Председателят на ЕП Йежи Бузек заяви, че ако Европа е знаела истината за противопоставянето на комунистическия режим, то България е нямало да бъде определяна като най-верния сателит на Москва
Репресирани от комунистическия режим земеделци, представители на съпротивителното движение "Горяни" и български турци, преследвани по време на "възродителния" процес, представиха свидетелства за българската съпротива срещу комунизма в Европейския съвет. Това стана в сряда на конференция "Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989г." организирана от българския евродепутат Андрей Ковачев (ГЕРБ).
"Целта на форума е да запознаем европейската общественост със съпротивата на българите срещу комунизма, както и реакцията на режима спрямо дисидентите и инакомислещите", заяви той пред "Капитал".
Подобно събитие от българска страна е първото по рода си в европейския парламент и се състоя ден, след като в ЕП беше отбелязана 30-годишнината от създаването на полската "Солидарност" в присъствието на нейния лидер при комунизма и полски президент след промените Лех Валенса.
Жертвите на комунизма, преминали през лагери и затвори, някои от които и със смъртни присъди, в емоционални послания разказаха пред евродепутати и гости на ЕП своите драматични съдби.
Осъденият на смърт през 50-те години Георги Саръиванов разказа, как надзирателите в Софийския затвор са се гаврили в полунощ със смъртниците, подлагайки ги на психически тормоз с фалшиви повиквания за изпълнение на присъдите. Той дори показа внушителна верига, с която е бил прикован в килията.
Фреди Фосколо, осъден на 15 години затвор през 1966 г. за разпространяване на позиви, призоваващи за демократични промени и приобщаване към свободна Европа, говори за съпротивата срещу режима през последните 30 години от съществуването му.
Сабри Искендер, арестуван през 1985 г. при "възродителния" процес и въдворен в Белене, свидетелства за системата, през която са минали българските турци, оказали съпротива. Искендер е един от основателите на Демократичната лига за правата на човека през 1986 г. и един от хората, които разказват още тогава по западните радиостанции за насилственото преименуване на българските турци.
В дискусията участие взеха и други репресирани, сред които Добрин Радин, Петко Огойски, Зейнеп Ибрахимова, Иван Николов, Васил Къдринов, Линяна Радева и други.
Пред залата на конференцията беше представена изложба на рисунки на лагериста Крум Хорозов, а художникът Костадин Събев, прекарал повече от 4 години в лагера Белене, показа сбирката си от портрети на горяни, чието движение оказва най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическия режим от страните в Източна Европа.
Репресираните се обединиха около мнението, че истината за комунизма трябва да влезе в учебниците по история в училищата и да се изучава в университетите.
Конференцията беше приветствена от председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, както и от председателят на Европейската народна партия в ЕП Жозеф Дол.
Председателят на ЕП Йежи Бузек заяви, България заслужава своя принос, за това че е страдала от комунизма. "Ако европейците знаеха какво е ставало в България в периода 1944-1989 г. те биха разбрали, че твърдението, че тя е най-сервилният съветски сателит не отговаря на истината и че е имала важна роля в съпротивата срещу тоталитаризма", посочи той. Бузек подчерта, че никога не бива да се забравя, че комунизмът не просъществува в резултат на подкрепа, а благодарение на насилието.
На излизане председателят на европарламента наруши протокола и се върна на трибуната, където продължи емоционалната си реч, след като получилият двойна смъртна присъда Атанас Костандиев го изненада и му подари досието си преди да напусне залата. Жестът беше последван от още репресирани, които предадаха в ръцете на Йежи Бузек други архивни свидетелства за репресиите по време на комунизма в България. "Всички те ще бъдат заведени в библиотеката на парламента", увери Бузек видимо развълнуван.
В специално обръщение до участниците във форума премиерът Бойко Борисов, който преди броени дни в свое изказване коментира заслугите на Тодор Живков към България, този път посочи, че "възстановяването на историческата справедливост за близкото минало е важно за цялото българско общество и за постигане на справедливост" (виж карето).
В конференцията взеха участие още председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов и членът на комисията Екатерина Бончева, историкът Михаил Груев, изследователят Момчил Методиев и журналистът Христо Христов.
Заключително послание към форума направи Ханс-Герт Пьотерлинг, председател на фондация "Конрад Аденауер", подкрепила конференцията. Той подчерта, че е важно да се съхрани паметта за онези, които са се съпротивлявали против комунистическия режим и никой не бива да забравя това.
Въпреки, че бяха поканени българските евродепутати, излъчени от БСП, не уважиха конференцията, както това направиха представителите на СДС и "Атака".
Бойко Борисов: Преосмислянето на близкото минало е задължително
"Това важно събитие си поставя за цел да спомогне за възстановяване на историческата справедливост, като даде думата на хората, които през време на комунизма са изстрадали своята европейска мечта, на чиято реалност днес се радваме всички ние. Искрено се надявам, че това събитие ще допринесе и за активизирането на дебата и за преосмислянето на миналото от цялото общество", се посочва в специалното обръщение на премиера до конференцията.
"Осмислянето на най-близката ни история е задължително условие, за да можем да оценим ценностите, върху които се гради нашето общество. Това преосмисляне е един от пътищата за постигане на справедливостта, към която продължаваме да се стремим и днес", се заключава в посланието му.
http://www.capital.bg/blogove/dosieta/2010/11/18/995781_represirani_predstaviha_v_evropeiskiia_parlament/
