Източник: в-к "Капитал"

Автор: Десислава Николова

За да прочетете цялата статия натиснете тук

Регламентирането на доплащането за лечение ще породи най-тежкия дебат в предложените от Петър Москов здравни реформи

За какво ще се плаща?

В момента по данни на Световната банка България отделя 4% от БВП за здравеопазване, като пациентите доплащат сума в същия размер за лечение, консумативи, прегледи и избор на екип.
Досега нито един министър не успя да канализира и извади на светло тези разходи и допълнителният пакет е опит в този смисъл. Стремежът е нерегламентираните плащания да изсветлеят с помощта на частни здравни фондове, в които гражданите да си правят допълнителна осигуровка. В момента само малка част от осигурените, около 300 хил. души, имат подобна застраховка. На фона на близо 8 млрд. лв. здравни плащания сумата от около 40 млн. лв. годишно е нищожна, но здравните застрахователи са важен коректив и посредник на предоставящите здравни услуги и най-платежоспособната част от населението. С тази малка сума обаче се покриват множество услуги и лекарства и тя е символ, че има как да се пестят разходи.

"Големият въпрос е как ще мотивираме хората да си плащат допълнително за здраве. За мен най-силният мотив би бил само тогава, когато държавата ясно регламентира какво се съдържа и какво минимално ще получат всички от допълнителния пакет. Трябва да е ясно, че ако човек е платил, ще влезе веднага в болница, без листа на чакащите, да е гарантирано, че хората с допълнителна осигуровка няма да бъдат изнудвани да плащат и една стотинка, нито избор на екип, нито съчинения на лечебните заведения да си определят цени. Да е ясно, че например всички с допълнителна осигуровка ще имат 25% по-високо покритие на лекарствата над това от здравната каса. Всичко друго ще е компромис и ще развали и малкото постижения, които имаме в момента", смята д-р Хасърджиев.

"Трябва да спрем да се заблуждаваме, че пакетът, който покрива здравната каса, е безкраен. И сега си доплащаме половината – за консумативи, за лекарства, за избор на екип. Просто трябва да обсъдим как всичко това ясно да се регламентира и откъде да се намерят пари", допълва д-р Стойчо Кацаров.

Изключително тежък дебат предстои за това кой ще плаща за пенсионерите и социално слабите, чиито здравни проблеми попадат в допълнителния пакет, и дали няма да се създаде своеобразна дискриминация на болести за бедни и богати. Видно е, че има заболявания, за които практически няма как да има листи на чакащите, като например онкологичните.

Един от проблемите, които ще възникне обаче, отсега е ясен. Става въпрос за лечението на редките болести. Те определено не са в най-често срещаните заболявания и отскоро се покриват от здравната каса. Точно тяхното лечение обаче е със скъпи медикаменти и заема голяма част от плащанията. През различни периоди здравното министерство предлагаше отново да поеме чрез специален фонд лечението им, което е непосилно за самите пациенти. Всяко ограничаване на средствата обаче би било проблем за болните.

Специалистите в здравния сектор допълват, че би могло да се развие силно частно осигуряване, което да гарантира различни пакети, както е в останалите европейски държави.

"Вероятно ще има фирми, които предлагат само по-луксозни условия, самостоятелна стая, ще има пакети, които да са насочени към избор на хирург, може да има пакет, както е в страните с развита частна осигуровка – за зрение, за онкологично заболяване, планове за различен тип здравни проблеми. Това ще даде възможност в различните възрасти да си избират различни планове", смята Юлиан Узунов, управител на консултантската компания Тop Management Advisors.

Здравни неравенства

"Пациентите плащат цената за липсата на обща европейска здравна политика, трябва да се работи за преодоляване на здравните неравенства и равния достъп на всички европейски пациенти до качествена медицинска грижа", обяви евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) по време на създаването на инициираната от него група евродепутати, която ще работи в рамките на европейските институции за намиране на решения на здравните неравенства. В учредяването участваха еврокомисарят по здравеопазване Витенис Андриукайтис, пациентски организации, лекари и производители на лекарства и апаратура. Групата е подкрепена от евродепутати от България, Румъния, Ирландия, Чешката република, Франция, Белгия, Австрия, Великобритания, Дания, Словения, Полша и Малта.

Няколко дни по-късно по време на заседание комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните гласува предложение на Ковачев в доклада "Европейски семестър за координация на икономическите политики" да бъде вписано, че той трябва да създава ангажимент за страните членки да провеждат реформи, които да осигуряват висококачествено и достъпно здравеопазване за европейските граждани. Това е един от малкото инструменти на ЕС за въздействие, тъй като здравните системи са изцяло национален приоритет.