Гражданско образование по ЕС в средния курс на обучение в училищата
на страните-членки на ЕС
Писмо-обръщение на д-р Андрей Ковачев във връзка с Информационен семинар
за учители от средните училища
„Европейският парламент след Лисабонския договор.
Предизвикателствата пред ЕС днес"
събота, 26 март 2011 г. от 10.00 ч.
ул. "Московска" 9, гр. София
Уважаеми дами и господа,
Позволете ми да Ви представя инициативата, която сме предприели с колегата Емил Стоянов, за въвеждане на гражданско образование по ЕС в средния курс на обучение в училищата на страните-членки на ЕС.
Както Ви е известно, в ЕС няма обща образователна политика, валидна за целия съюз. На общоевропейско ниво програмите и инициативите на Съвета на Европа за образование и култура, управлявани от Съвета за културно сътрудничество, са тези, които оказват значително влияние върху оформянето на националните политики в областта на образованието.
В сферата на гражданското образование може да се каже, че още от началото на 90-те години в Европейската общност се провежда сериозна реформа в учебните програми. Тя идва като опит на националните правителства да отговорят на скоростно променящата се икономическа, демографска и политическа среда. През последните 20 години на правителствата на държавите-членки все по-често им се налага да се справят с трудности, като ниска избирателна активност, възраждане на ксенофобски и националистически движения, все по-отслабващ интерес от страна на младите поколения към участие в обществено-политическия живот и др., а за страните от Централна и Източна Европа - успешно преминаване към демократично управление. В последвалия дебат бе откроена нуждата да се преразгледа гражданското образование в светлината на глобализиращия се свят и на учебните програми да бъде дадено глобално и преди всичко европейско измерение. Защото, когато стане дума за гражданско образование, е много важно към този въпрос да се подхожда с по-дълбоко осъзнаване кога и при какви условия този тип образование допринася за възпитаването на по-информирано и отговорно политическо участие на гражданите, и изгражда поддръжници за важните демократични ценности.
За никого от нас не е тайна, че за да може една демокрация да оцелее и да се развива, е необходимо критична маса от нейните граждани да притежават умения, да персонифицират ценности и да заявяват открито поведение, в унисон с принципите на демокрацията. Гражданите на обединена Европа трябва да знаят достатъчно за основните характеристики на демократичната политическа система, за да могат да получат достъп до нея, когато интересите им го изискват и да познават добре историята на ЕС, обединението, институциите, ролята и функциите им, правата и задълженията на страните-членки и пр., за да бъдат истински самостоятелни, отговорни и активни граждани. Да имат желание и готовност за участие в местната и националната политика и да вярват, че тяхното участие е важно, за да се поддържа жизнеспособността на европейската политическа система. Ранното въвеждане в тази материя е особено важно и това е общопризнат факт. Ето защо, според нас е от изключителна важност, в учебната програма на средния курс на обучение да бъдат включени уроци, запознаващи с европейските демократични институции, принципи и практики.
Почти невъзможно е да се направи кратко резюме на всичко, което се прави в момента в Европа по въпроса с гражданското образование. Разнообразието е голямо и по отношение на формата, и на целите. В преобладаващата част от държавите се наблюдава стремеж училищната подготовка на учениците по гражданско образование да се съчетава с техни извънкласни изяви в различни граждански инициативи на местно или национално равнище. В последните години, както вероятно знаете, тази тема получи и допълнително внимание покрай изследване на Международната асоциация за оценяване на постиженията в образованието (IEA), което имаше за цел да провери знанията и нагласите сред учениците от средния курс по отношение на политиката и демокрацията. Поводът беше необходимостта да се проучи до каква степен образователните системи в отделните държави реално успяват да реализират този приоритет и в частност - доколко общата концепция за гражданското образование, учебните програми, и методите на преподаване, както и квалификацията на учителите съответстват на потребностите на съвременните общества, и способстват за реализирането на декларираните цели. Резултатите от него (най-мащабното, правено досега в областта на гражданското образование) показаха, че въпреки, че учениците в ЕС проявяват повече интерес по отношение на местните политически и социални проблеми, отколкото по отношение на европейските или международните такива, те имат силно усещане за европейска идентичност и демократични стойности, равенство и свобода на движение в ЕС. Стана ясно също така обаче, че е налице голяма разлика в нивото на знания, както между учениците от различните страни, така и между учениците вътре в страните.
И така, като вземем под внимание историята на обединението на Европа и резултатите от изследването, се изправяме пред двата основни проблема, с които ЕС ще трябва да се справи при въвеждането на обща образователна политика в сферата на гражданското образование по ЕС, а именно - с факта, че държавите-членки на съюза имат различен, най-вече по продължителност, опит в демокрацията от една страна, и с трудностите по въвеждането на идеята за „европейско гражданство" от друга.
В повечето зрели демокрации гражданите са имали възможността да попиват демократичните идеи и практики през целия си живот. С участието си в живота на общността и чрез семейството, посредством образователния цикъл, а и благодарение на факта, че са имали на разположение свободни и независими медии, те са черпели от основните норми и практики на една демократична култура. За страните, изплуващи от дълги периоди на авторитарно управление, този подготвителен опит за съжаление липсва. И там, въпреки че съществуват неформални демократични практики на местно ниво, гражданите рядко притежават достатъчно знания за формалните демократични структури и процеси, и в повечето случаи не са запознати с възможностите, които съществуват за защита на техния интерес на местно, регионално или национално ниво. Това разминаване дава респективно разминаване и в нивото, от което ще тръгват учениците на една и съща възраст в държавите-членки. И тъй като от опит вече знаем, че начинът, по който е оформен курсът на обучение, както и методите на преподаване са от голямо значение за успеха на програмите за гражданско образование, възниква необходимостта да се извърши много сериозно проучване, с оглед изготвянето на учебна програма, която успешно да превъзмогне тази пропаст, и за курса на обучение да успее да подготви еднакво добре информирани, самостоятелни и отговорни активни граждани на Европа във всяка държава-членка.
По отношение на второто голямо предизвикателство - за мен за държавите-членки на ЕС гражданското образование в светлината на европейското гражданство е от особено значение. Изковаването на гражданско самосъзнание отвъд националните граници е основна цел в процеса на по-силна европейска интеграция. В опит да бъде изградено единно политическо и икономическо общество, наднационалните институции на Обединена Европа създават политико-правна рамка, която да даде възможност на гражданите на държавите-членки да придобият европейски граждански права, политическо участие и идентичност. Този процес се простира и в сферата на образованието, където преподаването за Европа ще допринесе активно за реализацията на този по-широк политически проект за преминаване отвъд държавно-центристката идея за гражданство към идеята за европейско гражданство. Предизвикателството се състои в това, че със създаването на модерната национална държава, държавните образователни системи са служили изключително за изграждане на национално гражданство. Преминаването към наднационално гражданство отбелязва радикално отклонение от историческите функции и фокус на гражданското образование, и поставя големия въпрос: как националните държави да балансират между националното и наднационалното гражданство в учебния план по гражданско образование.
„Ние не обединяваме държавите, ние обединяваме хората", заявява през 1952 г. Жан Моне, считан за един от бащите на Европейската общност. Днес едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени институциите на ЕС, е повишаването на обществената осведоменост за ЕС и ангажирането на гражданите в неговите дейности. Програми като „Учене през целия живот" и „Младежта в действие" подпомагат гражданите в развиването на граждански знания, а инициативата „Младежта за Европа" е посветена на това, да повишава гражданската активност на младите хора. 2005 г. беше обявена от Съвета на Европа за Година на демократичното гражданство чрез образование по предложение на България, като целта беше да се привлече вниманието на обществеността върху значимостта и ключовата роля на образованието за развитието на демократичната култура. Въпреки всичките тези програми, за съжаление, все още няма реализирана единна стратегия и политика за провеждане на гражданско образование в ЕС. Чрез инициативата, която сме подели с колегата Емил Стоянов, искаме да дадем ясен политически сигнал, че е назрял моментът това да се промени.
По наша инициатива вече има реализирани два проекта в България. Единият се казва „Младите говорят за Европа". Той има за цел да концентрира важна информация относно европейското гражданство, Лисабонския договор, българските национални традиции и др. и да я поднесе на младите хора в България. С радост мога да отбележа, че този проект среща голям интерес в българските училища и се надявам да предизвика силен резонанс сред нашите ученици. Получаваме все повече заявки от училища във Велико Търново, Габрово, София, Горна Оряховица, Варна, Бургас и др. да продължим да работим заедно по тази линия. Друга, струва ми се интересна инициатива, която реализирахме с г-н Стоянов и фондация „Пайдея" миналата година, беше конкурсът за учители и ученици "Европейското гражданство: какви права и какви задължения". Той се проведе в 2 модула - за ученическо есе на тема "Европейското гражданство: какви права и какви задължения?" и за учителско постижение в областта на обучението за европейска интеграция в училище „Моят опит с „Европейски уроци" като учител". Победителите бяха обявени през м. януари и една част от тях вече посетиха Европейския парламент от 1 до 3-ти март, а друга- Българския парламент.
Що се отнася до това, какви действия сме предприели с г-н Стоянов на ниво Европейски институции, мога да кажа, че на този етап сме изискали от Европейската Комисия подробен анализ на това, как се преподава гражданско образование във всички 27 държави-членки. Въз основа на резултатите от този анализ и на нашите виждания, разбира се подпомогнати и от Вашето на учителите мнение, ще изготвим доклад по тази тема, който да бъде разгледан в Комисията по култура, образование и спорт и после приет от ЕП.
Можем да Ви информираме, че вече са водени разговори за въвеждане на гражданско образование по ЕС в средните класове както с председателя на Комисията по култура и образование и спорт г-жа Дорис Пак, така и с образователния министър г-н Сергей Игнатов. Планираме също така и провеждането на срещи с министрите на образованието на останалите страни-членки на ЕС.
Г-н Стоянов и аз вярваме искрено в ползата от реализирането на този проект. Реализацията, обаче, реално зависи както от европейските институции, така и от всички нас.
Благодаря Ви за вниманието. Ще се радвам да споделите с нас Вашето мнение и опит.
