Групата „Спинели” ще търси широка подкрепа за проевропейски федерален дневен ред

Oгромното предизвикателство за преодоляване на последиците от Втората световна война доведе до първите по-сериозни стъпки за обединение на нашия разделен тогава континент. Начело на тези стъпки бяха визионери като Роберт Шуман, Жан Моне, Конрад Аденауер, Алтиеро Спинели и др. Преодоляването на сегашните предизвикателства като икономическата и финансова криза, евроскептицизъм и национализъм създават необходимост от нов тласък на европейската визия. Групата „Спинели”, сформирана на 15 септември т. г., си поставя точно това като цел: засилване на общностния метод във функционирането на ЕС.

- Г-н Ковачев, колко са членовете на групата „Спинели” и какви са стремежите й?- Инициаторите на групата са убедени проевропейци, сред които са личности като Елмар Брок, Жак Делор, Марио Монти, Ги Ферхофщат и др. Бих искал ясно да подчертая че групата няма политическа насоченост. В нея членуват хора с най-различни политически пристрастия, обединени от желанието си да работят за по-интегриран ЕС. Същевременно, чрез групата се изгражда и мрежа от политици, граждани, членове на ЕП, желаещи да допринесат за една по-силна и обединена Европа, с повече общностни компетенции, особено в сферите на икономическата политика, финансовия контрол, общ федерален бюджет, финанси, обща външна политика, сигурност и отбрана, както и  образование. Групата „Спинели” ще работи в синхрон с всички други проевропейски организации, като Съюзът на европейските федералисти, и ще търси мнозинство в ЕП, което да даде тласък на проевропейски федерален дневен ред. Всеки гражданин, който желае да подпише манифеста на сайта на групата (http://www. spinelligroup. eu/) е добре дошъл да се включи в нея.- Как според възгледите на новата група ще се развива и разширява Европа през следващото десетилетие?- Европейският съюз обединява държавите, споделящи еднакви ценности - солидарност, справедливост, свобода, така че що се отнася до географското разширяване, вратите на ЕС са отворени за европейските държави, които споделят тези ценности и изпълняват всички критерии за членство. Относно компетенциите, с които ЕС разполага за да ускори вътрешната си интеграция, групата „Спинели” ще търси широк диалог с гражданското общество и ще го включи в обсъждането на амбициозни и смели теми като бъдещ федерален бюджет на ЕС със собствени средства, европейски сили за сигурност, обща образователна политика. Ние смятаме, че трябва да се даде тласък на желанието на гражданите за по-силна Европа, като по този начин се защитават общоевропейски интереси. Европа трябва да се върне на гражданите. Европейският съюз не е проект на политическите елити, а на гражданите и отговаря на желанието на мнозинството от тях за повече европейски компетенции.- Какви са основните пречки за прилагането на федералистката идея в Европа? Какъв път трябва да се извърви и в каква посока виждате повече последователи и партньори на идеята?- Разбира се, ЕС не е  хомогенна национална държава, а за момента е наднационална структура с елементи на федерално управление. Затова мотото на ЕС е "Единство в многообразието". Европа е богата на различни култури, езици и традиции, които  трябва да бъдат уважавани и тяхното запазване да бъде гарантирано. Поради това механично прилагане на модела на САЩ не е възможно на нашия континент. Трябва да търсим иновативни методи на интеграция и да гарантираме запазването на националната идентичност на страните членки, като този процес върви паралелно с ефективното и силно европейско управление. Политиците трябва да се вслушат  в желанието на гражданите за повече Европа.- Възможно ли е да има „повече Европа”, когато отделни общности в европейското общество се чувстват изолирани или са застрашени основните им човешки права? Какви са идеите на групата по отношение решаването на „ромския въпрос” в Европа?- “Ромският въпрос”, за който се изговори много през последните седмици, е добър пример за нуждата от по-нататъшна политическа, икономическа, социална и образователна интеграция. Решение може да се намери само в координирани действия на ЕС и страните членки. Трябва ни общоевропейска стратегия, която да даде насоките и да заложи на съвместното действие за разрешаването на това предизвикателство. За съжаление понякога въпросът с ромите се използва за популистки цели. В целия политически спектър сме единни, че всички граждани на ЕС имат еднакви права и задължения. Но много често този въпрос се разглежда само през призмата на правата и привилегиите, без да бъдат взети под внимание задълженията и отговорностите. Не можеш само да очакваш нещо от обществото, трябва и да даваш. Солидарността е двупосочна улица.- Смятате ли, че механизмът за подкрепа на еврото е позитивна проява в осъществяването на федералистката идея? Как този механизъм може да се разшири и към държавите в ЕС, които не членуват в еврозоната?- Общият пазар е гръбнакът на ЕС. За успешното му функциониране е необходима хармонизация на икономическите и монетарните политики. Общата валута е голяма крачка в тази посока - крачка, в която преди 20 години никой не вярваше. Нормално е в условията на такава криза валутите да са под натиск и тук е мястото да кажа, че ЕС и държавите от Еврозоната създадоха необходимите механизми за подкрепа на еврото. Преди кризата съществуваше механизъм за подкрепа на националните валути със заем от ЕК до 60 млрд. евро. Тази възможност остава, като към нея се прибавят още 440 млрд. евро, гарантирани от страните от еврозоната за подкрепа на единната валута, т. е. съществуват механизми за подкрепа на всички държави членки. Освен това се очаква на 29 септември ЕК да излезе с пакет от мерки за финансовите регулации, който има за цел да намали макроикономическите дисбаланси в ЕС.- Съгласен ли сте с мерките, които ЕК предприема по отношение на икономическата и финансовата регулация?- Финансовият пакет, приет тази седмица на пленарната сесия на ЕП в Страсбург, е изключително важна стъпка в посока на финансова стабилност и сигурност в Европа. С него се полагат основите на напълно нова структура в областта на финансовия надзор. Създават се нови европейски надзорни органи, които ще следят за риска във финансовата система и ще могат да налагат правно задължителни мерки спрямо финансовите институции на пазара. Също така те ще могат да оценяват рисковете на специфични финансови продукти на базата на общи индикатори, като така ще се следи за уязвимостта на трансграничните финансови институции. По този начин се създава една общоевропейска наднационална система за финансова сигурност, от която всички граждани на ЕС имат нужда, за да не се повтарят кризи като сегашната.- Какви активни действия може да приеме групата „Спинели”, за да стане национализмът в Европа наистина забравена част от миналото?- Аз не мога да говоря от името на цялата група. Моето мнение е, че обща рецепта срещу надигналия се национализъм няма. Във всяка страна ситуацията е специфична. Национализмът е насочен срещу имигрантите и малцинствата - етнически, религиозни и др. Национализмът се явява там, където има политически вакуум. Както в природата всеки вакуум се запълва, така и когато традиционните партии са слаби, националистите имат превес. В Западна Европа това е заради имигрантите, злоупотребата със социални плащания и т. н. Екстремните течния се появяват винаги, когато политиците не могат да дадат адекватен отговор на желанията на гражданите. От историята знаем обаче, че национализмът никога не води до нищо добро.- Очертават ли се вследствие на икономическата и финансовата криза обществени нагласи за по-обединена и съпричастна Европа, според вашата група?- Големите предизвикателства като кризите и конфликтите дават тласък на идеята за обединена Европа. Именно сега е моментът да се търси по-широк консенсус и по-висока степен на съгласие относно бъдещото ни развитие. В период на криза и несигурност със своя вот за Европейската народна партия повечето граждани на Европа избраха социалната пазарна икономика и отговорната политика в областта на климата и енергетиката. Дневният ред трябва да бъде ориентиран към промяна, защото координацията не е достатъчна, нуждаем се от цялостна европейска концепция за една по-съпричастна и единна Европа. В моменти на криза икономиката трябва да се основава на една по-етична, по-здрава, по-отговорна финансова система. Трябва да се отдели специално внимание на социалното измерение при вземането на решения: социалният елемент е водещият в изграждането на образа за една солидарна Европа.- Какви са специфичните цели на Съюза на европейските федералисти в България, чийто председател сте вие?- Основната ни цел е да поддържаме и насърчаваме проевропейския дебат в българското общество, включвайки всички - политици, неправителствен сектор и граждани, и организирайки различни мероприятия. Ще ви дам пример с идеята за обучение по проблемите на ЕС във всички училища в Европа. Моят колега от ГЕРБ в ЕП г-н Емил Стоянов като член на Комисията по култура и образование е инициатор на тази идея.- Как лично вие виждате „след-национална Европа”?- Според мен федерацията е по-подходящата форма на обединение, отговаряща на днешните предизвикателства. Тя е не просто сбор от държави. Федеративният съюз се основава на една конституция. Общите държавни органи дават възможност за по-голяма гъвкавост, оптимална ефикасност и най-вече откриват по-широки перспективи пред процесите на интеграция и координация при постигане на общите цели за максимална ефективност и взаимен контрол. ЕС е уникален проект. Нямаме аналог в историята, така че трябва да сме единни в многообразието си и да търсим подходящата формула.