Преди броени дни избирателите в Париж и Атина стреснаха Европа със своя вот. Французите не дадоха втори мандат на Саркози и избраха социалиста Оланд.
А в Гърция двете традиционни партии ПАСОК и Нова демокрация не успяха да излязат победители. Как разчитат вота на избирателите, какво следва оттук насетне за Европа и България и колко опасно е надигането на екстремизма, коментираха пред "Стандарт" евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ) и Ивайло Калфин (БСП).

- Г-н Ковачев, изборните резултати във Франция и Гърция сe приемат като шамар за досега водената политика на строги икономии в Европа. Какво да очакваме оттук нататък?

- Винаги по време на кризи хората търсят бързо решение и начин да се възстанови доверието в управлението. Явно е, че политика, която се свързва само с рестрикции и спазване на правила за стабилност, не е от най-печелившите. Когато трябва да съкращаваш администрация, работни места или социални услуги, не можеш да очакваш голяма обич от избирателя. Нещата обаче не могат да се гледат изолирано. Двата аспекта на политиката за излизане от кризата са финансова дисциплина, от една страна, и инвестиции в растеж, в намиране на работни места, особено за младите. Явно е, че националните бюджети нямат капацитет за инвестиции в растеж. Ето защо трябва да се търси по-ефективно използване на еврофондовете, увеличаване капитала на Европейската инвестиционна банка, повече инвестиции в трансевропейски инфраструктурни проекти.

- Смятате ли, че новоизбраният президент на Франция Франсоа Оланд ще успее да установи добър диалог с германския канцлер Ангела Меркел?

- Сигурен съм в това. Франция и Германия са моторът на европейското обединение още от Декларацията на Шуман. Меркел поздрави Оланд веднага след избора му и го покани в Берлин. Сигурен съм, че ще намерят добър диалог помежду си, защото нямат друга възможност освен да си сътрудничат. От друга страна, колкото и силен мотор да са Франция и Германия, ЕС има 27 страни-членки и очаквам тяхното активно участие. Не смятам, че Германия ще се съгласи да се отвори наново договорения финансовия пакт. Преди избори много често се дават обещания, които много трудно могат да бъдат изпълнени. По-добре е да се направи отделен пакт за растеж.

- Изненадаха ли ви резултатите от вота в Гърция?

- Гръцките избиратели не повярваха на традиционните партии ПАСОК и Нова демокрация и поставиха политическата система пред патова ситуация и по всяка вероятност ще се стигне до нови избори.Ситуацията в Гърция даде много негативни сигнали към пазарите, които реагираха с понижение.

- С кризата ли единствено си обяснявате вота на нашите съседи?

- Въпросът е какво предлагат алтернативните партии - неофашистите или комунистите. Винаги е така - гласуваш срещу някой, без да се замисляш за какво точно гласуваш. Хитлер например идва на власт след що-годе демократични избори във Ваймарската република, а не след преврат. По време на криза, когато умерените партии не са способни да отговарят на страховете на хората за техните заплати, пенсии и т.н., оставят пространство на екстремни играчи. В нормални времена те биха изглеждали дори смешно.

- Какви са плюсовете и минусите за България от изборните резултати в Гърция и Франция?

- Както администрацията на Саркози, така и сега тази на Оланд подкрепяха и ще подкрепят България за членството в Шенген. По-труден е въпросът за Гърция. Всяка радикализация в една държава води до опасност за нейните съседи.

- Има ли опасност България да стане част от държавите, чиито лидери бяха "наказани" от избирателите заради водената антикризисна политика?

- Това ще видим на изборите догодина. Аз обаче смятам, че българското правителство води една добре балансирана, умерена политика на финансова дисциплина и спазване на правилата и, от друга страна, на инвестиции, особено в инфраструктура, и на усвояване на еврофондове.
http://www.standartnews.com/interviews/v_kriza_se_tarsyat_ekstremni_igrachi_-148094.html