В исторически доклад, Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка, призовава Албания да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуриха подкрепа за важните изменения в доклада.
„На днешното пленарно заседание в Страсбург, Европейският парламент в Доклада относно доклада на Комисията за Албания за 2016, бе приет финалният текст, в който залегнаха мои поправки, свързани с правата на историческото българско малцинство в Албания и изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII. Искам да благодаря на моя колега, Ангел Джамбазки и другите български евродепутати, с който заедно работихме за осигуряване на мнозинство на всички поправки, свързани с българския национален интерес“, заяви Ковачев.
Официалният текст в гласувания доклад гласи:
отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика;
Хората с български етнически произход в района в Албания според различни източници наброяват между 50 000 и 100 000 души и чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство. Според Ковачев, зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят за да могат да се присъединят към ЕС. "В тази връзка, в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, подложено на жестока пропаганда от страна на денационализаторската власт на Титова Югославия, която освен във Вардарска Македония, се опита да налага фалшива национална идентичност и в Пиринска Македония, Северна Гърция и Албания.“
Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.
Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Р Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер“ на населението от български произход в Албания.
Според Ковачев освен „македонизацията“ има още три основните причини, поради които българската общност е една от най-застрашените. А именно „в сравнение с други национални малцинства, тя е единствената, която все още не е официално призната от албанската държава; Второ, за разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като във всеки един от тях има около 10 000 души, разпръснати в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания. Трето, българската общност е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо, тя е предимно смесена - мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите. Тези фактори допринасят за специфичния статут на българската общност в Албания като "застрашена" и затвърждават необходимостта ѝ от подкрепа и държавно признание.“
Другата поправка, която беше приета гласи: препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България.
