Интеревю на д-р Андрей Ковачев за вестник Сега, автор Светослав Терзиев

ОТ СТАЖАНТ БЪЛГАРИН СТИГНА

ДО КВЕСТОР В ЕВРОПАРЛАМЕНТА

Евродепутатът Андрей Ковачев скромно отбелязва,

че и  Гай Юлий Цезар е бил квестор

Светослав Терзиев

Юлий Цезар е бил квестор в Рим през 69 г. пр. н. е., а после е станал диктатор на републиката. Андрей Ковачев е бил стажант в Европейския парламент, а сега е квестор - най-високия пост, постигнат от български евродепутат. Той обича да се шегува с думата, която има различни значения според употребата си. "Квестори има и по време на римската република, и по време на империята. Думата "квестор" идва от "въпрос". Квесторите са имали право да задават всякакви въпроси. Ходят по империята и задават въпроси", казва Ковачев. 

В нашето Народно събрание квесторите са нещо като разпоредители, които въвеждат ред, когато някой депутат започне да се държи неприлично. Също така помагат при броенето на гласовете, когато гласуването става с вдигане на ръка. Те са просто парламентарни служители, които не само не задават никому въпроси, но и се стремят да си вършат мълчаливо работата, защото няма смисъл да влизат в пререкания с буйни депутати. 

А какво е да си квестор в Европарламента?

"Европейският парламент има ръководен орган, който се нарича Бюро на ЕП. То се състои от един председател, 14 зам.-председатели и петима квестори. Общо 20 евродепутати от 751-членния европарламент образуват ръководството на ЕП. Петимата квестори са отговорни за абсолютно всички финансови, социални и административни въпроси в работата на ЕП. Примерно, евродепутат желае да организира изложба в сградата на ЕП. Разрешението се дава от квестор, който определя в кое помещение, на кой етаж, в коя сграда и в кой град - Страсбург, Брюксел или Люксембург - ще стане това. Всеки квестор си има ресори. Разпределението им ще стане през септември", обяснява Ковачев, който миналия вторник участва в първа сбирка на петимата квестори.

В Бюрото на ЕП, където за първи път има българин, квесторите заседават заедно с председателя и неговите заместници веднъж в месеца в понеделник преди сесиите - обикновено от 18.30 до 20.30 ч. Обсъждат се актуалните въпроси. То отговаря за администрацията, за назначаването на служители на ЕП, за покупка и продажба на леки коли и  друго имущество на ЕП, за разпределение на залите между политическите групи. Ако депутат иска да покани посетителска група (всеки има право да кани до 100 души годишно в ЕП), трябва да получи първо разрешение от квестор.

Всеки квестор има по един допълнителен сътрудник каквито получават и зам.-председателите. Разликата със зам.-председателите е, че при гласуване в Бюрото квесторите имат само съвещателен глас. Но почти никога Бюрото не гласува, а решенията се вземат с консенсус, така че не личи разликата. Ако се стигне до гласуване поради разногласия, тогава квесторите не участват. Освен това квесторите не ръководят пленарните заседания. Но те седят на предни места в залата и това ги отличава от обикновените депутати. Разпоредителите в ЕП, които не се наричат квестори, са служители от протокола в черни фракове, които носят масивни метални огърлици. Те са за респект и декорация.

По старшинство квесторът е повече от председател на комисия в ЕП. Докато членовете на Бюрото се избират от цялата пленарна зала, председателите на комисии се избират само от нейните членове. За избора на членове на Бюрото са необходими 50% плюс един глас от общия състав. Ковачев бе избран с 420 гласа от 751 депутати.

Евродепутатът, който започна втори мандат, прави впечатление с

рядкото съчетание на пунктуалност и нестандартност

Колкото е прецизен, толкова е и необичаен. Чертае и пише с лявата ръка, което е първи знак, че у него е заложено различие от повечето хора, а заедно с това се придържа във всичко към германска дисциплина, сякаш постоянно внимава да не се отклони от представите за правилно и неправилно.

Но всичко си има обяснение. Роден е през 1967 г. в София. Въпреки че първоначално се увлича по френския език, прави рязък завой и решава да  кандидатства в немската гимназия. "Имах чичо, вече покойник, той бе химик. През 1982 г. отишъл в командировка в Гьотинген, Западна Германия, и не се върнал. Навремето такива хора ги наричаха невъзвращенци. Затова нашето семейство страдаше. Не пускаха майка ми и баща ми никъде. Като се записах немски, смятах, че някой ден мога да отида при него", обяснява Ковачев.

"Дядо ми бе лекар и моите родители искаха и аз да съм лекар, продължава той. Но на мен не ми харесваше. В края на 80-те години у нас бе много модерно да се говори за биотехнологиите и това ме привлече. Записах в Софийския университет биотехнология и след две години казарма постъпих през 1988 г. в Биологическия факултет. На другата година станаха промените в България. Като студент ходех възторжено по митинги, скандирах "Долу член първи!". Майка ми като препатила жена ме съветваше: "Недей ходи, не се знае какво ще стане, може да ни изселят". Но аз й отвръщах: "Няма страшно", макар че още не се знаеше накъде ще тръгнат събитията."

През 1990 г. е обявен конкурс за пет стипендии за един семестър в Университета на Саарланд, Германия. "Подадох си документите и ме пратиха в Германия. После реших да продължа ученето си там. Получавах подкрепа и от чичо си. Той работеше в Кьолн и често му ходех на гости. Завърших в Германия с докторантура през 1998 г. Бях асистент три години. Докторатът ми бе в микробиологията - генетика на гъби във ферментацията. Заедно с това в същия университет учих и икономика, защото не се виждах в ролята на лабораторен плъх."

Комбинацията от микробиология и икономика е прекрасна, защото му позволява да си намери работа в компанията Тетрапак. Но преди това

птичето на съдбата внезапно каца на рамото му,

без да схване, че след години то ще го води в нова професия. "В Саарланд се запознах с една германска евродепутатка Хилтруд Брайер, която ми предложи през 1998 г. стаж в Европарламента. През януари 1998 г. защитих дисертация и през март 1998 отидох в ЕП като стажант. При избора ми за квестор казах на колегите, че съм започнал в ЕП като стажант.  Но нашето членство в ЕС все още бе много далеч, защото България едва бе подала документи за кандидатстване. Тъкмо бе построена новата сграда на ЕП "Алтиеро Спинели" и като попаднах в нея ми се стори фантастична. Останах почти 5 месеца в Брюксел. Тогава за първи път усетих атмосферата в една политическа институция. Политиката и по-рано ме е интересувала."

В Брюксел и Страсбург една от основните грижи на стажантите е да си търсят работа. В ЕП все още работи един лобист, който помага на стажантите да си намират работа. "По мое време организираше вечери - плащахме малка сума за бюфет -  и той канеше служители в ЕП, които могат да бъдат полезни за намиране на работа. Всеки стажант си прави визитни картички и се стреми да ги пласира сред колкото може повече влиятелни хора."

Но това не му помага и си намира работа в индустрията

"Започнах в "Тетрапак", Германия, като отговарях за България. Мой приятел ми прати обява, кандидатствах по нея и ме извикаха на интервю в Хамбург в шведския концерн "Тетра Лавал" (от сливането на компаниите "Тетрапак" и "Алфа Лавал"). Имаха вакантно място за търговски директор за България с цел да бъде разработен пазарът тук. Върнах се през септември 1998 г. в България. Отговарях за сектора млекопроизводство. Обиколих всички големи ферми в страната - каквото беше останало. Изследвах доилни зали, вани за мляко, тогава бе началото на финансирането по програма САПАРД. Изпълнявахме проекти в Добрич и други места в Добруджа за повишаване на качеството на млякото. Разработихме сервизна база -  от доилните машини през охлаждане и преработка на млякото и опаковка. Опознах всяка стъпка от кравата до хладилния рафт в магазина. Отговарях за най-трудната част - млекопроизводството и охлаждането."

Обикаля по фермите от 1998 до 2002 г. На едно изложение в Добрич се запознава с директор на компанията за селскостопански машини "Джон Диър", който му подава визитната си картичка с думите:

"Ако си търсите друга работа, ми се обадете"

След дълъг размисъл му се обажда в края на 2002 г. "Той ме покани в Швейцария и ми предложи да стана териториален мениджър за ОНД (бившия СССР). Приех и всеки месец ходех в Казахстан, Украйна, Русия, Беларус - беше много интересно. Още бях ерген, нямах деца и в швейцарското село ми беше скучно въпреки голямата заплата. Затова пътуванията ми бяха много интересни. През 2004 г. чета в самолета немската преса и в "Зюддойче цайтунг" намерих една обява, която също ми хвана окото. Пак ми се случи да кандидатствам по обява."

Подава документи за регионален директор на "Елзевир" - научно издателство, което има над 1000 специализирани списания. От 2004 до 2009 г. е регионален директор на "Елзевир" в Амстердам. Отговаря за 21 държави.

Междувременно през 2006 г. научава от интернет, че в България се създава движение, което се казва "Граждани за европейско развитие на България". "Звучеше ми много хубаво. Никого не познавам и по интернет изпращам  писмо, че се интересувам какво представлява, защото съм много разочарован от положението в България и ми се иска да се развие в посока към Европа. На следващата година (2007 г.) имаше избори за евродепутати. За външната политика на ГЕРБ отговаряше моят приятел Радослав Точев, който ме покани да се върна в България." Включен е в първата листа на ГЕРБ за ЕП,

на почетното осмо място

Знае, че не може да бъде избран, но си мисли, че е по-важно да участва на олимпийски принцип. На следващите избори през 2009 г. е по-напред - на шесто място, но пак не се надява много на успех. Тогава влязоха петима от ГЕРБ, но скоро Румяна Желева получава предложение да стане външен министър и така се освобождава едно място - за шестия. Нещо повече, той става вместо нея ръководител на българската група в ЕНП. Така от пет години е в Брюксел. Биологията минава на заден план.

"В живота е така. Не знаеш къде ще те запрати. Г-жа Ангела Меркел е физичка по образование. Не смятам, че политиците трябва задължително да са юристи или икономисти. Хубава комбинация е да си свършил нещо преди това, а не първото ти работно място да е политическа длъжност.  Сега съм в Комисията по околна среда. А преди това работех в група за равноправен достъп до здравеопазване", казва той и добавя: "Не съм имал политически гръб някой да ме лансира. По една чувствителна за мен тема - репресираните от режима - направих конференрция през 2009 г. за изстраданата европейска мечта на България. Поканих земеделци, минали през лагерите, хора със смъртни присъди".

Какво е да си българин в Европа?

"Първо, не може да се каже за българските евродепутати, че живеят в Брюксел, защото техният живот е от понеделник до четвъртък в Брюксел или Страсбург, а от петък до понеделник е в България.  За пет години съм останал само за един-два уикенда в Брюксел. Така се вписваме не толкова в живота в Брюксел, колкото в живота на европейските институции."

Какво представляват европейските и в частност българските евродепутати? "Когато стане дума за България, колегите от другите страни се сещат за българските депутати, които познават. Както е казал Оскар Уайлд, имаш само една възможност да направиш добро впечателние за първи път. Но няма как само 17-те български представители в ЕП да поправят представата за България в Европа. Главната роля е на правителство, на съдебна система. Важно е какви сигнали излизат от страната. Когато идват сигнали за странни неща, свързани със съдебната система, с банките - те са много силни. Колкото и прекрасен да е депутатът в ЕП, няма как да ги поправи. Не става с лобисти, както един български премиер плащаше да се промени образът на България", обяснява той и дипломатимно премълчава името на политическия си опонент Сергей Станишев. "У нас казват: "За кокошка няма прошка, за милион няма закон". От това трябва да се срамуваме, от липсата на равенство между хората пред съда и закона."

За семейството си е пестелив на думи

-  "да не излезе, че се оплаквам". Но гордо показва на смартфона си снимки на двете си деца -  на 4 и на 2 години. "Животът на евродепутата изглежда привлекателен. Но когато на всеки два дни се събуждаш в друго легло и шом отвориш очи се опитваш първо да осъзнаеш къде си точно - в Страсбург в хотела, в Брюксел, в София, във Варна в офиса или в някоя друга командировка - няма как да не се прави компромис с децата." Гледа ги съпругата му, която е германка. Помагат й нейните родители, както и неговата майка. Семейството му живее в Кьолн. "Кьолн е близо до Брюксел - час и 40 минути", казва той извинително.

Германия му е дала много в живота - образование, старт в кариерата, семейство. В семеен план  вече е направил своята малка обединена Европа. И може би това допринася да е

убеден федералист

"Сега ЕС представлява рудиментарен федерален съюз", казва той и търси подобия с федерална Германия. "Имаме Европейски съвет като горна камара на парламента (Бундесрат), Европарламент като Бундестаг и правителство - като Европейската комисия. Съвместното вземане на решенията означава, че и двете камари на парламента - Съвет и парламент носят споделена отговорност. В Германия федералните провинции имат всички атрибути на държави - свои правителства и парламенти, които изпращат свои представители в Бундесрата. Също така 28-те страни изпращат свои представители в Съвета на ЕС, чиито гласове имат тежест според тежестта на съответните държави. Не смятам, че без силен икономически, социален и банков съюз можем да устоим на конкуренцията на останалия свят. Каква е другата алтернатива освен по-нататъшната интеграция на нашия континент? - изолация."

Чувства се колко е запален по темата, защото веднага започва да спори с опоненти, които отсъстват в нашия разговор. "Великобритания казва: общ пазар и дотам. Други общи политики не ни трябват. В Чехия, Дания, Холандия също има движения, които казват: стоп, дотук, колкото сме се интегрирали, достатъчно. Негативното приемане на европейския проект идва от популисти и националисти, които казват, че не ни трябва нов тоталитарен диктат от Брюксел, за да се върнем към Европа на нациите. Но всяко законодателство от Брюксел си има своя национална опашка. Например за кривите и правите краставици - големи германски търговски вериги са поискали такава регулация. Европарламентът каза "Не!", но в медиите излезе, че е приета такава директива. Същото е и с бутилките за олио и зехтин. Италиански производители на зехтин искаха от ЕК да се въведе единен стандарт за бутилките - това също не мина през ЕП. Но остава представата, че Брюксел иска да унифицира нашия живот. Не е така."

Каква е перспективата?

"Дали ще се нарича Европейска федерация, СЕЩ, Европейски съюз, не е толкова важно името, а съдържанието. Трябва да има по-силна и единна външна политика, защото гласът на Европа се чува по-слабо от гласа на германския или френския външен министър. Трябва да се създава дух на европейска дипломация. Да се създава у гражданите дух на европейска идентичност. До 2050 г. на нашия континент ще живеят само 5% от населението на планетата. Но ние произвеждаме 30% от БВП в света, имаме най-развитата социална система.По-добре е да сме заедно, отколкото всеки да се спасява индивидуално. Националистите изведнъж откриха своите врагове сред федералистите. Затова има симпатизанти на Европа, които се притесняват да се представят за федералисти.