Уважаеми колеги,

Скъпи гости,

 

Пътят на България към свободата

В последните 20 години България извървя много труден път към свободна, демократична правова държава. Това е път, който все още не  е приключил. Страната ни и сега, както през целия преход, е изправена пред неминуемите предизвикателства да се справи с корупцията и организираната престъпност. Трябва да модернизираме икономиката и да реформираме различни обществени политики - от образованието до отбраната.

 

Към нито един от тези проблеми до сега не е имало систематичен подход. Но дори и на този фон изпъква едно много важно достижение на демократичното развитие на България. Макар и с известни резерви и никога без трудности,  за 20 г. българското общество се отвори за повече свобода и справедливост - справедливост за отношението към инакомислещите, свобода за плурализма в обществото и за изповядване на различни възгледи и политически разбирания.

 

Този демократичен път, по който вървим, ни отвори вратите за членство в ЕС и НАТО - организации, основани на разбирането на различието, солидарността и търсенето на общ интерес.

 

Външната ни политика и политиката ни за сигурност и отбрана също са основани на тези общи принципи, които през последните 20 години бавно започнаха да пускат корен в българското общество. Това са преди всичко равноправие, свобода на изразяване на възгледите и право сам да избираш. В този ред на мисли българските политици на прехода са отговорни пред всички нас за това, че вместо да бъдат лидери на една еманципирана от комунистическа диктатура България, те вървяха след промените в обществените нагласи. По-лошо, българските политици не успяха да превърнат новото мислене в политики. Не можаха да закрепят правно и политически онези въпроси, които промениха отгворите си за последните 20 години.

 

Един от най-важните въпроси е този за силата на индивида в обществото и за намесата на държавата; въпросът за равноправието на гражданите, без значение какви различия имат по отношение на пол, политически възгледи, културно развитие, образование здравословно състояние, сексуална ориентация, религиозна принадлежност или етнически произход.

 

Постиженията на ЕС в това отношение са значителни. Основният мотив, който движи политиката за равноправие на Европейския съюз, е как най-добре да използваме обществената смес от различия, за да бъдем максимално ефективни.

 

Достиженията на ЕС

 

Равенството между мъжете и жените е основно право, обща ценност на ЕС и необходимо условие за постигане на целите на Съюза за растеж, заетост и социално сближаване. Все още съществуват неравенства, но през последните десетилетия ЕС бележи значителен напредък в постигането на равенство между половете. Това се дължи най-вече на законодателството за равно третиране, интегрирането на равенството между половете във всички политики, както и на специалните мерки за професионалното развитие на жените, но без да се стига до т.нар. положителна дискриминация.

 

Целта на всичко това е да се ограничи дискриминацията основана на полови различия. Европейското законодателство цели да създаде условията да използваме пълно обществения и индивидуалния потенциaл на всеки, без значение какъв е и какъв иска да бъде. Равни възможности и правна защита от дискриминация.

 

Понятието Gender

Като говорим за равенство между половете, трябва да споменем че „Gender" е по-широко понятие. То включва равенството на половете, но и мислене, основано на половите различия. Това може да са психологически нагласи или порядки и дори закони на дадена страна, отнасящи се до един от двата пола.

 

Gender съветник

ЕС се стреми да взема предвид мъжката и женската гледна точка в  мироопазването и създаването на държавност. За целта има специален пост в операциите по Общата Политика за Сигурност и Отбрана (ОПСО) - това е така нареченият Gender съветник. Първи такъв е назначен през 2006 г. в мисята EUFOR RD Congo. По-късно тази практика е разширена и сега 7 от операциите на ЕС имат такъв съветник - това са операциите в Чад и Централна Африка, Косово, Ирак, Босна и Херцеговина, други две мисии в ДР Конго и полицейската мисия в Афганистан. Можете да си представите каква е разликата в положението на жените в тези държави сравнено с Европа.

 

Два аспектна на Gender

Gender- въпросите са важни в два аспекта: вътрешен и външен. Вътрешният аспект касае равния достъп на жените до сектора за сигурност и отбрана. Нещо повече - насърчаването на повече позиции, заемани от жени в армията, полицията, както и във всички фази на вземането на решения. Това е ангажиментът на Европа към самите нас - равнопоставеност и плурализъм.

 

Външният аспект, както вече споменах е свързан с мястото на жените в държавите, където има мисии; тяхната защита, равен достъп и гарантиране на правата им. Това е ангажиментът на Европа към останалия свят - да зададе gender перспективата като референтна точка на общественото и икономическото развитие.

 

Основни Документи

Искам да подчертая, че всички основни институции на ЕС с компетенции в Политиката за Сигурност и Отбрана са се ангажирали нееднократно с gender въпросите в тези им два аспекта. Европейският Парламент беше първият, който още през 2000 година, прие „Резолюция за Gender-аспектите в Разрешаването на Конфликти и Изграждането на Мира".  Това бе три години преди приемането на Европейската Стратегия за Сигурност (2003). В ЕП има и комитет по Правата на Жените и Равноправието на Половете, където моите колеги се занимават именно с тези въпроси. Г-жа Неделчева членува в този комитет.

 

Членовете на Подкомитета по Сигурност и Отбрана, сред които съм и аз, също имаме дял в усилията на ЕС с интегрирането на gender перспективите в собствената си работа и в поставянето на тези въпроси в дискусиите по Общата Политика за Сигурност и Отбрана.

 

Европейският съвет също е много активен - през 2006 г. беше организирано  специално обучение за всички ръководители на мисии по въпросите на равенството между половете. Освен това на 13 Ноември 2006 Съветът прие много важни заключения за интегрирането на gender- аспектите в управлението на кризи и в цивилните и военни мисии на ЕС. Това е ключов документ, който засяга както вътрешните, така и външните аспекти на gender- политиката.

 

Основните приоритети на ОПСО според него са няколко. На първо място - участието на жени на ръководни позиции във всички фази на процеса на вземане на решения, включително като ръководители на мисии и специални пратеници; подготовка на цивилния и военния персонал, свързана с равноправието на половете и адекватна реакция при насилие основано на пола (gender-based violence). Такава препоръка е отправена също и към всички страни членки.

 

Съветът също така счита, че знанията и експертизата на жени трябва да са в основата на следвоенното възстановяване. Участието на жени в полицията или войската е ключов елемент за успеха на една мироопазваща мисия, защото те понякога са единствените, които могат да общуват с местните жени в мюсюлмански държави. Същевременно те са приемани по-благосклонно, като това не влияе на авторитета на мисията и възможността за адекватна реакция.

 

С други думи със заключенията от 13 Ноември 2006 Съветът дава много ясна посока в развитието на мисиите на ЕС. Искам да подчертая, че това важи както за военните и полицейските, така и за другите цивилни мисии. За ЕС приоритет също така са закрилата по време на конфликт, както и осигуряването на правата и свободите на местните жени в мирно време, тяхната икономическа интеграция и правна еманципация. В държавите, където ЕС има мисии, жените често имат много ограничени права, например в достъпа до платена работа; те не могат да притежават собственост, да са наследници и т.н. Това е много далеч от нашето мислене в Европа.

 

Други организации

 

В тези си усилия ЕС не е сам  - това е добрата новина. Тук няма да се спирам в детайли, само ще спомена Резолюция 1325 на СС на ООН от 2000 г. Тя е крайъгълен камък за gender  в сигурността и отбраната.  ОССЕ също показва решимост да интегрира подобна визия в своята дейност.

 

Не мога, разбира се, да пропусна НАТО. За Алианса ще е все по-важно да развива цялостния подход към сигурността, включително и gender-въпросите. Знаете, на есен предстои да се приеме новата Стратегическа Концепция на НАТО. Тя ще даде нова насока на Алианса, най-вече в областта на мироопазващи и мироналагащи мисии както и други потенциални операции отвъд териториалната отбрана.

 

Дори в Афганистан, където  НАТО се сражава, ключови елементи от стратегията за мир са изграждането на държавни институции, създаването на работни места и реинтегрирането на всички в обществото. Знате, че т.нар. „възстановителни екипи" (provincial reconstruction teams -PRT) имат и военни, и цивилни цели. В това отношение двата аскпета на gender-въпросите са напълно релевантни. От вътрешна гледна точка жените могат да бъдат толкова полезни и ефективни колкото и мъжете. Няма причина да не бъдат включвани в подобни операции и задачи. Нещо повече, предвид че мисията на НАТО в Афганистан е заложена на карта, трябва да използваме всички свои сили и умения, за да я доведем до успешен край. Женското и мъжко участие заедно в по-голяма степен могат да спомогнат за хармоничен и балансиран подход към проблемите на една държава, разкъсана от конфликти и социална дезинтеграция.

 

От външна гледна точка, включването на жените по различни направления в работата на юристи, икономисти и хуманитарни работници е особено важно. В зони на конфликт жените са по-уязвими. Освен това са по-податливи на безработица и бедност. Част от войната в Афганистан, както знаете, е да спечелим местните хора на наша страна. В случая, спечелването на женските сърца може да изиграе ключова роля за стабилизацията на Афганистан и интеграцията им в обществото. Все пак жените са половината от населението.

 

Пример 2

Трябва да се имат предвид много фактори и условия, за които съветват gender- експертите. Ето следния пример- още една реална ситуация:

 

Част от усилята на международната общност в Афганистан е подобряването на условията за живот, включително санитарните условия.  За целта, знаете, има редица проекти за водоснабдителни тръби директно към къщите, които да заместят ходенето до кладенеца (понякога той е доста отдалечен от селата). В Афганистан, както и навремето в България, това е работа за жените. И то не лека и по няколко пъти на ден. Оказва се обаче, че афганките не искат водоснабдяване, обратно на логиката - искат си кладенеца. Това за тях има социална функция - ходенето за вода понякога е единствената причина да излязат от вкъщи, да говорят с хора, да научат новините и т.н.

 

Мисля, че това е много добър пример от практиката за това колко са важни gender-аспектите във всеки един детайл и как ако не ги имаме предвид, вместо да изпишем вежди, ще извадим очи.

 

Върховенство на правото в ЕС

 

Въпреки че ООН, ОССЕ и НАТО взимат под внимание gender въпросите, те не могат да гарантират, че страните членки ще направят същото. В това отношение трябва да направим разлика между политическите ангажименти от една страна и прилагането им в правото и практиката на отделните държави от друга. Тук ЕС разполага със солидна правна рамка, както вече споменах. ЕС не е само икономически съюз, но също политически и особено важно, юридически. Съдът на ЕС в Люксембург вече има практика по въпросите на половото равноправие в армията. Тя е задължителна за страните членки по силата на върховенството на общностното право.

 

Тук трябва да направя една уговорка - Политиката за сигурност и отбрана на ЕС е изцяло в прерогативите на страните членки. Преди да влезе в сила Лисабонският договор, това беше т.нар. Втори стълб. В тази област нито  ЕК, нито Съдът имат правомощия. Важността на въпросите на половото равноправие и тяхната многопластовост обаче в последните години наложиха тенденцията Съдът да се произнася и по тях, тъй като те са свързани с общия пазар и принципите на ЕС за недискриминация (основната харта).

 

В 4 свои дела Съдът разглежда въпроси на половото равноправие в армията. Това са любопитни случаи от Германия и Обединеното кралство, в които Съдът извежда принципите на равно третиране на половете в армията. Разбира се отбраната е една от най-консервативните области, както и най-мъжката. Това не означава обаче, че жените нямат място в армията, напротив - Съдът е извел критерии за недискриминация на жените в сектора на отбраната.

 

Преди да завърша искам да ги спомена, тъй като това не е само политическа декларация, а правният ред на ЕС, който важи и за нас. Нищо чудно в следващите години практиката на Съда да се разшири именно заради нови случаи на дискриминация, свързани с тези критерии.

 

А те са следните: отделни ограничения за половете са допустими само при 1) назоваване на определени дейности; 2) необходимост на наложените ограничения; 3) пропорционалност на рестриктивната мярка; 4) последователност при прилагането; 5) редовна преоценка.

 

Критериите са изведени от делото Johnoston 1986, делото  Sirdar 1999,  също делото Kreil 2000 и  Dory 2003. Нещата в съдебната практика, разбира се, не са еднопосочни и Съдът понякога решава в полза на дискриминационни практики. Например разпоредбата в германското право, че само мъже подлежат на наборна военна служба се приема от Съда. По-важното в случая са критериите и най-вече мнението на Генералните Адвокати, че те трябва да бъдат ревизирани, според общественото и технологично развитие.

 

Предизвикателства

 

Може още много да се каже за достиженията на ЕС по gender-въпросите. Аз се надявам обаче да съм ви оставил с най- важното: разбирането за това че Gender е приоритет за ЕС и че вече има сериозни стъпки в интегрирането на този подход в политиката по сигурността и отбраната. Не бива да забравяме, че за разлика от другите международни организации, ЕС има механизми за правоприлагане и разширяващата се правна рамка тепърва ще дава резултати. Ще ги виждаме в структурата на сектора за сигурност на отделните страни членки, както и в операциите зад граница. Това обаче не означава, че работата е свършена. Напротив! Точно преди 1 година, за международния ден на миротвореца - 29 Май, излезе доклад, според който в силите на ООН има само 3% жени - 2% в армията и 8%  полицията. Това показва колко път има да се извърви.

 

Първият gender-съветник в мисията на ЕС в Конго пък установи, че в европейския контингент има 4,5% жени, а в този на Конго - над 5%.

 

Надявам се тепърва предстои да видим как тези цифри се променят и водят до качествена промяна и по-интегриран и балансиран подход в сигурността и отбраната на ЕС.

 

Благодаря Ви за вниманието.