Интервю за http://www.dw.de/

БСП така и не направи своя избор след 1989. Тя иска да е и левица, и партия на едрия капитал, и на генералите от ДС, а това даде път на хищническото разграбване на България, твърди евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев.

Преходът в България трябваше да приключи с приемането на България за пълноправен член в НАТО (2004 година) и в Европейския съюз (2007 година), в резултат на направения в края на 90-те години цивилизационен избор на развитие. Предполагаше се, че това ще затвори страницата на тоталитарното минало и ще отвори нова - на демократичния път на развитие пред България. Според Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) обаче преходът още не е приключил, защото още не е решен проблемът с тоталитарното минало, нито пък има устойчиви демократични институции.

България имаше нужда от друга шокова терапия

„За съжаление България още не е затворила страницата на своето тоталитарно минало”, каза евродепутатът в интервю за ДВ, позовавайки се на данни от последните проверки на Комисията по досиетата, от които излиза, че 10% от служителите в сегашните държавни структури са свързани с бившата Държавна сигурност.

Евродепутатът изразява недоволство от това, че за повечето българи "краят на прехода" представлява икономическа категория, която те измерват с нивото на своето благосъстояние. Всъщност обаче става дума за чисто политическо понятие, което според Ковачев е свързано с осмислянето на комунистическото минало. Ковачев говори дори за пропуснатата възможност от „шокова терапия” в осмислянето на това минало.

„С времето се убеждавам все повече, че една от най-големите грешки още в началото на прехода беше, че не успяхме да отворим архивите на Държавна сигурност и не обърнахме достатъчно внимание на продължилата и след 1989 година комунистическа интерпретация на близкото ни минало, не успяхме да ограничим влиянието на комунистическата номенклатура върху прехода към пазарна икономика и парламентарна демокрация”, казва евродепутатът.

Резултатът е общоизвестен за цялото ни общество. Най-облагодетелствани в началото на прехода се оказаха „представителите на втория ешелон кадри на комунистическата партия, заедно с технократите (както ги наричаха през 90-те години), свързани с Държавна сигурност”. И това се случи, защото според Ковачев, бе предоставена възможността да се запазят връзки и зависимости, които след това започнаха да се възпроизвеждат. А възникналият от симбиозата между партийци и „технократи” хищнически елит умее само едно - да паразитира на гърба на държавата, смята Андрей Ковачев.

Бели петна в паметта

Трудният преход на България от тоталитарно към демократично развитие, Андрей Ковачев си обяснява и с пропуски в обществената памет на българите, липсата на примери и модели за подражание.

„Колко от нас са чували и знаят имената на Илия Минев, Едуард Генов, Благой Топузлиев, Георги Саръиванов, Дянко Марков, какво се знае за движението на горяните и за хилядите други българи, платили с живота си или с десетилетия в затвора за убежденията си”, пита той. „Ако свободата е ценност, то би трябвало да се познават имената на хората, които са се борили за тази свобода”.

Друг проблем, според него е пропускането на темата за комунизма, която почти не присъства в учебниците по история „с аргумента да не се прави партийна пропаганда. Но липсата на тази тема в учебниците вече е пропаганда в полза на единствената партия, съществувала тогава”.

Колко лява е левицата

За разлика от обществото, българската левица никога не направи своя избор след промените в България, констатира евродепутатът, според когото всички приказки за промяната на БСП от 90-те години до днес са само прах в очите на обществото. Ковачев дава за пример интервю на заместник-председателя на БСП Димитър Дъбов (в. „Преса” от 20 октомври 2014 година - бел. р.), в което той си обяснява лошите изборни резултати на партията си с това, че тя в голяма степен се била превърнала в "проевропейска партия" (?!) В същото интервю Дъбов споделя, че "в ръководството на БСП трябва да има хора, свързани и с времето на Живков” и че „на нашия електорат ще се хареса много, ако ние коментираме руската тема по друг начин”. За Ковачев това са смайващи думи и признание от ръководството на БСП, че в партията не са настъпили истински промени след 1989 година.

Евродепутатът възприема левицата като партия, която иска да е „равноотдалечена” от всичко - да е на еднакво разстояние от Европейския и Евразийскя съюз, от големия бизнес и от пенсионерите, която хем има председател на Партията на европейските социалисти, хем обаче иска да строи АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток” в разрез с правилата на Европейския съюз, да бъде едновременно левица, но и партия на едрия капитал, а и на генералите от ДС, в чието съзнание „партия и държава” все още не са се разделили.

От 2010 година насам Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) организира в Европейския парламент конференции на тема „Изстраданата европейска мечта на България (1944-1989г.)”. Целта им е да зпопуляризира сред европейската общественост недобре известната българска съпротива срещу комунистическия режим в България.