През месец септември 2016 година евродепутатът Андрей Ковачев отправи въпрос с искане за писмен отговор до Европейската Комисията относно зачестили сигнали от граждани и неправителствени организации за изхвърлени от морето умрели делфини по българското Черноморие.
От началото на годината регистрираният брой на загиналите мъртви делфини е 350, като това е само броят на тези, които са изхвърлени на брега, а през 2015 г. броят им е бил 310 екземпляра, според изследване на инициативата „Да спасим Корал“. В голямата си част проблемът се корени в незаконни бракониерски мрежи за калкан, поставени във водни зони в Румъния, Украйна и България, в които 90% от делфините се задушават. Незаконните съоръжения са с дължина около 100 км., които са извън нормите, и поради минималната им пропускливост, делфините не могат да преминават и се оплитат в бракониерските мрежи, а оттук се появява и проблемът с изрязаните крайници на делфини от бракониери. В тази връзка се обръщам с въпрос към ЕК. Съществува ли механизъм, чрез които да бъде създадена обща черноморска организация за защита на флората и фауната, която да бъде законово обвързана със законодателството на европейските държави и която да има капацитет, техника и инструменти за контрол, защита и предотвратяване на бъдещи такива случай?
В отговор европейският комисар по околната среда, морското дело и рибарството Кармену Вела посочи:
Службите на Комисията едва наскоро научиха за проблема с труповете на делфини, изхвърлени по крайбрежието на Черно море, и изпратиха искане за информация до компетентните национални органи.
Съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета китоподобните са строго защитени видове и държавите членки трябва да наблюдават природозащитния им статус. Държавите членки следва също така да установят система за мониторинг на случайния улов или убиване на животни от тези видове, както и да предприемат допълнителни проучвания и мерки, за да гарантират, че случайният улов или убиване нямат съществено отражение върху съответния вид.
Наред с други цели Директива 2008/56/ЕО (Рамковата директива за морска стратегия) цели също така да се гарантира опазването на биологичното разнообразие, т.е. запазването на естественото му състояние в съответната област. Държавите членки понастоящем докладват какви мерки трябва да бъдат предприети, за да се постигне или поддържа добро състояние на околната среда в морските им води.
Освен това България е страна по Споразумението за защита на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и прилежащата акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS), създадено с цел „да се намалят заплахите за китоподобните бозайници във водите на Средиземно и Черно море“, и по Букурещката конвенция за защита на Черно море от замърсяване.
С опазването на китоподобните бозайници са свързани и няколко инструмента в рамките на общата политика в областта на рибарството: Регламент (ЕО) № 812/2004 за определяне на мерки относно приуловите на представители на разред китообразни в риболовните полета, представеното неотдавна предложение за Регламент относно опазването на рибните ресурси и защитата на морските екосистеми, и Решение на Комисията относно задължението за събиране на данни за прилова.
С оглед на това вече съществуват механизми за защита на флората и фауната в Черно море в случаите, когато за компетентните национални органи е от съществено значение да гарантират пълно прилагане на разпоредбите.
