Когато предупредихме през януари тази година, че Европа затъва в нова миграционна криза, социалдемократите и либералите ни обвиниха, че подхранваме пламъците на популизма. Те отхвърлиха нашите предупреждения и опасенията на гражданите. Вместо да търсят решения за спиране на незаконния поток от мигранти в Европа, те го пренебрегнаха.
Докато кметове и местни съветници от всички партии бият тревога, че са достигнали границите на това, което могат да направят, за да помогнат на хората, левицата забавя реформата на законите за убежището и миграцията в Европа и торпилира опитите за работа със страните от Севера Африка, подобно на Тунис, да намали броя на нередовните пристигания с лодки. Политическата отговорност за този неуспех в защитата на границите на Европа лежи директно в лагера на социалдемократите и либералите.
Сега Европа отново е изправена пред миграционна криза и политическата трагедия е, че я видяхме. В рамките на седмица повече от 10 000 мигранти пристигнаха на брега на Лампедуза, малък остров с около 6 000 жители на 145 километра от бреговете на Тунис. За броени часове този малък остров удвои населението. Това е ситуация, която нито един град или община не би сметнал за приемлива никъде в Европа.
Казано направо, ние сме в тази ситуация, защото президентът Макрон и канцлерът Шолц отказаха да поемат отговорност за този европейски проблем. Лампедуза не е просто италиански остров, той е европейски остров и хората, които пристигат там, не искат да остават. Те искат да отидат във Франция и в Германия, в Швеция и Нидерландия. Как е възможно лидерите на Франция и Германия да пренебрегнат един прост факт: хората не преминават към Италия, те преминават към Европа. Вместо да гледа настрани и да остави Италия сама, Европа трябва да предостави общи решения.
Френското правителство обаче бърза да изпрати подкрепления на италианската граница, за да задържи икономическите мигранти в Италия, но отказва, точно както германското правителство, да подкрепят сделката с Тунис, която може да намали броя на незаконните пристигащи. Не сме наивни за това с кого си имаме работа в Тунис, но не можем да попречим на хората да рискуват живота си, пресичайки Средиземно море, без да изградим добри отношения със страните в Северна Африка. Очакваме от следващата среща на министрите на вътрешните работи те да изпратят недвусмислено послание за подкрепа на меморандума с Тунис.
За да влошат нещата, единственото предложение, което социалдемократите и либералите имат за връщане на контрола върху незаконната миграция, са мисии за търсене и спасяване. Ние не сме против търсенето и спасяването, но това не може да означава само, че хората, които са спасени автоматично, се отвеждат в европейско пристанище. Нуждаем се от нова европейска военноморска мисия в Средиземно море, но тя трябва да може да връща мигранти. Само така ще разбием бизнес модела на престъпните групировки, които забогатяват от трафика на хора в Европа.
Реалността също така е, че огромното мнозинство от хората, които преминават, са икономически мигранти, които имат малък или никакъв шанс да получат международна закрила в Европа. Но трафикантите на хора също знаят, че политиката на Европа за връщане не работи. Вместо да се опитваме да разпространяваме икономическите мигранти из ЕС, те трябва да бъдат връщани бързо и последователно.
Европа прие повече украински бежанци през последните години, отколкото когато и да било в нашата история. Ние се гордеем с това. Ние отстояваме основното право на убежище, което е определящ принцип в отношенията ни с останалия свят. В същото време мащабът и сложността на миграцията се промениха коренно. Колкото по-дълго изчакваме с приемането на по-реалистичен и по-малко идеалистичен подход към миграцията, толкова повече намалява доверието на гражданите във властите - местни, национални или европейски.
Това не е неизбежно. Ние знаем какво да правим. Това, от което се нуждаем, е Европа да се обедини около една постижима реформа в областта на миграцията и убежището. Ние сме по-близо от всякога до намирането на споразумение. След години хората ще гледат назад на този момент като на най-голямата пропусната възможност от десетилетие или като на първа стъпка към възстановяване на реда в миграционните потоци, които пристигат в Европа.
За да се постигне напредък, социалдемократите и либералите трябва да приемат, че светът се е променил, че без европейски подход ще преминем от една миграционна криза към друга, бавно захранвайки крайнодесните и подкопавайки подкрепата на хората за Европейския съюз. Времето за действие е сега.
Манфред Вебер, председател на ЕНП
Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП
