Андрей Ковачев

Позиция Да

Европейският съюз бе удостоен с Нобеловата награда за 2012 г. Той я получи като признание за това, че европейският проект е мирен проект, допринесъл за трансформацията на Европа - от сцена на кървави войни и диктатури към континент основан на взаимно разбирателство и намирането на компромис. Гарантирането на основните човешки права, сигурността, стремежът към справедливост, върховенството на закона и високият жизнен стандарт имат притегателна сила за много близки и далечни държави.

Страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. и 2007 г., извървяха своя дълъг и горчив път на прехода от тоталитарна комунистическа диктатура към демокрация. Те направиха опит за историческо помирение и обективен поглед върху най-новата история. Голяма част от този път не е още извървян на територията, на която се намира обявилата независимост през 1991 г. Република Македония.

България винаги е подкрепяла югозападната си съседкa - първи признахме независимостта й, подкрепяхме я по време на войните в Югославия, като й осигурихме енергиен достъп през България и й дарихме военна техника. Винаги сме отстоявали позицията, че Република Македония трябва да стане част от ЕС и македонските граждани да бъдат и европейски граждани. Това е логична позиция поради факта, че не са много държавите в Европа с обща история, език и култура.

Наш ангажимент е да помагаме на гражданите на Република Македония по пътя им към европейска интеграция и пълноправно членство в ЕС и НАТО. Това е от полза за всички, без значение от коя страна на сегашната българо-македонска граница живеят.

Днес обаче Република Македония е единствената страна, където е опасно да се наречеш българин. Докато Европа досега следеше предимно етническата ситуация с албанското малцинство, властите в Скопие дискриминират онези свои граждани, които имат смелостта открито да заявят българската си идентичност и корени и не се страхуват от истината. Съзнателно се унищожават и подменят всички исторически паметници, свързани с българското културно и историческо наследство. Историята открито и безпардонно се манипулира за политически цели и постигане на успех на избори. Това е опасно. Това не е европейски подход. Това не са европейски ценности!

Европа и Балканите познават добре тежките последствия от подобни дискриминационни и националистически политики.

Същинският ангажимент на България е да подкрепя европейското мислене и действия с цел преодоляване на изкуствените разделения и излекуване на раните от тоталитарното минало, особено между хората от двете страни на границата.

България не иска да спира гражданите на Република Македония, напротив иска да им помага, но ключът за тяхната европейската интеграция не е в Брюксел, София или Атина, а в Скопие и в готовността за реформи и промяна на политиките от миналото. С нашата твърда позиция ние посочваме на македонските граждани точно това.

Не мога да се съглася, че в Европейския съюз може да се влезе с една националистическа риторика, откровени манипулации, провокации и фалшифициране на историята, основано на една отхвърлена тоталитарна идеология. Тази идеология за съжаление промени - в началото чрез насилие и терор, а по-късно и чрез други форми на пропаганда и натиск, етническото самоопределение на една част от днешните граждани на Република Македония. А една част от тези, които знаят каква е истината, се страхуват открито да я споделят.

Несериозното отношение към препоръките на Европейския парламент за честване на общата ни история буди недоумение. Управляващите в Скопие заявяват, че трябва да "оставим историята на историците", а строят навсякъде паметници на личности и герои, присвоени най-вече от България, организират изложби с манипулативна интерпретация на историята и финансират пропагандни филми.

Ако македонските управляващи, медийна и академична общност наистина искат да работят за интересите на огромната част на македонските граждански, то трябва да започнат с обективния прочит на историята и да престанат с фалшификациите. Необходимо е да се прекрати дискриминацията срещу българите и насаждането на омраза срещу съседите; нужно е да се променят учебниците, по които учат новите поколения и да се превъзмогнат практиките от миналото, насаждани от югославската, а преди това сръбска доминация, инфилтрирани от агентурата на комунистическата власт.

Ние не сме наивни и разбираме, че това не може да се случи бързо. Все пак повече от двадесет години чакаме да видим поне някакви сигнали в тази посока. За съжаление реалността е точно обратната на нашите очаквания и на тези на голямата част от обществото в Македония. Концепцията за македонската идентичност, която избраха да наложат македонските управляващи, води до точно обратното - засилване на проблемите със съседните държави и затрудняване на европейския път на Македония.

Днес България има ясна, твърда, разбираема и добре представена във всички институции позиция - Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент. За това имат заслуга както българските евродепутати, така и българското Народно събрание, президент и правителство. Да, искаме разширяването на ЕС да продължи и да видим гражданите на Република Македония в обединена Европа. Това може да стане обаче единствено при наличието на добросъседски отношения.

Разрешаването на спора с Гърция е само върхът на айсберга. Пътят на Република Македония към Европа минава през скъсване с манипулирането на историята и граденето на нова национална идентичност на гърба на културата и историята на България.

Европейската интеграция е единственият начин да се преодолеят раните и несправедливостите от миналото. За да се стигне до там е нужно властите в Скопие да извървят своя път към трансформацията и да поемат протегнатата ръка на Европа и на България не само с разменянето на писма и обещания, а с действия, така както направиха страните в Западна Европа след Втората световна война.

Самите преговори за членство до голяма степен са технически преглед на законодателство, извършван от европейски чиновници. Даването на дата за започването им е политическа оценка, която може да бъде получена само когато е сигурно, че страната кандидат не само на думи, но и на дела е загърбила практиките на тоталитаризма и дискриминацията; само когато е сигурно, че е престанала с насаждането на страх и дискриминацията на тези, които открито заявяват българска етническа идентичност.

Моето мнение е, че преди да започнат преговорите трябва да сме убедени, че рефлексите от миналото са преодолени. Ето защо смятам сегашната българска позиция за правилна. Не можем да правим компромис нито с основни демократични ценности, нито с историческата истина. http://www.capital.bg/interaktiv/debati/35_za_ili_protiv_novata_politika_na_bulgariia_spriamo/1972244_za_ili_protiv_novata_politika_na_bulgariia_spriamo/