Интервю 14.05.2015г.
Недопустимо е да се чака за българско гражданство с години
- Г-н Ковачев, как ще коментирате събитията в Куманово, има много въпросителни около случващото се там?
ЯНА ЙОРДАНОВА
14.05.2015
- Г-н Ковачев, как ще коментирате събитията в Куманово, има много въпросителни около случващото се там?
- В политиката винаги трябва да си задаваме въпроса кой има полза нещо да се случи в точно определен момент. Затова е добре да се запитаме защо събитията в Куманово станаха непосредствено след протеста срещу правителството на Никола Груевски. Той е министър-председател на Македония вече девет години и за съжаление отдалечава страната от европейско членство. Тук дори трябва да споменем и манипулирането на историята, а трябва да имаме предвид, че много македонски граждани признават своята българска принадлежност. Според мен най-важното сега е по най-бързия начин да бъдат разследвани тези терористи, които предизвикаха случващото се в Куманово. Трябва да се установи откъде са дошли, кой ги е финансирал, също така да се разбере замесени ли са наистина чужди държави като Косово, Сърбия, Арабският свят. В момента има много слухове и конспирации, които се тиражират. Най-печалното е, че загинаха хора. Затова се надявам това никога повече да не се повтаря и да няма сражения в близост до българската граница.
- Можеше ли обаче това да се предвиди по някакъв начин?
- Не случайно насочих вниманието към въпроса кой има полза от всичко това. Нека си спомним, че още при първите разкрития, при „бомбите” на Заев за разкриване на подслушванията, отговорът на министър-председателя беше, че едва ли не се цели дестабилизиране на страната и опит за насаждане на етнически конфликт. Беше анонсирано, че нещо може да се случи. И стана точно така. Въпросителните са много, теориите също. Според някои тези хора са част от бившата УЧК, които не са приели Охридското мирно споразумение. Говори се и че всичко е свързано с геополитическата обстановка, с енергетиката. Чуват се какви ли не хипотези. Но засега нямаме никакъв отговор.
- Имам предвид и цялото управление на Груевски. Не се ли очакваше, че един ден всичко това трябва да има край? Говорим за пълен контрол над медии, администрация, правосъдие...
- Разбира се. Затова и Европейският парламент от години призовава да има върховенство на закона, независимост на медиите.
- Какъв развой предвиждате?
- И комисарят Йоханес Хан, и премиерът Бойко Борисов ясно заявиха, че в такава ситуация трябва да се поеме политическа отговорност. Македонските граждани заслужават европейско членство сега и това е много важно да се повтаря. Но все пак управляващите също трябва да имат желание за това. Нека да отчетем, че всъщност Македония беше доста напред в покриването на политическите критерии, а сега беше заявено, че е направила крачка назад. Като говорим за политически критерии, имам предвид върховенство на закона, разделяне на властите. Други страни, които навремето бяха много по-назад в това отношение, вече са напреднали.
- Но доколко Македония представлява интерес за ЕС?
- Все пак заради сегашната политическа ситуация Европейският съюз иска да има на разположение няколко години за вътрешна консолидация, за да приеме нови членки след 2019 година. Но остава в сила ангажиментът към Западните Балкани, така че процесът на разширяване не е спрял. Преговорите трябва да продължат, защото тези страни не бива да бъдат демотивирани и оставени на старите зависимости.
- Сега сериозно се коментира сценарият Груевски да подаде оставка, но след това не е изключено, че няма да спечели извънредните парламентарни избори. Какво ще стане в такъв случай?
- Наистина това трябва да се коментира сериозно. Сегашната ситуация е такава, че ако Груевски подаде оставка и организира избори в същата атмосфера, по всяка вероятност ВМРО/ДПМНЕ отново ще спечели най-много гласове. Затова ние искаме да има равен достъп до медиите, да се изясни скандалът с подслушванията. Подозренията са много, а и все пак абревиатурата ВМРО е свързана и с нашата страна и история. Затова не бива да се правят асоциации с подобни порочни практики.
- Сега обаче въпросът е друг - какво ще стане с протестите в неделя?
- Точно така. Големият въпрос е дали ще останат, защото се чуват много гласове, че трябва да бъдат отложени. Знаете и че една част от албанците работят с правителството.
- И Али Ахмети ги призова да не участват в протестите, защото това ги отдалечава от идеята за „Велика Албания”, нали така?
- Но тази идея няма как да се реализира по демократичен начин, така че самото говорене за такива идеи е провокация.
- Друга голяма тема е Шенген. Само преди няколко дни вицепремиерът Меглена Кунева спомена, че има вероятност до края на годината да сме приети. Оптимист ли сте?
- Не ми се иска да даваме някакви конкретни прогнози, защото имам горчив опит в това отношение. В политиката трябва да се говори само при свършен факт. Затова предпочитам да не прогнозираме кога е възможно това да се случи. Разбира се, има сигнали, според които това е така. Но те са повече в дипломатическия сектор. Колкото до въпроса с покриването на техническите критерии, то тук няма никакъв спор. Ние дори се справяме доста по-добре в това отношение, отколкото други страни членки. Например нашата морска граница е по-добре оборудвана технически, отколкото във Франция и Португалия. Но все пак говорим не само за технически критерии, но и доколко имаме доверие в тези служби. Нека си признаем, че влязохме в Европейския съюз с един недъг и това е корупцията. Все още си носим този товар на гърба и не сме се отърсили от него. Колкото и да не е само български феномен. Затова трябва да сме по-предпазливи в говоренето по темата. Много е важно да възстановим доверието в европейските си партньори, а българските граждани да вярват в институциите като цяло.
- Друг пиперлив въпрос е проблемът с мигрантите. Страните са разделени по въпроса за квотите. Какво е вашето мнение?
- Тази тема е много актуална и знаете, че е в програмата на Европейската комисия. Трябва да има солидарно разпределяне на мигрантите в държавите членки, базирано на тяхната големина, БВП, брой на приетите досега хора, ефективното опазване на външната граница, борбата с трафикантите, но да има и правила за законна миграция. Но няма как хора, които са преследвани в собствените си страни, да бъдат връщани.
- Всъщност се оказва, че ние сме сред страните с най-много издадени статути.
- Не мога да коментирам това, но може би трябва да се вземе един по-дълъг период, защото други страни имат в пъти повече мигранти, отколкото ние сме приели. Например Германия и скандинавските страни.
- Има опасение, че у нас могат да дойдат и бежанци от Македония. Има ли наистина такава опасност?
- Трябва да имаме предвид, че в Македония има над 100 000 души с български паспорти. Те могат да си дойдат, когато си пожелаят. Но не смятам, че ще има вълна от македонски граждани, които не са с наши документи. За мен обаче България трябва да бъде отворена за сънародниците си. Не може хора, които искат да имат българско гражданство, да чакат с години. Вярно е, че трябва да бъдем внимателни, но не можем да създаваме трудни и непреодолими изисквания към българите в Македония.
- Трябва да се улесни процедурата, така ли?
- Точно така. Дори аз смятам, че тези, които са живели между 1941 и 1944 година на територията на сегашна Република Македония, автоматично трябва да получават българско гражданство. Това е и политиката, която провежда Румъния по отношение на молдовците.
