Водещ: Ще успеят ли Балканите да убедят Брюксел, че носят просперитет, а не проблеми? Какви са политическите послания от състоялия се в София форум за регионалната интеграция? Наивно ли е да се мисли, че тук, на Балканите, можем да работим заедно? Така правим прехода от разговора с проф. Александър Маринов с Андрей Ковачев – заместник-председател на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент и ръководител на българската делегация в него. И така, да караме подред – ще успеят ли Балканите да убедят Брюксел и европейските институции, че носят просперитет, а не само проблеми?
Андрей Ковачев: В последните месеци може би от пролетта на тази година даваме сигнали от нашия регион, положителни сигнали към европейските ни партньори, че наистина желанието, мотивацията да станат Западните Балкани част от Европейския съюз може да преодолее това наслагвано с десетилетия противопоставяне. Това, което ние сега казваме – кой е по-велик или в миналото кой е искал да се представи за по-велик и колко войни е водил за това, и колко границите са се променяли по най-различни договори, и всички знаем и се правим на историци да коментираме договорите от ХХ век, които са за много от страните, както и за България, несправедливи, и това да бъде преодоляно – единственият инструмент за мен и мисля, че за повечето, които разсъждаваме в посока европейска интеграция и европейското ни общо бъдеще, е точно членството в Европейския съюз, когато тези граници ще станат символични, както е в Западна Европа, и няма да има значение от коя страна на границата се намира едно или друго село, когато икономическият стандарт от двете страни на границата е съизмерим и когато свободно може да се придвижваме през тези граници. Така че ние даваме – като казвам ние, от нашия регион – със срещите, които се случват, подписаните договори и меморандуми, с желанието на лидерите на страните от региона, заедно с тези, които са вече част от Европейския съюз, и тук България се очертава като наистина страната, която има най-много експертиза и може да помогне на страните от Западните Балкани по пътя на европейската интеграция, даваме този сигнал към Брюксел и към лидерите пък на западноевропейските страни, че Балканите имат желанието да бъдат стабилни и да вървят към Европейски съюз.
Водещ: Коя е тайната на успеха, за да го постигнат?
Андрей Ковачев: Тайната – то няма тайна на успеха, а просто трябва не само думи, а и дела, защото наистина сме се наслушали на много политически декларации, които са прекрасни, харесват се, но след това виждаме, че инерцията от миналото, практиката от миналото, дискриминацията, незачитането примерно на малцинствени групи, както е в Сърбия, или пък налагането на манипулативен прочит на историята, както беше и е в Македония, и да не говорим пък за проблемите на страни, които са още по-изостанали, в доста по-сериозна ситуация – Босна и Херцеговина, проблемът в Косово, Прищина, Белград… Така че не думите. Отговорът на вашия въпрос е, че трябва да има действия и да има реални проекти, които да покажат и на гражданите на тези страни, че Европа е при тях, Европейският съюз е при тях. Да повярват, че те са също част от европейския проект и някои от политиките на Европейския съюз, общите политики на Европейския съюз да започнат да действат още преди те да са станали официално пълноправни членове на Европейския съюз, като например за проблема с роуминга, за участието в програмите „Еразъм“ за студенти, за да могат студенти и от тези страни на така наречените Западни Балкани да участват в тези проекти. И инфраструктурата, участието им в трансевропейските инфраструктурни проекти.
Водещ: Г-н Ковачев, преди два дни – на 7 декември, в София се състоя исторически форум с участието на президенти, премиери от страните от Западните Балкани. На него обаче политическите послания преобладаваха над икономическите. „Трябва да направим съвместими нашите икономики, да бъдем обединени“, казва македонският премиер Зоран Заев. „На прав път сме да докажем, че Балканите могат да изглеждат и работят по много по-различен начин“ – думи на сръбския министър-председател Ана Бърнабич. „Западните Балкани никога не са били в по-удобна позиция да засилят общия си процес за интеграция“ – заявява президентът на Косово Хашим Тачи. Добре, посланията добре. Вярно, в началото бе слово, но не е ли редно вече да бъдат тези послания по-конкретни? Да чуваме: трябва да направим първо, второ, трето. След него – четвърто, пето, шесто. Далече ли е времето на такава конкретност и защо е толкова труднопостижима на този етап?
Андрей Ковачев: Мисля, че ние сме точно в правилната посока, защото ако погледнем историята на самия Европейски съюз, той започва като икономически съюз, като обединяване на икономиките на тогавашните западноевропейски страни, и той се нарича „Съюз за въглища и стомана“ в началото. Така че и тук е прав премиерът Заев, когато каза, че ние трябва да се обединим и в нашия регион, икономически региона да го свържем, инфраструктурно региона, с пътища, с жп линии, с повече ако искате и въздушни връзки и полети между нас. Ние ги нямаме. В момента свързаността е изключително бедна и малко връзки имаме между страните от нашия регион на Балканите. Ако искате да отидете със самолет от Дубровник, примерно, до Скопие, трябва да вземете три полета, няма директни връзки. Или пък от София за Скопие – също няма. Много неща могат да бъдат подобрени и това са двата коловоза, по които трябва да вървим – политическият план, разбира се, почването на преговорите с отварянето на главите по съответните политики и нашата свързаност, свързаността на нашите икономики в региона да бъде поощрявана с конкретни проекти. Конкретните проекти, които излезнаха като новина от София, са, че част от Коридор №8 в Македония ще бъде финансиран от Световната банка, част от Коридор №10 в Сърбия – също. За България се говори, че нашата тол система също една част ще може да бъде финансирана по тези програми.
Водещ: А, г-н Ковачев, още един много важен въпрос. Казахте, че България разполага с най-добрата експертиза за евроинтеграцията на Западните Балкани. Няма ли това да предизвика завист, съперничество?
Андрей Ковачев: У кого? Ние мисля. Трябва да престанем с това да казваме кой е най-велик и дали гърците, дали румънците, които са също страни в ЕС, ще се съревновават с нас, кой има повече експертиза и кой няма. Всеки има своята история, своя положителен и отрицателен опит от тази история. Ние с право казваме, че имаме много опит в нашия регион и може да помогнем с този наш опит. Ако някой друг също помага, нека да помага, ние го правим заедно с другите страни. Инициативата от българския министър-председател беше точно това и във Варна срещата, която се проведе на лидерите от региона, и сега в София, последвана от Белград.
Водещ: Да, срещата от Варна премина в Белград
Андрей Ковачев: Да, ние не трябва по никакъв начин да се съревноваваме и да се опитваме да казваме ние сме по-велики от другите. Това в миналото ни е водело винаги до много големи проблеми, и то не толкова за някой лидер, колкото за самите наши предци, които са били преди нас тук, с огромни жертви са минали всички тези ужасни войни. Точно от това съревнование кой е по-велик. Така че пак ще повторя, защото не е клише, а е важно. Мисля, че идеята на ЕС да си споделяме не само в икономически, но и в политически план нашето бъдеще е единственият инструмент да преодолеем това наше тежко наследство, особено в региона на Балканите. Но то е било тежко наследство и в Западна Европа. Вековни войни и съперничество между Германия и Франция. Така че нека да бъдем цивилизовани в 21-и век, европейски достойни нации, които да знаят как могат да служат най-добре на своите граждани. И това е начинът със сътрудничество и със споделяне на политиките във всички области
Водещ: В деня на форума в София, обаче, 7 декември, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган възобнови въпроса чрез изявление в интервю за ревизиране на Лозанския договор, който урежда границите на Турция с Гърция и България. Той постави и въпроса с правата, както ги нарече, на турските малцинства. Определи ги като държавен приоритет на Анкара. Това изявление на Ердоган не идва ли все пак малко да ни отрезви, за да видим, че на Балканите нещата все още тлеят и пътят няма да е толкова гладък, колкото изглежда?
Андрей Ковачев: Преди малко говорихме точно за договорите от миналото. Било то за една страна справедливи, за други несправедливи, и не смятам, че е правилно да се ревизират, въобще тази дума „ревизия“ може да доведе до много негативни последици. Ако има проблем в Егейско море, с въздушния транспорт или с друг вид проблеми между Гърция и Турция, те могат, ако имат политическо желание, двете страни да си го решат този проблем, без да отиват толкова много назад в историята и да се иска ревизии на договори от 1923 г. Не е правилен пътят на искане на ревизии на договорите от 20-и век, а търсене на сътрудничество и намиране на решения на проблемите, които са в настоящото, с политическо желание тези проблеми да бъдат решени и наистина наслагванията от десетилетията, от миналото за такива именно замразени спорове. В последно време, пак казвам, благодарение на европейската интеграция, някои неща започват да се раздвижват и по отношение на България. Ако видим, ние десетилетия не присъствахме нито в Албания, нашите сънародници в Мала Преспа, в Голо бърдо, в Гора, нито в Корчанско, нито бяхме по някакъв начин в помощ на нашите сънародници в Македония. Що се отнася до Западна Тракия, това население също е с български корен, българоговорящо, една част, така че…
Водещ: Западните покрайнини също.
Андрей Ковачев: Западните покрайнини, разбира се, там си е 100 % българско население. Там няма никакъв спор и по времето на Титова Югославия не е имало. Изобщо това са си чисто българи, които са били откъснати от несправедливия Ньойски договор, и самите сърби никога не са казвали нещо друго. Но са се опитвали да ги претопят, да ги ограничат икономически. Знаете, това е един от най-изостаналите райони в Сърбия. Но исках да кажа за Западна Тракия, защото там живее население, което е мюсюлманско, но с български корени. И би трябвало много внимателно да се отнасяме към изказвания по отношение на това, какви са точно и каква трябва да бъде политиката към тях, пак с желанието за политическо разбирателство между България и Гърция, България и Турция и, разбира се, между Турция и Гърция, а не конфронтация.
Водещ: Ще съумеят ли обществата, хората, живеещи на Балканите, да извървят този път с такива темпове, какъвто извървяват вече техните политически ръководители?
Андрей Ковачев: Това е за мен единственият наш шанс да се включим в напредналото цивилизовано европейско общество и да бъдем конкурентоспособни с останалите части на света. ЕС е най-богата част на нашата планета с 24-25 % от БВП на планетата, с 50 % от всички социални държавни плащания към гражданите на тези страни. Така че в наш огромен интерес е, на всички граждани, и на Западните Балкани, и на тези, които все още не са част от ЕС, е това да се случи и за тях, да се присъединят към нашето европейско семейство и по този път преодолеят, бих го казал така, да преодолеят 20-и век. 20-и век остави много тежък отпечатък в цяла Европа. С двете ужасни войни, след това комунистическата диктатура, която наложи толкова много насилие и фалшификации, и преодоляването на този ужасен 20-и век за Европа и за нашия регион може да се случи само по пътя на европейската интеграция.
