КОНКУРС НА ФОНДАЦИЯ "Българска Памет"
ЕСЕ НА ТЕМА
"КАКВО Е ЕВРОПА ЗА НАС"
Изготвил: Елвана Росенова Якимова
E-mail : elvana.iakimova@abv.bg
От град Доспат,
СОУ "Димитър Благоев"
"КАКВО Е ЕВРОПА ЗА НАС"
Истинско предизвикателство е да съумееш да разбереш какво е Европа. Едва ли някой може да твърди, че е способен да разгадае пълния потенциал на Европа. След присъединяването на България към Европейския Съюз е редно да си зададем въпроса какво всъщност значи тази общност за самите нас и с какво може да си бъдем взаимно полезни.
Европа - просто едно географско понятие. Обединена Европа - символ на новото, нa надежда за просперитет и по-добро бъдеще. Място за достойни хора.
Всеки народ е уникален - със своята култура, минало и настояще. Всеки човек е уникален - със своя характер, възпитание, умения. Уникален е и българинът.
За мен Европа е място,което предоставя на всеки човек огромно развитие във всяка сфера. Като ученик, който завършва средното си образование в България, пред мен Европа предоставя преди всичко възможност за качествено висше образование и специализация. Всички изброени предимства, които Европа и по точно Европейският съюз предоставя, съвсем естествено влияят и на българското мислене.Младото поколение, към което се причислявам и аз, вижда в тази нова за България общност една изключителна възможност за реализация и професионално развитие, за свободни контакти с хора от различни култури, обмяна на опит и традиции. Получавайки тази огромна сила, на нас се пада и трудната задача да съхраним индивидуалното в общностното,да намерим „единство в многообразието".
Многоообразието е ключова характеристика за новия свят. Хората ежедневно откриват, че и те са различни- всеки със своите възможности и творчество. Всичко зависи изцяло от нас. Бъдещето е такова, каквото си го изберем сами.
Ние не искаме пред себе си граници. Искаме да бъдем част от обединена Европа, така както от континента Европа. А какво по-хубаво от това да станем част от нещо голямо и значимо, да докажем на всички, че можем да постигаме целите си, а след тях да си поставяме нови - в името на общото добро Ние сме умни и талантливи и можем да докажем себе си пред обединена Европа. Имаме интелект и способности, имаме какво да дадем на другите и то, без да загубим себе си. Затова мисля, че българинът е достоен гражданин на обединена Европа.
Представата ми за Европа е свързана и с нейните социални функции. За мен Европа е мястото, където са осигурени най-добри социални права за гражданите.
Мисля, че тя показва способност да еволюира чрез непрекъснатото подобряване и разширяване на правата на своите граждани. Според мен успехът на ЕС се крие в това, че наред с осигуряване на по-голямо жизнено пространство за капитализма, развива и своите социални функции.
За да е европеец човек трябва да е готов да същевременно да черпи от идентичностите на другите. При това не мисля, че крайният резултат би бил обща масова култура, а по-скоро нейното индивидуализиране - всеки ще е различно обогатен и уникален. Това поне е моята представа за Европа.
Важно е, където и да "отидем", било то в Европа или НАТО, да си "останем у дома", да си останем българи и да запазим българското в себе си, защото няма значение къде е попаднал човек, и на Северния полюс талантливият и кадърен ще оцелее! Мисълта ми е, че мястото ми не е задължително и само в Европа. То е навсякъде, стига да имам няколко основни неща - образование, език, квалификация, самочувствие.
Аз съм родена в България, искам да живея в България и да изградя едно по-добро бъдеще в Европа за мен и моите близки. Аз обичам България, обичайте я и вие!
От нас, младите, зависи да представим България в добра светлина, защото ние се развиваме, но носим в себе си миналото на нашата велика история и използвайки това аз мога да кажа, че искам да изградя Европа като място за живот на много различни народи с различни нрави и ценности, но с обща идея за по - добро бъдеще. От нас зависи да покажем достойнствата на българите, защото и ние имаме какво да дадем на останалия свят.
Вече сме част от голямото европейско семейство. България е член на Европейския съюз. Осъществихме своята мечта да бъдем граждани на една нова и променяща се Европа. Членството ни в Европейската общност е задача не единствено на политическите сили, а на всеки от нас. Ние, гражданите на България, изграждаме Европа, нейното бъдеще сме, нейната еволюция. Ще се впишем достойно в духа на новото време, за да станем пълноценни обитатели на света!
Европа ни дава своя пример и опит, дава ни пътя и ключа към успеха. Но ние трябва да го заслужим и да докажем, че можем да оправдаем доверието. Европа е врата която е отворена за нас и ние трябва да се възползваме от този шанс като пълноправна членка на това голямо европейско семейство.
Да бъдеш гражданин на Европа днес означава да бъдеш етнически толерантен, да пазиш националната си самобитност и съзнание, но и да уважаваш и зачиташ чуждите културни традиции. Картите се изтриват, границите се променят, но ние оставаме деца на Европа. И на края искам да завърша с една много хубава мисъл на Гьоте: "Който не познава отечеството си, няма мащаби за чуждите страни"!
Какво е Европа за нас?
Ервин Даутев, - 11 клас „Св. Паисий Хилендарски" - с. Абланица
/есе/
Висок,строен,привлекателен младеж се зададе по алеята и спря пред грамадната порта на двореца на кралица Европа.Макар да изпитваше доста несигурност,дори страх той се приближи към огромните мъже,които стояха пред вратата като охрана.Подаде им белия плик,който държеше в ръцете си и те му направиха път да мине.
Младо момиче го придружи към вътрешността на двореца.По пътя си,той виждаше прекрасни зали,декорирани богато и пълни с произведения на изкуството.
Накрая момъкът стигна до една затворена врата,зад която се чуваше смях,разговори и тиха,приятна класическа музика.
Самата врата бе истинско произведение на изкуството.На нея бяха издълбани дванадесет звезди.Те бяха направени с такава прецизност,че изглеждаха досущ като тези,които огряват небосвода вечер.
- - Нима това е плод на човешка ръка - замисли се той - и ако е така,то тези ръце ще да са били златни.
Той прекара още няколко мига,стоейки пред вратата,втренчен в написаното под звездите „Единни в многообразието".
Вратата се отвори и пред него се разкри гледка,която не бе виждал досега.Младежът влезе в най - голямата,най - прекрасната,най - изящната и най - красива зала,която бе виждал в живота си.
Изведнъж в залата настъпи мъртва тишина,музиката спря и с нея смехът и приказките,които се чуваха преди това.Всички присъстващи загледаха новодошлия с огромен интерес.В сравнение с тях,той изглеждаше доста по - скромно.Мъжете бяха облечени в скъпи,луксозни и изискани костюми.Лицата им бяха с аристократични черти,излъчващи увереност и благородство.До тях стояха техните дами,една от друга по - стилни,окичени със скъпи бижута.
Но дори тази гледка не разколеба чужденецa.Той се запъти към средата на залата,където на златен трон седеше една жена.Тя бе възрастна,но все още не бе изгубила красотата си.Излъчваше мъдрост и величие,предизвикваше чувство за уважение и преданост.Владетелката бе облечена в разкошни дрехи,на главата й блестеше корона с дванадесет скъпoценни камъка.Най - големият рубин,който беше в средата,беше гравиран с думата демокрация.Той сияеше най - силно от всички и пръв грабваше окото на дръзналия да я погледне.
От двете страни на трона стояха по трима добре облечени господа,носещи имената Неподкупонст,Сигурност и Ред.От другата страна стояха Честност ,Справедливост и Прогрес.
Един човек обаче,стоеше непосредствено до възрастната дама и тихо разговаряше с нея.Той беше с внушителен външен вид и пръв съветник на кралицата.Отговаряше за икономиката и банковото дело.
Всички тези мъже,бяха направили една жива стена около нейно величество кралица Европа,имаща за цел да осигури нейния просперитет и стабилност.
Момъкът се приближи до нея,коленичи,целуна й ръка и каза,с развълнуван глас:
- - Моите почитания Ваше Величество!Аз идвам от далечна страна,тя е малка,но една от най - красивите,има славно минало и е майка на един велик народ.Нейното име е България.Аз съм скромен пратеник на този народ,на който съм се заклел да служа с цялата си душа и сърце.
Ваше Величество,дълго се чудих какъв подарък да ви донеса от моята родина,който да бъде достоен за Вас.Докато обикалях скъпите софийски магазини не намерих нищо,което Вие да не притежавате в изобилие.Отидох в най - големите книжарници и библиотеки в страната ми,но не намерих книга,която да се мери по достойнство с вашата мъдрост!
След тези негови думи всички в залатана започнаха да се споглеждат учудено.
- - Нима този чужденец е дръзнал да дойде тук,без дар за Нейно Величество?
Старата дама мълчеше,гледайки момъка благосклонно.
Тогава той бръкна в пазвата си,като с това привлече вниманието на мъжете около кралицата.
Чужденецът извади парче коприна,което бе сложено близо до сърцето му.В него бе завито едно бяло цвете.Държейки го в дясната си длан,така сякаш държи нещо живо и крехко,той каза,гледайки я в очите:
- - Това е моят подарък за Вас! Това цвете носи името Еделвайс и се среща единствено и само в моята България.Расте на връх Вихрен,най - високият из между всички планински върхове в Пирин.И само най - смелите хора дръзват да опитат да се покатерят и да го откъснат.То е символ на борбеността,силата и величието на бълграския народ.То носи духът на планината,чистота на бистрите планински езера и мъдростта на вековните борови гори. Стойността на това цветенце не може да бъде заменена дори и с всички скъпоценни камъни и злато на земята,защото то носи в себе си нещо,което никой друг освен Бог може да сътвори - живот.Моля ви да приемете моя скромен дар,като символ на огромното ми уважение и почит към Вас - казвайки тези думи,той наведе глава и протегна длан към Владетелката.
В залата бе настъпила плашеща тишина,сякаш всички бяха спрели дори да дишат,слушайки с интерес всяка дума на чужденеца.
Тя внимателно взе цветето от момъка и го постави на малка копринена възглавничка.
След това погледна момъка,но лицето й изглеждаше съвсем различно.Огряно от емоции,стоплено от искрените думи на странника.
След малка пауза,тя каза:
- - С този подарък,ти странниче,спечели моето искрено уважение.От векове насам,не съм получавала толкова скъп и ценен дар.Това цвете стопли душата ми,пренасяйки всички твои ценности тук.Искрено ти благодаря! - след като каза това,тя свали от врата си една верижка със златно ключе.
- - Вземи моя подарък - каза тя,протягайки ръката си - това е ключ от едно ковчеже.Ковчеже, в което са заключени най - ценните за мен неща.В него се намират всички европейски ценности,символи,знания и достижения.Там е събрана цялата мъдрост на европейската цивилизация.Вземи го и го отнеси в твоята малка страна.
Момъкът взе ключът и ковчежето и пое пътя обратно към дома.С грейнали и пълни с надежда очи,той нямаше търпение да се прибере в България.И всички тези километри,които бе изминал преди това,сега му се струваха като няколко крачки,които той трябваше да направи за да се прибере в своята родина,като носител на блага вест.
Това бе моята приказка за Европа.Това е Европа за мен - шанс за подобряването и развитието на България,но не в големия дворец, а тук в сянката на Рила и Пирин,в житните морета на Добруджа и богатите градини на Тракия.
Гюлбиес Хасанова Чаушева, 16год. Xб клас
СОУ „Св.Паисий Хилендарски"
с.Абланица
какво е Европа за мен ?
Европа, за хората от почти целия свят, е смесица от култури, религии, история, нрави и националности, които са съхранили в себе си не само европeйския манталитет, а и красотата и изяществото на забележителностите и природните дадености. Европа е най- великият континент, ,,люлка" на цивилизациите, майка на моята родина България. Винаги е ,,раждала" големи умове, целеустремени и борбени личности. Европа е първоосновата на едно съвременно общество, и ако има някой, който да оспори това, нека се опита.
Европа не е празен лист, тя е книга, изписана на 27 езика. Ние, българите, сме част от нея и тя е част от нас. Живеем във време, в което масово се говори за равноправие на гражданите, за мир и любов, ,,не" на войните и насилието - все неща, които звучат добре, но реално сме заобиколени от точно обратното. Насилието , жестокостта, парите, властта ръководят нашия живот - дори войната. Но мисля, че прогресът идва при определена цена. По принцип в живота е така - падения и възходи. Няма по- силна мотивация за обединяването на Европа от желанието за мир. Доказателство за това е фактът, че повече от четиридесет години на континента цари мир.
На 1 януари ние се поздравихме с приемането ни в европейския съюз, макар и да знаехме, че истинската борба за превръщането на страната ни в равностоен партньор на другите европейски срани едва тогава започнa.
Ние знаем, че предстои промяна. За тези, които сме си избрали да останем тук, това е голямо предизвикателство. За някои деца Европа е място за почивка, бъдещ университет или доходна работа за изучил в България специалист. Пътят е дълъг и труден, но важното е, че поставихме началото. Сега всичко зависи изцяло от нас. Бъдещето е такова, каквото си го изберем сами. Ние не искаме пред себе си граници. Искаме да бъдем част от обединена Европа, така както от континента Европа. А какво по-хубаво от това да станем част от нещо голямо и значимо, да докажем на всички, че можем да постигаме целите си, а след тях да си поставяме нови - в името на общото добро.
В историята на България има възход и падения и това, което сме запомнили, е да се учим от грешките си. През вековете българинът е изградил качества, които човечеството уважава - трудолюбие, гостоприемство, толерантност, добронамереност. Ние сме умни и талантливи и можем да докажем себе си пред обединена Европа.
Нека вземем за пример България. От цялата история на страната ми(14 века) тя е имала може би едва 3-4 века истински разцвет. Но това не я прави по - малко достойна от други страни в Европа. България е една от най - старите страни в света. Ето защо вярвам, че в Европа ще настъпи един масов разцвет.
Като един млад човек, който живее в това съвремие, си имам една представа как ще изглежда Европа след около 10 години.
На първо място ще има по- голяма свобода на действие и осъществяване на всякакви добри идеи. Ще има много организации, които да развиват не само талантите на младите, но и да се разширят взаимоотношенията им с техни връстници от различни страни в Европа. Всичко ще е насочено към обединение на европейските страни и приятелска взаимопомощ. По този начин ще се избегнат конфликтите между страните и ще се подсили традиционния дух на всяка една от държавите.Това е една невероятна идея, защото ще бъдем първият континент и земя, където ще има едно приятелско обединение. Отново ще даваме пример на останалите по света.
Вярвам , че една такава Европа ще ни научи не само да сме по - добри и амбициозни, но и да вярваме в утрешния ден. Убедена съм, че повечето хора по земята мечтаят за един такъв по- добър, по- усъвършенстван и сигурен свят, в който да отгледат децата и внуците си. Също така разчитам на себе си и всички умни хора от България да помогнем на променяща се Европа. А в същото време да докажем, че българите заслужават подобаващо място сред развитите европейски страни.
Незнам до каква степен нашата страна - България, би се справила с едно такова предизвикателство, като се има в предвид какви са Балканските нрави, и най-вече българските... Та нали с пътешествието си из Европа, точно Бай Ганьо е прославил Балканския народ и в частност българщината!
Лично аз, не бих оценила влизането в Европейския пакт като абсолютна привилегия, но и не мога да кажа, че няма да съм щастлива ако това стане.
Наистина членките на съюза имат права, с които не могат да се похвалят редица други държави. Наистина е голяма привилегия да можеш свободно да изразяваш мнението си; да се трудиш и образоваш свободно; да полагаш грижи за здравето не само на себе си, но и на семейството си; работодотелите да ценят в тебе не само трудещия се, а и знаещия човек ,да избираш и да бъдеш избиран... Свободното мислене е важно не само за техническия прогрес, а и за бъдещето развитие на целия Свят. Е тогава с гордост бих казала, че съм Гражданин на Обединена Европа.
Звучи „Одата на радостта". Това ми напомня, че всички ние сме хора, родени под едно небе - небето над Европа. Радваме се и тъжим за едни и същи неща и имаме общи надежди и желания. Важното е, където и да "отидем", било то в Европа или НАТО, да си "останем у дома", да си останем българи и да запазим българското в себе си!
Ето какво е за мен Европа и какво бих искала да бъде - Европа на обединените нации, Европа на сбъднатите мечти, и каква бих искала да бъде България като част от Европа и нека не забравяме че във всеки човек има поне малко европейски дух и всеки трябва да го потърси в себе си и да го обогати с думи, подвизи и дела.
"Какво е Европа за нас"
Ирена Немчова, 11 клас, СОУ „Кирил и Методий" - гр. Якоруда
"Европа не е място, а идея"- твърди френският философ и публицист Бернард Хенри Леви, а от опит знаем, че идеите са като новородени деца - всеки възпитава рожбата си чрез своите принципи и пречупва мисленето й през собствения си светоглед, така че тя да се превърне в един мини-модел на вътрешния свят на своя родител. По подобен начин и една идея, идеята за Европа, е възпитана и облечена различно от съзнанието на всеки един европеец...
Европа за мен e граховото зърно под многобройните многонационални дюшеци и завивки, което ни държи будни и съвестни и представлява един каляващ изпит за нашата същност. Понякога ни е неудобно, от време на време получаваме болки в гърба, но нейният импулс преминава през всички прегради и в крайна сметка обединена Европа и конкретно Европейският съюз, една наднационална форма на държавно управление, се оказват едно ниво над отделните държавни институции, като по този начин могат да се постигнат едновременно съкровените идеали за обединение, демокрация, равнопоставеност и сътрудничество, но и да се заситят апетитите за развитие на търговията и уравновесяване или поне подобряване на икономиката на държавите от Стария континент.
Европа е като 50 сантиметрово въже. Защо ли? Ако си спомним легендата на Кубрат за лозовите пръчки, които поотделно се чупят лесно, но заедно не се огъват, непременно ще свържем идеята за обединеност с въжето, което ще държи заедно купчинката събрани пръчки. Тук не става въпрос за сливане или сплавяне на отделните страни, на техните култури или на държавния организъм, а за съвместното им функциониране, което да дава щедри плодове и да построява по още едно стъпало към напредъка и развитието им. Не случайно за мото на Европейския съюз е избрана латинската фраза In varietate concordia, която в превод означава "Единство в многообразието".
Европейският съюз обединява много народности,много култури,езици,но също така обединява много каузи,много отговорности,много проблеми.Всяка една страна спазва своята национална идентичност,но също така е пряко свързана с останалите.В ЕС всички страни си помагат финансово,но и помагат за разрешаването на различни проблеми.Например Европа се бори за опазването на околната среда,за справянето с проблемите с глобалното затопляне и т.н.
Европа за нас, от една страна е сбъдната мечта, а от друга - един много далечен блян.Сбъдната мечта заради това, че вече сме пълноправни членове на Европейският съюз, нещо, към което страната ни се стреми от доста време.Цел,която повечето от нас искаха да постигнат на всяка цена,без да се замислят дали заслужаваме сбъдването й и дали сме готови за трудностите след това.Дали бихме могли да сме полезни на Европа или бихме били в тежест,дали начина на мислене и ценностите ни са достатъчно добре развити в правилна насока,за да бъдем достойни да се обвържем в съюз като този.И все пак мечтата вече е реалност.Но освен сбъдната мечта, Европа е и един много далечен блян.По отношение на много неща страната ни има в какво да се подобрява,но аз вярвам че с общи усилия ще се справим.
Какво получавамe от Европа? Вавилонската кула е символ на дързостта на хората. Легендата разказва, че те се опиянили от своята сила и пожелали да достигнат съвършенство. Тогава Бог ги наказал да говорят на различни езици. А сега Европа отново ни дава неповторимата възможност да говорим на общ език - езикът на толерантността. Знаейки този език, ще бъдем разбрани из цяла Европа. Дано само ние несъвършените хора отново да не сторим подобна грешка...
Европа е не само идея, тя е идеалът, към който са устремени стъпките ни. Тя е справедливата везна, на която делата тежат повече от думите, както хората, независимо националността, повече от всичко. Не случайно толкова обсъждан бе наскоро ратифицираният Лисабонски договор, който има за цел да защитава повече правата на гражданите, да утвърди функционирането на европейските институции, да ускори процеса на приобщаване на новите страни-членки като България. Договорът срещна позитивни и одобрителни отзиви из цяла Европа и при откриването на церемонията за подписването му португалският премиер Жозе Сократеш заяви: "Този ден ще остане в историята като ден, в който се отварят нови пътища на надежда за постигането на европейско споразумение".
И все пак... какво е Европа? Топлото майчино крило, което ни изхвърля от гнездото, за да се научим да летим, но и в което се сгушваме, когато сме паднали за първи или пореден път? Може би знакът за равно, когато сложим плюсове между различните държави на континента? В крайна сметка Европа сме ние самите, защото без нас, без нашите общи усилия, мечти, воля, упоритост, толерантност, обич и подкрепа един към друг Европа щеше да си остане само думата, обозначаваща континента ни, а не да се превърне в идеята за цяло едно общество от нации, които реализират своите общи цели под знака на единството...
Европа - това е част от пътя, който всички ние трябва да изминем. Затова Европа трябва да влезе в нас със своите ценности и идеали. И тогава ние ще се приближим до решението на задачата и ще постигнем бленуваното щастие. Заедно ние ще достигнем и до по-доброто бъдеще, което заслужаваме.
Какво е Европа за нас?
Европа е един от най-старо населените континенти. Тук народите са със специфични традиции и обичаи отвърдени във времето. В Европа има 27 малки и големи държави, обединени от културните ценности на своите предци. Разделението от граници между тези държави, обаче не бива да прекъсва връзките между народите. По този начин се осъществява един прогрес и развитие на всяка нация. Тази връзка между държавите става възможна при учредяването на Европейския съюз на 1 ноември 1993г.Tова е организация, която има за цел обединението и спомагането на развитието на европейските страни.
В ЕС се спазват принципите за свобода, равенство, зачитане на човешките права и свободи. Има стремеж за борба с дискриминацията и различията. Обединението прави европейските страни по-силни, с по-добре развити икономика, култура, образование. Всички европейци се стремят да преодолеят различията помежду си, за да постигнат целите си. Затова все по-често се говори за евроинтеграция, т. е. приспособяване на европейските страни към общи ценности и стремежи.
ЕС дава шанс за развитие на всички страни-членки. Отварят се границите между държавите и по този начин се осъществяжа свободно преминаване на хора, услуги, стоки. Това подпомага развитието на всяка страна.дава се шанс за на хората да опознаят културите на другите страни, които са част от голямото европейско семейство, да получат добро образование и реализация извън страната си.
ЕС създава различни програми за подобряване на икономиката, образованието, здравеопазването, политиката и други сфери в обществения живот. Има стремеж към максимално доброто използване на европейските фондове и помощи, целящи прогрес. Много добра и хуманна цел на ЕС е подпомагането за интеграция на хората в неравностойно положение и проблеми. Това създава условие всички европеици да се чувсват горди, че са част от голямото европейско семейство.
Чрез различни програми се подпомага развитието и познанията на учениците. Например моето училище е част от европейски проект, в който учениците се занимават с различни дейности - театрални, за журналистика, пеене, спорт, крайзнание. Те имат за цел не само развитието на учениците в дадената насока на дейността, но и да развият светогледа и стремежите на децата към образование. Аз съм част от този европейски проект, като участвам в театралната група като смятам, че по този начин времето ми ще бъде заето от нещо обогатяващо и полезно.
ЕС е пример, че обединението прави силата. Всички страни трябва да се стремят да затвърдят по положителен начин европейската идентичност. Постженията и ценностите на европейците трябва да тласкат всяка нация към развитие и взаимно разбиране между европейките граждани. Целите за развитие на европейските страни ще се постигнат единствено чрез съвместна работа и сътрудничество на всеки европеец.
За мен Европа е мястото, където хората се стремят към обединение и постигане на един по-добър живот. Това е мястото, където се зачитат равенството и стремежът към прогрес.
Соня Венциславова Джурелова, 11 клас
СОУ''Димитър Благоев'' , г. Доспат
