- Г-н Ковачев, какви ще са приоритетите по време на предстоящата есенно-зимна сесия на Европейския парламент?
- Основно е дискусията по финансовите параметри. И другата дискусия е какво се случва с Европейския съюз по време на следващата финансова рамка 2014-2020 г. Този проектобюджет за България като страна, която има да наваксва, е много добър. Сигурен съм, че ЕП ще даде положително становище за този проектобюджет.
В политическата част следва отложеното от юли проекторешение на моя колега Ендрю Даф, който е президент на групата на европейските федералисти, аз съм заместник-председател, и който предлага при следващите европейски избори да има и отделна транснационална листа. Това ще бъде доста оспорвано.
- Каква е идеята за тази транснационална листа?
- Това ще е един тест за европейските избори през 2014 г. , като се въведат 25 наднационални мандата в ЕП. Първоначалната идея е да са допълнителни 25 мандата към досега съществуващите. Има вариант и да се отделят от съществуващите сега евродепутати. И на изборите всеки европейски граждани да има възможност да гласува с две листи - освен тази за националните представители и в другата листа ще се гласува за кандидатите на определена европейска партия - ЕНП, ПЕС, либерали, зелени и т.н. Самата отделна европейска партия носи отговорност за подредбата на евродепутатите в тази листа. Ако наистина мислим сериозно за една обединена Европа, идеята е един ден да се стигне да европейска федерация. Така ще може да се гласува за европейски партии, а не само за национални партии. Желанието е да излезе на преден план европейската тематика, а не както досега излиза преобладаващо националната тематика. Искаме да се опитаме да направим европеизация на европейските избори.
- Това означава, че трябва да започнем да мислим какви послания излъчва Европа към останалия свят.
- Моята гледна точка е да се опитаме и да видим дали ще успее това с транснационалната листа да проработи. Бъдещето на Европа е като европейска федерация. Не случайно и в Германия, както и в други страни, ясно се говори за необходимостта от европейски обединени щати.
- Какви ще са основните ви приоритети като заместник-председател на Съюза на европейските федералисти?
- Като член и на Комисията в Европарламента и като член на една малка група евродепутати, които наблюдаваме развитието на Външната служба, обмисляме обединяването на европейските отбранителни капацитети в една по-ефективна структура, ако щете я наречете европейска армия или европейски сили за бързо реагиране. Такива вече има създадени между няколко държави, така наречените европейски бойни сили, но те никога не са използвани. В никакъв случай идеята не е те да заместват или дублират НАТО, а да бъдат на разположение на ЕС под европейски флаг. Обмисляме и създаването на европейска разузнавателна служба към Европейската служба за външни действия, която да може да набира информация за това какво се случва по света. Смятам, че е правилна посоката Европейският съюз и общите институции сами да имат възможност да събират такава информация.
- Това е проевропейският федерален дневен ред.
- Федералистите са един вид авангардът на европейския проект. Те дискутират идеи и теми, които идват може би след 6-7 месеца на дневен ред в Европейския съюз, особено когато има проблеми и кризи. Когато сме по-координирани и единни, то тогава можем да имаме успех. Тогава отговорът е повече Европа. Това, което беше решено като европейско икономическо управление, и пактът „Евро плюс” са също идеи, които тръгнаха от федералистите. Не е достатъчно само да имаме единна валута, ако нашите бюджети и нашите икономически решения не бъдат предварително координирани с всички други страни членки, то много лесно може да се стигне до такава криза, каквато имаме сега, и до спекулации спрямо общата ни валута - еврото.
- Направи ми много силно впечатление едно ваше изказване, че Европа не трябва да бъде най-големият, но най-беззъбият донор на света.
- Най-голямата част от световната помощ за развитие се отделя от Европа. Ние сме първи на места, когато има нужда от помощ, когато има природни бедствия. Отделен е бюджет за извънредни ситуации, който се управлява от нашия комисар г-жа Кристалина Георгиева. Има дори отделена бюджетна линия за помощ за Палестинската държава. Но когато стане дума за решаване на световни кризи - като например кризата между Палестина и Израел, не е никакъв решаващ фактор . Или не се взема под внимание, защото не е достатъчно единно - например Германия, Великобритания и Франция правят някакви совалки, но няма консолидиран европейски глас. Това е и цялата проблематика на Европейската дипломатическа служба, дали тя ще успее да се утвърди не само като координатор на външните политики на страните членки, но и като изискващ от страните членки да се обединят около една позиция и от беззъб тигър да стане един истински играч на световната сцена, чието мнение се взема на сериозно. Страните членки сериозно, а не само символично да са готови да отдадат част от своите компетенции на Европейската дипломатическа служба, за да може тя да изпълнява задълженията си такива, каквито са по Лисабонския договор.
- След като Европейският съюз има отделна финансова линия за подпомагане на Палестина, има ли единна позиция за това, че на 20 септември палестинският президент Махмуд Абас ще внесе официална молба за приемане на Палестина за пълноправен член на ООН?
- За съжаление това е един пример, при който има разнопосочни гласове, въпреки че ЕС е по-умерен и не отрича правото на палестинската автономия. Знаем, че позицията на Съединените щати е доста по-категорична. Но няма европейска консолидирана позиция. Но от друга страна, това консолидиране на външната политика на страните - членки на ЕС, не е отговорност единствено и само на баронеса Аштън. Процесът е много труден и това е една много сериозна задача Европа да говори с един глас особено при такива сложни позиции.
- През тази сесия ще има вероятно и развитие по въпроса за пълноправното ни приемаме в шенгенското пространство?
-На политическата арена тази тема е приключена. Европейският парламент е изказал своето мнение. Аз оставам умерен оптимист, че в края на септември в Комитета по вътрешни работи и правосъдие това ще се случи, благодарение, разбира се, и на добрата работа на унгарското и полското председателство. Приемането на България и Румъния в Шенген ще дава и повече сигурност за това пространство, особено що се отнася и до морската граница. Европейските експерти дадоха много високи оценки за охраната на Черноморското крайбрежие. Темата Шенген е на дневен ред, и то промените на регламента, възможността за временно възстановяване на граничния контрол, ако някоя от страните членки не изпълнява своите задължения. Засилването на ролята на Фронтекс, даването на повече ресурси на Фронтекс .
- Като говорим за Шенген, може ли Европа да се справи с миграционния натиск от Северна Африка?
- Европа просто не може да поеме тези десетки хиляди души, които по нелегален начин стигат до европейския бряг. В огромното си мнозинство това са икономически имигранти, но ако при отделни случай има политическо преследване, те трябва да се проучат. От медиите получавам информация, че е по-лесно за Италия да даде транзитни визи на имигрантите, за да тръгнат за Франция, за Германия и другите страни, отколкото да поиска от тунизийските власти да приемат обратно тези бежанци. И тук ЕС трябва да помогне на Италия, като обвърже помощта, която предлагаме на нашите съседи от Тунис, с ангажимента на реадмисионното споразумение, да си поеме отговорността за собствените си граждани. Това е според мен решението.