Здравейте!

Днес предлагам да говорим за Европейската външна политика и по-конкретно за институциите и инструментите й. Разбира се, няма да можем в една такава кратка среща да обхванем цялата проблематика, за това ще се фокусирам върху две основни теми - хуманитарната политика на ЕС и новата Европейска служба за външни дейности.

Както знаете, политиката по хуманитарна помощ и реагиране при кризи  е една от най-позитивните политики на. Освен това тя е един от най-видимите инструменти на Европейската външна политика, тъй като ефекта на хуманитарната помощ се измерва веднага и означава спасени човешки животи.

НОВИЯТ СВЕТОВЕН КОНТЕКСТ

Променящата се международна обстановка влияе на всички външнополитически инструменти, от миро-опазване до хуманитарна помощ. Обикновено когато говорим за големите промени от последните години, краят на Студената война винаги е на първо място.

• Новата световна сигурност. Живеем в нова среда на сигурност, или по-скоро на несигурност, имайки предвид нарастващия брой етнически конфликти, нестабилни държави и световния тероризъм. Новият баланс на силите в световен мащаб, обаче, далеч не изчерпва предизвикателствата, пред които сме поставени;
• Демографските тенденции. След 30 години например, световното население се очаква да бъде 9 милиарда с всички произтичащи от това последствия: съревнование за ресурси - не само енергийни, но и вода и храна; застаряващото население в Европа и демографската експанзия в развиващия се свят. Това ще породи и нови, по-силни  миграционни потоци;
• Климатичните промени. Освен това всички сме наясно с увеличаващите се природни бедствия в резултат на климатичните промени.

НОВИЯТ ХУМАНИТАРЕН КОНТЕКСТ

Тези фактори създават нов контекст за хуманитарната политика и политиката за развитие. Тенденциите, които наблюдаваме днес, могат да доведат до повече недохранване утре, повече хора под прага на бедността, по-мащабни природни бедствия, и по-жестоки конфликти, на каквито ставаме свидетели все по-често. Всичко това означава увеличаване на необходимостта от хуманитарна помощ и помощи за развитие; увеличаване на нашата солидарност и усилията ни трети страни да се справят с проблемите сами, преди те да са придобили международни размери.

Според статистиката близо 900 милиона души по света са страдали от недохранване през 2010 г. Избухващите конфликти и природните бедствия увеличават тази цифра. Навременната реакция означава спасени животи, но реакцията отвън никога не е достатъчна. Тук не може да не се съгласим с комисар Георгиева и с тезата, че трябва да работим в нестабилните райони и държави за повишаване на собствената им готовност за справяне със сполитащите ги бедствия и кризи.

Много хора по света имат нужда от нашата подкрепа. Какво можем да направим за тях? Можем да им даваме рибата, а можем и да им помогнем да се научат да я ловят сами. Нещо повече, чрез новата ни обща външна политика и Европейската служба за външни действия имаме реалната възможност да направим и следващата стъпка - да им погнем никой да не им я взима.

Това може да стане чрез по-добро координиране на външнополитическите инструменти, с които разполагаме в Европейския съюз. Новата архитектура на външната ни политика предполага именно това. Координация и Кохерентност са двете ключови думи в европейската външна политика. Това трябва да е дебело подчертано, като не забравяме, че различните инструменти имат различна логика и цели, които не бива да се преплитат.

РОЛЯТА НА ЕС В СВЕТОВНАТА СИГУРНОСТ И СТАБИЛНОСТ

Тук бих искал да отворя една скоба и да отида отвъд хуманитарната помощ и развитието. Ще кажа няколко думи за ролята на Европейския съюз в институционалното изграждане на трети страни. Това е от ключово значение за стабилността и демокрацията в редица региони по света. Същевременно стабилността

Новите заплахи пред международната сигурност предполагат все повече и повече симбиоза между цивилните и военните способности за реагиране при кризи. Европейският съюз е лидер в това отношение чрез Общата политика по сигурност и отбрана и осъществените до момента операции и мисии.

Аксиоматично правило е, че в изграждането на държавността водещо значение имат секторът за сигурност и върховенството на правото. Редица от операциите на ЕС са именно в тази област, като обхващат държави от Ирак, през Косово, до Гвинея Бисау. Мисиите за реформа в сектора за сигурност и върховенство на правото целят създаването на представителни и демократични институции, които се базират на ясни стратегии и ясни правила и които функционират на разумна цена и по прозрачен начин. В редица държави това включва обучения на полицията и въоръжените сили по човешки права и въздържане от употреба на сила; създаването на нови структури и ново законодателство, което да гарантира разделението и баланса на властите. Стабилността и демократичността на централните органи и ключовите институции предполага разрешаване на конфликтите в ранна фаза, гарантиране на справедливостта и плавен процес по предаване на властта. Това на свой ред редуцира възможността за конфликти и произтичащите от тях хуманитарни кризи.

Да вземем за пример събитията в Северна Африка от последните седмици. От една страна, в Египет и Тунис видяхме как армията по един или друг начин стана гарант за демократични реформи. В Либия обаче наблюдаваме различен процес - правителството използва въоръжените сили за агресия срещу собствените си граждани. Това не на последно място е резултат от институционалната структура на силите за сигурност, тяхната непрозрачност и директен контрол от съвсем тесен кръг хора. Резултатът от това е бедствие: както в Либия, така и по нейните граници. Ето защо ни е нужно повече партньорство между  регионалните и международните организации за реформа в секторите за сигурност на различни държави с цел предотвратяване на конфликти и хуманитарни катастрофи.

В последните години сме свидетели и на засилено сътрудничество между ЕС и ООН при възникване на големи бедствия. В много от общите мисии, където ООН има глобална водеща роля, ЕС е надежден партньор при справянето, координацията и ликвидирането на последствия от възникнали природни или предизвикани от човека бедствия.

ФИНАНСИРАНЕ НА ХУМАНИТАРНАТА ПОМОЩ

Според статистиката на Европейската Комисия и на нашия комисар Кристалина Георгиева, близо 40% от средствата за световните хуманитарни помощи идват от Европейската комисия и страните членки. Предвид икономическата криза и нарастващия натиск върху държавните бюджети, в световен мащаб трябва да се търсят нови начини за финансиране на тази политика, както и нови партньорства за развитие. Тук трябва да отбележа нарастващата роля на развиващите се държави и особено на групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Както знаете, тяхното население е 5 пъти повече от това на Европейския съюз. Освен това, до традиционните неправителствени организации, като нови донори, застават и частни фондации, граждански инициативи и кампании за набиране на средства. Друга насока в търсенето на финансиране могат да бъдат големите корпорации. Привличането на потенциала на тези корпорации би могло да играе голяма роля при справянето ни с бедствията. Засилването на публично-частното партньорство е посока, в която всяко едно правителство трябва да помисли.

ЕСВД

Тези предизвикателства стоят както пред страните членки, така и пред общата политика на ЕС в хуманитарната област. Днес обаче имаме и друго предизвикателство, за което ми се иска да кажа няколко думи. А именно, това е новата архитектура на Европейската външна политика.

Тук трябва да направя едно концептуално уточнение. Нека гледаме на Европейската външна политика като сбор от следните елементи: от една страна са външните политики на страните членки. От друга страна са политиките, в които ЕС има правомощия. Те биват два вида - наднационални (като хуманитарната политика, политиката по развитие и др.) и междуправителствени - външната политика и политиката по сигурността.

В наднационалните политики Комисията действа автономно, а при междуправителствените ролята на ЕС е да координира позициите на страните членки. Пак ще дам пример с кризата в Либия, понеже предполагам всички следите това. Няколко дни след началото на сблъсъците Кристалина Георгиева вече изпращаше палатки, одеяла и храна. На външните министри обаче отне много повече време да стигнат до обща позиция и да решат как да предотвратят очертаващата се гражданска война. В крайна сметка позиция имаше, но намеса не. И сега виждате, че ООН, НАТО и страни от Арабската лига предприеха действия.

Това бе изпуснат шанс да Европейския Съюз сам да се справи с проблемите в региона. При междуправителствения подход често става така. Позицията на ЕС е най-малкото общо кратно от позициите на страните членки.

Ето защо смятам, че единственото разумно решение е да имаме силни правомощия на над-национално ниво. Това ще ни помогне да сме по-активни, по-бързи в реакциите си и да използваме ресурсите си най-ефективно. А това е изключително важно предвид икономическата криза и особено предвид това колко бързо проблемите в друга част на света стигат до нашите граници.

В този ред на мисли имаме една добра и една не толкова добра новина: Първо добрата - вървим към повече над-националност във външната политика. Другата новина е, че това става много бавно.

Процесът по европейското политическо сътрудничество започва през 70-те години на ХХ век. За първи път координация на външните политики е институционализирана в Единния Европейски Акт от 1987 г. Голямата промяна настъпва с Договора от Маастрихт, в сила от 1 ноември 1993 г., който надгражда Европейското политическо сътрудничество. Тогава за първи път Външната политика и политика за сигурност на ЕС е определена като обща.

От 1998 г. имаме и обща политика по сигурност и отбрана и върховен представител за външната политика. Това беше Хавиер Солана в продължение на 10 години, който свърши много работа, но нямаше силна институция, която да ръководи.

Днес вече имаме Европейската служба за външни действия, която някои наричат външното министерство на ЕС. Създаването и с Лисабонския договор представлява крайъгълен камък в развитието на външната политика на ЕС. Сега наистина имаме възможност да съберем на едно място информацията и експертизата, които преди бяха разделени между Съвета и различни звена на Комисията. Освен това голяма част от персонала на външната служба идва от Европейската Комисия, което предполага една по-автономна работна среда. Службата не е подчинена на правителствени решения, а на върховния представител - всички сте чували за Катрин Аштън. С повече от 150 делегации по цял свят, тя има реалната възможност да разполага с най-актуална информация.

Както сред вас, студентите, така и в политиката - актуалната информацията е огромна сила. До този момент големите страни членки имаха монопол върху информацията, особено в сферата на раузнаването. Новата институционална структура предполага това да се промени. Експертизата, която е на разположение на Върховния представител ще му позволи да изготвя позиции и по-успешно да води координацията на политиките на страните членки и становищата на техните министри.

Ключовата дума за външната политика на ЕС е координация. На мен, като на федералист ми се иска да имаме повече от координация. Искам да имаме общи политики по различните международни проблеми и региони, както и дългосрочни стратегии. Реалността  за момента обаче е друга, но това не трябва да пречи на амбициите ни .

Трябва да гледаме на външната политика на ЕС като на проект, който се развива.. Другите политики на ЕС, които сега са над-национални, също са били в началото на ниво междуправителствени договорки. Обикновено европейската интеграция следва следния нео-функционалистки път. Първо държавите имат собствени политики, на следващ етап те започват да обединяват ресурси за осъществяването им и координират позициите помежду си. На по-късен стадий се появяват звена в европейските институции, които осъществяват тази координация и събират експертиза. Обикновено минават няколко години преди този процес да се институционализира напълно и да се създаде политическо ръководство на европейско равнище, което да действа автономно.

Общата външна политика на ЕС е точно на последния етап. Сега се създава нейната централна институция, която събира различни звена съществуващи до момента. Както казва самият върховен представител това е все едно да поправяш двигателите на летящ самолет - доста трудна задача. Но аз съм оптимист и смятам, че този етап в крайна сметка ще доведе до наистина обща външна политика с устойчиви позиции и ясна визия за ролята на ЕС на световната сцена.