предложение на Европейската комисия (ЕК) в определен срок е пример за засилване на принципа на субсидиарност, който също е чисто федерален.
На 15 септември тази година в ЕП бе създадена група, носеща символичното име "Спинели"- европеецът, който за първи път изразява позицията за федерална държава чрез своя манифест от Вентотене от 1941 г. Групата няма политическа насоченост, а има за цел да търси широка подкрепа за европейски федерален дневен ред.
Искам да споделя някои мисли за загубения засега дебат за договор за Европейска конституция. Тя гарантира по-стабилното политическо и икономическо управление чрез утвърждаването на федерални/общностни институции. Само политическа интеграция между европейските народи би могла да отговори на днешните предизвикателства. Проблемите в еврозоната през тази година са последица от недовършената политическа интеграция. Едно общоевропейско икономическо управлвние би разполагало с необходимите механизми за ограничаване произвола на държавите при формирането на техните бюджети. За това обаче трябва политическа воля. Последният Съвет на ЕС показа, че има воля за промяна на Лисабонския договор, и то по-малко от година след неговото изключително трудно влизане в сила. Дискутира се дали промените могат да бъдат разглеждани само като технически, или са по-сериозни, което ще изисква ратификация с възможна нужда от референдуми в някои страни членки На дневен ред стои идеята страните, които не могат да поддържат бюджетен дефицит под 3%, след 6-месечен период да бъдат финансово санкционирани. Не беше прието санкциите да бъдат автоматични, а да се прилагат само след гласуване в Съвета. Най-тежката санкция не е финансова, а отнемане на правото на глас. За такава възможна санкция страните членки решиха да се договорят допълнително след 2013 година. За да се предпази общата европейска валута се предвижда създаването на "спасителен финансов пояс" за страни изпаднали в затруднение.
Тежка дискусия се води и за собствено финансиране на бюджета на ЕС от европейски данъци и такси, за да може да се намалят вноските на страните членки в бюджета. Когато говорим за или против ЕС, трябва точно да знаем за какво се изразходва бюджетът на ЕС - истината е, че едва 5,8% от бюджета на ЕС е разход за европейските институции, а останалите 94,2% са предназначени за различните солидарни инструменти на ЕС, с които той помага на страните членки и особено на новоприетите страни. Еврокритиците често използват незнанието за точното разпределение на разходите, за да подклаждат антиевропейски и популистки настроения.
Смятам, че е важно за всички граждани на ЕС да вникнат в действителния замисъл на интеграционния процес. Той се състои във взаимното усещане за единно цяло, в неразделимата сплотеност на европейските народи. Мотото на ЕС - "Единни в многообразието", обхваща цялата гама и сложност на европейското минало, настояще и бъдеще. Уникалното духовно наследство на всяка една държава я прави ревностен защитник на нейната културна идентичност. В тази връзка ролята на федерацията добива още по-голяма важност. Именно федерацията притежава тази способност да запазва националната идентичност, като същевременно способства и за утвърждаването на нова паралелна европейска идентичност. Чувството за принадлежност към една неделима общност е разковничето към създаването на европейска идентичност.
Тук е мястото да спомена и за дискусията относно избирателна реформа за европейските избори. Членовете на ЕП имат европейски мандат и представляват всички 500 млн. граждани на ЕС, но се избират по национални партийни листи. Реформата има за цел да поправи това противоречие и да въведе избори, базирани на транснационални европейски листи. Дискутират се различни възможности като например смесена система за определен период от време.
Друга федерална идея е тази за обща европейска армия или общи сили за бързо реагиране, без да се накърняват ангажиментите към НАТО и сътрудничеството със САЩ. Забележително е желанието на самите военни да работят по-тясно със своите европейски колеги. Ако има политическа воля и обществено одобрение в страните членки, европейската военна част Eurocorps в Страсбург би могла да послужи като един вид "ембрионална" база за развитието на бъдеща европейска армия.
В заключение, смятам, че е важно да бъде разбрана необходимостта от обучение по Европейския съюз. Въвеждането на часове по гражданско образование по ЕС във всички училища в Европа ще бъде важна стъпка за по-нататъшната интеграция на нашия континент. По този начин младите европейци ще се запознаят с историята на ЕС, правата и задълженията на европейските граждани, европейските ценности. Гражданското образование трябва да наблегне върху изграждането на съзнание у подрастващите поколения за принадлежност към една общност, обединена от общи ценности и цели. По този начин бъдещето на Европа ще бъде в ръцете на хора, за които е гордост да се определят и като европейци.
www.24chasa.bg