
Идеята за федерация в европейски план се появява още в периода между двете Световни войни. Тя е въплатена в плана на граф Куденхоф- Калерги, който носи символичното име Паневропа. Всъщност, в плана не се използва терминът федерация, а изразът Съединени европейски щати (СЕЩ), което разбира се произхожда от северноамериканския модел на държавно устройство. Макар че механичното прилагане на модела на САЩ не е възможно на нашия континент, този план, придобил голям отзвук, е пример за силата на идеята още преди създаването на първата Европейска общност (ЕОВС) през 1952г.
Безспорно, бащата на идеята за европейска федерация в най-чистия й вид е италианецът Алтиеро Спинели. Името му остава в историята за вечни времена с Манифеста от Вентотене, кръстен на острова, където е бил затворник, докато го е писал. Манифестът впоследствие дава тласък към създаването на европейски федерални движения като Съюза на европейските федералисти и става неразривна част от историята на федерализма на Стария континент. Бих желал да отбележа, че една наскоро създадена група е Европейския парламент (ЕП) носи именно името „Спинели". Тази група няма политическа насоченост. Нейната цел е да намери мнозинство в ЕП, което да даде тласък на проевропейски федерален дневен ред. Манифестът от своя страна поставя акцента си върху важността европейските народи да бъдат единни, за да не се повтарят никога повече ужасите на Втората световна война. Това от своя страна пряко се свързва с нуждата от създаването на европейска идентичност, която единствена би допринесла за формирането на усещане за принадлежност към едно общо цяло. А това е именно разковничето към установяването на стабилен и сигурен съюз.
Идеята за европейска федерация присъства на още едно много важно място. Това е декларацията на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950г. Тя дава тласъка към създаването на Европейската общност за въглища и стомана, с което реално се поставя и началото на Европейския съюз. В декларацията е записано, че: „Общото ползване на въглища и стомана непосредствено ще осигури изграждането на общи основи за икономическо развитие, първи етап от европейската федерация". Това е най-явният пример, че бащите на европейския проект са въплатили още с неговото създаване идеята за европейско федерално управление. Тази идея е присъствала неизменно в периодите на най-голям разцвет на Съюза. Пример за това е и десетгодишното управление на Жак Делор, председател на Европейската комисия между 1985 и 1995г. По-тесният икономически съюз установен чрез създаването на общ пазар на стоки, услуги, хора и капитали е едно от най-големите постижения в цялостната история на Европейския съюз.
За съжаление, не мога да не обърна внимание и на два неуспешни опита за създаването на европейска федерация. Първият води началото си още от 50-те години на XXв. През 1954г. пропада проектът за Европейска отбранителна общност (ЕОО), който има за цел създаването на европейска армия. Поставянето на европейски военни части под общо управление, разграничено от и непротиворечащо на договорните задължения на някои европейски държави към НАТО, би било сериозна стъпка към установяването на федерация. Паралелно с проектът за ЕОО е вървял и не по-малко амбициозен проект за написването на европейска конституция. Той е трябвало да създаде Европейска политическа общност (ЕПО), но идеята за този проект е временно загърбена след провала на ЕОО. Казвам временно, защото вторият подобен опит за създаването на европейско федерално управление също се свързва с написването на конституция. Имам предвид пропадналия заради негативните референдуми в Холандия и Франция Договор за създаване на конституция за Европа. Жалкото е, че тези негативни референдуми бяха по-скоро свързани с наказателен вот срещу тогавашните управляващи в тези две държави, но това не променя факта, че Договорът за конституция пропадна. Или поне така се твърди. За всеки специалист по европейски въпроси е прекалено ясно, че всъщност между Договора за Конституция и Договора от Лисабон няма почти никаква разлика. Една от малкото такива е например отпадането от текста на Лисабонския договор на символите на Съюза като знаме, химн, ден на Европа и т.н. Смятам, че тук е важно да бъде отбелязано едно изключително важно нещо.
Да се чувстваш европеец не означава просто да си роден на определено място или да ти бъде наложено чрез договор в какво трябва да вярваш или какви ценности трябва да изповядваш. Европейският интеграционен проект е уникален с това, че въпреки кризите и трудностите по-голямата част от гражданите му винаги са вярвали в неговата мисия и са се чувствали и ще продължавата да се чувстват истински европейци. В този смисъл, без значени колко време ще отнеме, бъдещето на Европа е едно- все повече общностен метод в процеса на взимане на решения или казано по друг начин, създаването на европейска федерация.