
- Г-н Ковачев, мина почти година, откакто ви избраха за евродепутат. Кои са най-важните евротеми за България от тогава досега?
- Аз мисля, че най-важното беше, че успяхме да възстановим доверието на европейските институции в България. Това беше едно от основните обещания преди евроизборите м.г. Другото е, че в този мандат на ЕП българските евродепутати, независимо от коя политическа сила са, когато става въпрос за защита на националните интереси, сме обединени. Примерите през последната година са достатъчно много - компенсациите за 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", въпросите, свързани с Македония, онези, засягащи създаването на Европейската дипломатическа служба, защитата на интересите на българите в Украйна. Това за мен е много положително, защото независимо от нашите политически различия е важно да сме обединени в защита на българските интереси. От друга страна, съжалявам, че някои мои колеги от другите партии използват ЕП за агитация, която е свързана с политическите процеси, развиващи се в България.
- Само преди месец двама евродепутати от ДПС излязоха на трибуната в ЕП и говореха буквално за вътрешнополитически процеси, имаше обвинения от тяхна страна към ГЕРБ.
- Това го каза г-н Вигенин от БСП. Аз в никой случай не осъждам моите колеги, те са си в пълното право да говорят, каквото искат. Освен това ЕП не е чужд парламент, ние сме членове на ЕС и ЕП е и наш парламент. Въпросът е дали това подобрява по някакъв начин ситуацията в България, дали това влияе добре върху нашите усилия, както да възстановим доверието, така и в самата България да се чувстваме европейци и нашите приятели да ни смятат за такива, на които отговорно да им се гласува доверие. Важно е дали това влияе върху усвояването на структурните фондове, на подобряването на инфраструктурата и т.н. Българските граждани трябва да почувстват това членство като нещо положително, да го усетят в ежедневието си. Да видят, че се е подобрило състоянието на градската среда, пътищата, магистралите, да има по-добра околна среда. Във всички сфери на живота това членство трябва да бъде почувствано, и то в много положителен аспект.
- Нека да говорим конкретно. В България МВР провежда почти всеки ден акции със знакови имена. Те според вас са реална борба с престъпността, или са просто опит да се отговори на очакването страната ни да се справи с този проблем?
- Това е втората част от предизборните обещания на ГЕРБ. Не го правим заради Брюксел или заради когото и да било друг, а за самите нас, за да се възстанови доверието на българските граждани в българските институции. Не правим нашата политика заради някого или защото някъде в Брюксел седи някакъв чиновник и казва - направете нещо. Ние го правим заради нас самите, за да живеем един по-добър, сигурен, по-справедлив живот. Чувството за справедливост през последните 20 години беше изключително накърнено. Много порцелан беше счупен. Хората не вярват на много български институции - парламент, съдебна система, полиция. Това възстановяване на доверието не става от днес за утре, не става за съжаление и за 1 година. Това е много дълъг процес, започнат с политическата воля на българското правителство. МВР наистина показва не само воля за работа, а и смелост. То започна решителна борба с явления, които са се насложили 20 години и са взаимно свързани. В тези 20 години не е било възможно да се извършват нелегални дейности или обогатяване на бизнесмени без обвързване със съответните съдебни инстанции. Съдът трябва да използва лостовете на закона за максимални присъди. Това очаква и българското общество.
- Как ще коментирате, че групата, задържана около бившия военен министър Николай Цонев, е на свобода?
- МВР направи много акции в последните месеци, които доведоха до арестуването на знакови хора, за които обществото смяташе, че са свързани по един или друг начин с незаконни сделки, забогатяване или корупция. Дали обаче тези доказателства, които бяха събрани, са достатъчни, и дали магистратите ще сметнат, че са годни за присъди, ще видим. Никой по никакъв начин в една правова държава не може да изисква от съдебната система да издава присъди, които не са аргументирани с доказателства. Не очаквам, че за всички тези случаи ще има осъдителни присъди, но се надявам, че в една голяма част от тях ще има такива. Това очаква и нашето общество. Аз вярвам в работата на следствието, полицията и всички други институции, които са призвани да защитават интересите на обществото, и да няма злоупотреби.
- На път ли е България да се превърне в полицейска държава?
- Категорично отхвърлям такива спекулации за полицейска държава. Българските граждани много добре виждат, че тези, които нямат какво да крият и честно изкарват своя хляб, плащат си данъците, живеят според законите, няма от какво да се притесняват. Разбира се, че имат от какво да се притесняват онези, които са погазили закона. За голямо съжаление те имат икономически лостове за прокарване на тезата, че България става полицейска държава. В никакъв случай не приемам на сериозно обвиненията, че България ставала полицейска държава, каквото и да се разбира под това. Тези твърдения ми напомнят на поговорката: "Крадецът вика дръжте крадеца". БСП трансформира своята политическа власт в икономическа, използвайки силови инструменти, агентура на ДС и връзки с бившия СССР, за да може да ограби българския народ. Тези представители, техните синове и внуци да ми дават уроци за полицейщина - не го приемам в никакъв случай. Това са представители на една бивша комунистическа терористична организация, която в момента се подвизава под друго име.
- Коя е терористичната организация?
- БКП е бивша терористична организация.
- Да, но БСП е правоприемник на БКП и следва ли, че БСП е терористична организация?
- Те се гордеят с тази история. Честват я на конгреси. В тяхната история има взривяване на църквата „Св. Неделя", един изключителен терористичен акт в началото на миналия век. Те са извършили след 9 септември десетки хиляди убийства. Вкарали са в концентрационни лагери интелигенцията на българския народ. На 2 февруари 1945 г. са извършили едно огромно престъпление, незапомнено в Източна Европа, в яма на Централните гробища. Убили са членовете на МС, регентите и бившите народни представители на царството, така че техните наследници, ако се гордеят с тази история, е за тяхна сметка.
- Рязко сменяме темата. Светът се тресе от кризата. Как вие, като евродепутат, спестявате разходи?
- ЕС работи върху механизми за спасяване на еврото. То е в сериозна криза. Има два варианта за излизане от кризата - единият оптимистичен, другият песимистичен. Аз много се надявам и съм оптимист, че първият ще се случи - солидарни мерки между всички страни членки от целия ЕС за излизане от тази криза. Точно в момента ЕК разглежда тези мерки. Това е едно европейско икономическо управление, обмен на информация и съгласуване на националните бюджети. Това са мерки, които до преди една година бяха немислими. Кризата ни показа, че на нас ни трябва един по-силен политически съюз. Без него не може да има силен монетарен съюз. От една страна, в кризата трябва да затегнем разходите. Ако се стигне до намаляване на заплатите на държавните служители, неминуемо заплатите и на евродепутатите също трябва да бъдат намалени. Ние трябва да бъдем солидарни с европейските граждани.
- Защо новините от евроинституциите продължават да не са атрактивни и за медиите в България, и за българските граждани? Евроинституциите се приемат като нещо, което е далече от нас и много-много не зависим от техните решения.
- Да, така е. Новините от европейските институции трябва да са атрактивни, нужно е да направим така, че европейската тематика да звучи "по-секси". Темите остават далече от българите, но трябва да се разбере, че европейската политика не е външна политика. Тя засяга всеки един от нас.