
Обмисляме създаването на европейска разузнавателна служба, която да набира информация за това, какво се случва по света
Мария Колева, Брюксел 15.04.2011
- Г-н Ковачев, какви ще са основните Ви приоритети като заместник-председател на Съюза на европейските федералисти, на който пост бяхте избран наскоро?
- Като член и на Комисията в Европарламента и като член на една малка група евродепутати, които наблюдаваме развитието на Външната служба, съм се фокусирал върху общата външна политика и политиката за сигурност. По-специално обмисляме обединяването на европейските отбранителни капацитети в една по-ефективна структура, ако щете я наречете европейска армия или европейски сили за бързо реагиране. Такива вече има създадени между няколко държави, така наречените европейски бойни сили, но те никога не са използвани. В никакъв случай идеята не е те да заместват или дублират НАТО, а да бъдат на разположение на ЕС под европейски флаг. Нашите партньори от САЩ с право някой път казват „това са географски области във вашето съседство", например за Северна Африка, Балканите, Аденския залив. В момента се дискутира нещо, което само до преди няколко месеца беше немислимо да обсъждаме. Това е създаването на европейска разузнавателна служба към Европейската служба за външни действия, която да може да набира информация за това, какво се случва по света. Смятам, че е правилна посока Европейският съюз и общите институции сами да имат възможност да събират такава информация.
- Има ли нагласа в Европа за проевропейския федерален дневен ред?
- Федералистите са един вид авангарда на европейския проект. Те дискутират идеи и теми, които идват може би след 6-7 месеца на дневен ред в Европейския съюз, особено когато има проблеми и кризи. Когато сме по-координирани и единни, то тогава можем да имаме успех. Тогава отговорът е повече Европа. Това което беше решено като европейско икономическо управление и Пакта Евро Плюс, са също идеи, които тръгнаха от федералистите, от визионерите на Европа, който смятаме, че нашето бъдеще е в един много тесен политически съюз, базиран на ценности, на отговорност във всички области - вътрешна политика, сигурност, външни граници, външна политика, в икономическото управление. Не е достатъчно само да имаме единна валута, ако нашите бюджети и нашите икономически решения не бъдат предварително координирани с всички други страни членки, то много лесно може да се стигне до такава криза, каквато имаме сега и до спекулации спрямо общата ни валута еврото. ЕС нито е федерация, нито е обикновен съюз на държави, подписали някакво споразумение. Друга област, която засяга много сериозно България е общата енергийна политика, която за съжаление не съществува. Визията е да имаме обща енергийна политика и с единна позиция да водим преговорите със страните доставчици, защото Европа е зависима от доставчици на суровини.
- Смятате ли, че Пактът „Евро-Плюс" е позитивна проява в осъществяването на федералистката идея?
- Това е стъпка в положителната посока, въпреки че не отразява напълно нашето виждане. Според нас този пакт и инструментът Европейски стабилизационен механизъм трябва да бъде базиран на общностния принцип, а не на междуправителствения принцип. Това означава да бъде подвластен на Еврокомисията и Европарламента, а не на страните членки, за да не може да бъде манипулирано с него или да бъдат по вътрешнополитически причини на някои от страните членки смекчавани санкциите или условията за поемането на определени ангажименти за спасяването на страни, които са изпаднали в криза поради лошо икономическо управление. Затова заедно с моите колеги федералисти от Групата Спинели в ЕП искаме по-силни общностни институции по отношение на икономическото управление. Федералисткият подход или „подходът Моне", както също го наричат, означава даване на компетенции на общностни, наднационални институции. Този подход не би трябвало да се представя като един вид диктат от Брюксел или едва ли не нов Съветски съюз. Европа е проект не на елитите, а на гражданите. ЕП е единствената директно демократично избрана в ЕС структура и от нас зависи доколко този проект ще продължи да бъде разглеждан като един положителен проект. За гражданите е важно да виждат дали този проект допринася нещо за просперитета, конкурентоспособността, за това стандарта на живот в различните региони на нашия континент да бъде, ако не еднакъв, то поне да бъде близък. Политиката за сближаване е в основата на тази визия за ЕС. Другото е солидарността и за да се постигането на тази цел огромни средства се дават от данъкоплатците на едни държави с по висок БВП на тези, които още имат да наваксват. Положителният заряд на европейският проект е това, което трябва да запазим иначе би било доста трудно за отделните страни, колкото и да са големи. Даже Германия или Франция, никой като самостоятелна страна трудно може да устои на конкуренцията на останалия свят.
- Според вас, доколко гласът на страните извън еврозоната ще се чува в Пакта?
- При всички положения е по-добре в Пакта, отколкото извън него. Аз не мога да измервам в някакви единици колко ще се чува гласът, но е добре, че ще бъдем там, ще участваме в дискусията, ще слушаме идеите на другите колеги, ще казваме нашето мнение. Ако сме извън пакта ще научаваме от новините какво се случва и няма да сме част от този процес.
- Какво е мнението Ви за доклада, разгледан на 12 април в ЕП за готовността на България и Румъния за влизане в Шенген?
- Проектодокладът на Карлуш Коельо е много положителен и дава справедлива оценка за постигнатото от България и Румъния. Най-важното в него е, че дава един атестат на двете страни, че са покрили всички критерии, които се изискват за членство в Шенгенското пространство. Аз съм убеден, че той ще бъде приет от Европейския парламент на сесията в началото на юни, за да може да бъде преди следващата среща на министрите на вътрешните работи на Европейския съюз. В момента на политическо ниво се водят разговори със страните, които имат резерви по отношение на готовността. Аз съм умерен оптимист, че ако не до края на Унгарското председателство, то в началото на Полското председателство ще се уточни графикът за приемането. По отношение на препоръката към България за специалния пакет от мерки, план за действие при евентуален миграционен натиск от други държави по нашите граници. Важно е да се разбере, че тази препоръка не е допълнително условие за България за членство в Шенген. България в момента разработва такъв план. Такъв план трябва да е задължителен за всички шенгенски държави. Според мен на българо-турската граница имигрантска вълна от Северна Африка няма да има. Там има повече риск от Близкия Изток и от Азия.
- Може ли да се справи Европа с миграционния натиск?
- На срещата в Люксембург тази седмица бяхме свидетели на абсолютно разнопосочните желания на италианците и на останалите страни членки за това какво трябва да се случи с нелегалните имигранти от Тунис. Чу се доста силната риторика на италианските ръководители, че едва ли не ще напуснат ЕС, защото не им помага. Това са нелегални имигранти, които трябва да се върнат в Тунис. Европа просто не може да поеме тези десетки хиляди души, които по нелегален начин стигат до европейския бряг. В огромното си мнозинство това са икономически имигранти, но ако при отделни случай има политическо преследване, те трябва да се проучат. От медиите получавам информация, че е по-лесно за Италия да даде транзитни визи на имигрантите, за да тръгнат за Франция, за Германия и другите страни, отколкото да поиска от тунизийските власти да приемат обратно тези бежанци. И тук ЕС трябва да помогне на Италия като обвърже помощта, която предлагаме на нашите съседи от Тунис с ангажимента на реадмисионното споразумение, да си поеме отговорността за собствените си граждани. Това е според мен решението.
- Кога и какви промени в ситуацията в Либия можем да очакваме?
- От една страна е много хубаво, че Африканският съюз пое инициатива да посредничи между бунтовниците и режима на Кадафи и да намери някакъв модус вивенди. Но както многократно е заявявана и позицията на ЕС, аз не виждам възможност оставането на семейство Кадафи на власт да бъде решение. Бунтовниците казаха, че не са съгласни с приемането на план, с оставането даже на синовете на Кадафи на власт. Те са загубили всякаква легитимност. Операцията на международните сили продължава, изпълнявайки решенията на Съвета за сигурност на ООН. След трудностите в началото, сега мисля е намерен добрият вариант под командването на НАТО. Важно е участието на арабски държави, защото това не трябва да бъде представяно все едно Западът да налага свой режим в една арабска държава.
- Каква е визията ви за Западните Балкани и кога те ще могат да станат интегрирана част от ЕС?
- За Западните Балкани ЕС многократно е потвърждавал своето политическо желание те да станат част от него, когато покрият всички валидни критерии за членство. Това е общата политическа рамка. Що се отнася до Хърватска, трябва да изчакаме само завършването на преговорите, да се подпише присъединителния договор и според мен, Хърватска ще бъде следващият член на ЕС. За съжаление във всички останали страни от Западните Балкани ситуацията е много по-трудна. Една част от тях са страни кандидатки, но преговори с тях не са започнали. Те имат политически проблеми, не са покрили все още всички критерии от Копенхаген. ЕС може само да мотивира, подпомага и да дава насоките на европейската интеграция. Положителен сигнал беше либерализацията на визовия режим. Самата политическа ситуация е нестабилна, както в Македония, така и в Сърбия и в Албания. Босна и Херцеговина е също нестабилна конструкция още от Дейтънското споразумение, което трябва да бъде обновено в нова структура на тази федерация. Нужно е изчистването на всички проблеми със съседите, добросъседството е също важна част от интеграционния процес. Да скъсат със стари исторически стереотипи, които са били наслагвани в тези държави особено по времето на Югославия. Историята не може да бъде фалшифицирана, манипулирана, пренаписвана. Там има ясно българско културно-историческо наследство и българи, които живеят по тези земи. Единствената възможност за преодоляване на историческите проблеми е чрез европейска интеграция, за да станат границите от разделителни линии, обединителни. Както е между Германия и Франция.
- От какви грешки и предразсъдъци трябва да се освободи Европа по отношение решаването на „ромския въпрос"?
- Първо, аз съм против тази формулировка „решаване на ромския въпрос". Ромското население е в Европа от стотици години и някакво кардинално решаване на въпроса няма. Успешният път според мен е постепенно включване на това население в нашия обществен, политически, икономически и културен живот, но не общо, а на индивидуална основа. Мотивация чрез образование на хората от тази общност да се включат в образуването на БВП на съответното общество. ЕС има само координираща роля. Това е първоначално задача на местно, регионално и национално ниво. От Брюксел не може да се напише какво е работещото решение в Лом. Проблемът за финансирането е на второ ниво. Отдолу-нагоре трябва да тръгне процеса и то най-отдолу трябва да кажат кои са работещите решения. Този и този е проектът, който трябва да бъде представен и реализиран на местно ниво. Например за строеж на сглобяеми къщички ще предоставим такъв терен, за мотивиране за отиване на училище, за ваксинации на децата. ЕС иска от страните членки национални стратегии за интеграция на ромите, които да влязат в тази общоевропейска рамка на националните стратегии. В България има добър опит със здравните медиатори, с трудовите медиатори донякъде и с помощник-учителите. Те са от ромската общност. Бизнесът трябва да открие това население като работна ръка. В екоиндустриите има голям потенциал за включването на тези хора. Нужни са положителни сигнали от общността към мнозинството и на мнозинството към тях. Само така може да имаме успехи по пътя на включване на това население - само ако има желание от мнозинството и малцинството.
Визитка: Андрей Ковачев е евродепутат от ГЕРБ, председател на българската делегация в ЕНП. Член е на Комисията по външни работи, Подкомисията по сигурност и отбрана и на Делегацията за връзки със САЩ в ЕП. Завършил е университета в Саарланд, Германия и е доктор на природните науки. През 1998 и 1999 г. е сътрудник към кабинета на депутат от ЕП. Бил е търговски директор за България на шведската фирма "Алфа Лавал Агри/Тетра Пак", директор за ОНД на американската компания "Джон Дир Интернешанъл". Шест години работи във фирмата "Eлсевир B.V./Амстердам" като регионален директор за Централна и Източна Европа и страните от ОНД. Владее английски, немски, френски, руски и испански езици.
http://www.politika.bg/article?id=21776