Интервю за в. "Класа":
- Каква е причината за загубата на Никола Саркози на изборите? Той е сред френските президенти, управлявали само един мандат.
- Мандатът на Саркози съвпадна с една от най-сериозните финансови и икономически кризи в Европа, бих казал, след Втората световна война и след промените в Източна Европа. По време на тази криза Франция под ръководството на Саркози, заедно с Германия, бе за мерките за преодоляване на трудностите и особено за затягане на финансовата дисциплина, което винаги е свързано с ограничаване на бюджетите и много трудно се приема от голяма част от гражданите. И затова французите гласуваха по този начин
Двамата основни кандидати - Франсоа Оланд и Никола Саркози, на първия тур получиха по-малко от 50% от гласовете. Това показва, че няма консолидирано мнение на обикновения избирател кой кандидат предлага най-правилния вариант за изход от кризата. Това е демокрацията.
- Смятате ли за реално изпълнимо предизборното обещание на Франсоа Оланд за преразглеждане на европейския фискален пакт?
- Има я тази тенденция предизборно кандидатите да обещават повече, отколкото може да бъде изпълнено. Аз също смятам, че започването наново на дебат за вече подписания и ратифициран от много страни фискален пакт не е реално, особено ако Германия остане на позицията, на която е. А и според мен е недалновидно да се работи в тази посока. Трябва да се работи в посока паралелно с фискалния пакт, който е едната политика за финансова дисциплина и ограничаване за постигане финансова стабилност, да се върви и към намиране възможности за растеж, които, разбира се, не трябва да водят до финансова дестабилизация. Трябва да има баланс между финансовата стабилност и дисциплина и инвестициите. ЕК в лицето на Жозе Барозу вече изказа своята подкрепа за инвестиции в растеж, продължението на което включва инвестиране в общоевропейски инфраструктурни проекти с общи европейски заеми, увеличаване капитала на Европейската инвестиционна банка с поне 10 млрд. евро, което да доведе фактически до помощ за малки и средни предприятия, до данъка за финансовите транзакции, предложен от комисията, и което е много важно за България - по-ефективното използване на еврофондовете. Недопустимо е и без това малкият европейски бюджет, който е под 1% от БВП на целия ЕС, да не се използва, ако не 100%, то поне 99% от страните членки. Европейските средства трябва да бъдат използвани по-ефективно, без, разбира се, да се лишават от контрол и да се стига до корупция. Това е моето мнение за обещанието на Оланд. Не е нужно наново да започва дебат за фискалния пакт, но трябва да се търсят възможности и средства не само в националните бюджети, но и от европейския бюджет за инвестиции в растеж.
- Пазарите реагираха отрицателно на изборните резултати в Гърция, които не излъчиха ясен победител. Смятате ли, че съдбата на еврозоната отново е под въпрос след затишието от последните седмици?
- Гръцките избори не дадоха ясен отговор от кого искат гръцките граждани да бъдат управлявани и какво да бъде правителството. Това е изключително лош сигнал за Европа и за еврозоната, защото Гърция вече пое ангажиментите, свързани с реформите и заемите. Сега в парламента в Атина влязоха партии, които отричат, отхвърлят вече постигнатите договорки. Затова и Антонис Самарас върна мандата, сега той е във втората по сила партия, която е лявата „Сириза". Според мен те няма да успеят да реализират мандата. И е много вероятно да се тръгне към повторни избори. Това ще дестабилизира доверието в Гърция наново и може само да се надяваме, че гръцкото гражданско общество е на достатъчно високо ниво, за да не се стигне до ексцесии.
- Какви последици бихте прогнозирали за България след изборите в двете страни, където десните на Никола Саркози и левите от ПАСОК загубиха властта?
- Това е демокрацията. Видяхме го и в Испания, където Рахой спечели, видяхме и обратния вариант във Франция. България, както знаем, е сред отличниците по финансова дисциплина и една от страните с най-ниско равнище на външен дълг и на бюджетен дефицит. Ние активно участваме във формирането на политиките. Желаем нашият глас да се чува, що се отнася до следващата финансова рамка - да има достатъчно средства, за да наваксаме нашето изоставане. Ние сме "за" стабилно евро, за финансова дисциплина и възможности за инвестиции в растеж и иновации. Но не за сметка на увеличаване на бюджетните дефицити. Да се върнем на Оланд - той обеща разсрочване във времето до момента, в който ще се стигне до балансиран бюджет. Това го забелязваме и в Испания. Правителствата се опитват да балансират между тези две политики - инвестиции за растеж в малки и средни предприятия, по-ефективна държавна администрация, по-справедливо преразпределение на данъците, а от друга страна, икономиката иска по-ниски данъци, за да може да си по-конкурентоспособен. Според мен трябва да има много по-силни европейски институции, които да следят за това страните членки да спазват правилата, които те самите са приели. В Гърция и в Южна Европа се случиха тези катаклизми и дисбаланси в бюджетите точно защото нямаше контрол.
