Резултати от общо 882 гласували: 72% 632 гласа ДА; 28% 250 гласа НЕ

Нужна е пълна прозрачност на прехода към демокрация

Андрей Ковачев

Позиция Да Благодаря на многобройните участници в дебата и на организаторите от в."Капитал". Темата Македония вълнува много от нас и в голямото си мнозинство българите се чувстваме огорчени, че въпреки нашата протегната ръка, липсва положителна промяна в отношението на Скопие към нас през последните 20 години. Националистическата политика на управляващите работи срещу желанието на огромната част от гражданите на Република Македония, страната да стане колкото се може по-бързо част от ЕС.

Ще се опитам да дам моето мнение за част от коментарите в дебата, но преди това е важно да направя едно уточнение.

Чета обвинения в желание за извличане на партийни дивиденти. Не мога да приема поставянето на столетния дебат за Македония в този контекст. Има теми, по които ни трябва национален консенсус и е абсолютно недопустимо да правим националния интерес заложник на краткосрочни предизборни стратегии, както някои се опитват да го представят.

Нашата българска позиция е силна, не защото е наша и българска, а защото е справедлива и отговаряща на историческите факти и европейските принципи за зачитане на човешките права и недискриминацията. Искам да се спра на част от коментарите, които представят българската позиция като националистическа и като вслушване в тезите на, както ги наричат, редовните говорители по темата. Самият аз не само че не се считам за националист, но съм убеден европейски федералист и смятам, че на нашия континент единственият ни шанс да отговорим на глобалните предизвикателства, да не се маргинализираме и да останем конкурентноспособни, е да преодолеем националния егоизъм и да работим за една по-интегрирана политически, икономически и финансово Европа.

Какво обаче ни съветват критиците на българската позиция - да потупаме по рамото и да окуражим Скопие да продължава с агресивната политика на македонизма? Безпроблемно даване на дата за преговори би било изтълкувано точно като победа на национализма в Република Македония. Можем ли да допуснем това?!

Отлагането на преговорите не е само заради проблемите в отношенията между Скопие и София, а и поради състоянието на демокрацията в Република Македония. Как ЕС да води преговори за членство с държава, където по насилствен начин се изнасят опозиционните депутати от парламента и правителството отказва да влезе в диалог за финансите на страната; където ако спечелиш телевизионно шоу в съседна страна има опасност да бъдеш жестоко пребит от националистически агитки - инциденти, които явно държавата толерира и не преследва.

Нека не бъдем наивни!

Тези, които сега обвиняват България в национализъм, казват и някоя-друга критична дума и към Скопие, но смятат, че започването на преговорите ще даде възможност за преодоляване на проблемите. Моето мнение е точно обратното: преговорите по присъединяването се водят от бюрократи, които оценяват по списък промените в законодателството. Смятам, че политиката се прави преди да дойдат бюрократите и е наистина прекалено наивно след десетилетния опит, който имаме с нашите югозападни съседи, да очакваме, че постигнали своята цел, те ще се откажат от основополагащата националистическа доктрина за македонската идентичност, налагана в продължение на 45+20 години. Обратно - началото на преговорите би бил европейски сертификат и циментиране на тази политика.

Смятам за неоснователна и другата критика, че позицията на България ще доведе до увеличаване на антибългарската пропаганда в Република Македония.

Досегашната политика в никакъв случай не помогна за намаляване на тези настроения от страна на официално Скопие, а напротив - за засилването им. Също смятам, че рискът от дестабилизация не се увеличава заради отлагането на започването на преговорите, а заради политиката на управляващите.
България би искала да има отлични отношения с Р. Македония, подобно на отношенията например между Кипър и Гърция или Румъния и Молдова, които във всичко винаги си помагат и допълват. За съжаление рефлексите от миналото в Р. Македония не позволяват все още това да се случи. Историята, вместо да ни свързва, ни дели, строят се паметници, правят се изложби и филми, манипулира се историята в учебниците, както е правено по времето на югокомунизма, и даже се обогатява с фантастичните мотиви от античността; дискриминират се македонски граждани, които открито заявяват, че знаят истината за своя род и минало.

Позицията на България, а и на ЕС е, че сигнали за искрено желание за подобряване на добросъседските отношения трябва да има преди Скопие да започне преговори за членство. Ако управляващите продължат досегашната си политика, изводът може да бъде само един - те не искат членство в ЕС и работят срещу интереса на собствените си граждани.

Освен това, трябва конкретика и прагматизъм.

Ще дам някои примери - честване на общи исторически герои и събития, заседания на двете правителства, подписване на договор за добросъседство, промяна на начина, по който се учи история в Република Македония и т.н. Премиерът Груевски даде такъв добър пример с определянето на периода на управление 1941-44г. като българска администрация (а не българска фашистка окупация). Очакваме това да залегне и в учебниците.

И още един факт - тези дни се навършиха 69 години от ужасните събития по време на Кървавия Божик 1944-1945 година, когато югокомунистите избиват над 20000 македонски българи. Нека когато се прекланяме пред жертвите на Холокоста, си спомним и за този червен терор, който е и една от причините за проблемите сега. Сръбската и по-късно и комунистическата доминация над територията на днешна Република Македония оставиха много тежки последици. Нека в европейски дух се опитаме да ги преодолеем и не насаждаме омраза повече между нас. Защо не направим и един общ филм на тази тема. Самото намерение за това би било огромна крачка напред.

За да постигнем това е нужна пълна прозрачност на прехода към демокрация в целия регион

и по-конкретно - осветяване на тъмното минало на комунистическите тайни служби и тяхната роля по македонския въпрос. Това е една от препоръките на Европейския парламент към Сърбия и Република Македония по пътя им към европейска интеграция и част от необходимото осветяване на миналото, за да се разбере кой кой е и в настоящето.

В европейски план с позицията си по започване на преговорите с Република Македония страната ни ясно показа, че иска да подкрепя реформите, и желанието на гражданите за евроинтеграция, но същевременно не може да се съгласи с агресивната и недемократична политика на управляващите в Скопие. Тази позиция споделят и много други страни, сред които Германия и Франция. Така че приказките за изолация или "гръцка патерица" нямат нищо общо с реалността.

Един ден на Балканите няма да има граници. Всички ще бъдем част от единния пазар на ЕС и ще използваме една валута - еврото. Когато този момент дойде и административните бариери паднат не трябва изведнъж да се окаже, че имаме съвършено различно разбиране за това кои сме, от къде идваме и накъде отиваме.

Обединена Европа не е изградена на романтични спомени и отстъпки на всяка цена, а на общи правила и общи ценности.

Сегашната политика на Скопие, не само на това правителство, а и на бившите югокомунисти и сегашна социалистическа опозиция, не е онази европейска политика, която ще изведе Република Македония до членство в ЕС. Трябва да има промяна и то не заради България, а заради гражданите на Република Македония.

Европейската интеграция успя да помири вековни противници като Франция и Германия. Вярвам, че европейската интеграция ще успее да преодолее и наслагваните от тоталитарния режим стереотипи между нас.

Българската позиция и приетите заключения от Европейския Съвет през декември са отрезвяващи за Скопие и очаквам да насочат политиката на управляващите в по-рационална посока, която ще отговори на очакванията на гражданите на Република Македония за европейска интеграция.
Под Скопие имам предвид управляващия политически, медиен и академичен елит на страната, а не македонските граждани и гражданско общество.