На 17 ноември 2010 г. в Европейския парламент (ЕП) се състоя конференция "Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989". За първи път проблемите с комунистическото минало бяха дискутирани на такова ниво с участието на солидно представителство на българи, минали през репресиите на комунизма, изследователи, евродепутати и гости на европарламента. Конференцията беше уважена от председателя на ЕП Йежи Бузек и от Жозеф Дол,председател на Европейската народна партия в ЕП. За това, което се случи в Брюксел и за политиката към миналото, ви представям разговор с организатора на инициативата евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ).
Г-н Ковачев, как се роди идеята за конференцията?
Идеята се роди спонтанно след няколко разговора с репресирани, които ме помолиха да организирам изложба в Европейския парламент с техни картини от лагера в Белене. След като и други участници в съпротивата срещу комунизма се свързаха с мен реших, че по-добре е вместо изложба да се организира една конференция, на която да се покаже непознатото лице на българската история в периода 1944-1989 г. От една страна да бъде макар и един малък жест на уважение към хората, които са се съпротивлявали срещу режима, и от друга страна да покажем на европейската общественост, че България е дала своя дял в съпротивата срещу тоталитаризма в ХХ век.
Това, което наблюдавах откакто съм евродепутат е, че мои колеги от страни, преживели комунизма, организират почти всеки месец прояви, отбелязващи съпротивата в Чехия, Полша, Унгария, бившата ГДР, Румъния. За България абсолютно нищо не се знае. Страната ни през този период е бяло петно в погледа на европейската общественост. Именно това ме мотивира да организирам такава конференция. Подготовката за нея продължи няколко месеца.
В Европейския парламент присъстваха може би над 20 души, минали през репресиите на комунизма в България. Всеки, който се е докоснал до съдбите на тези хора, знае колко болезнен е за тях въпроса за забравеното комунистическо минало. Как успяхте да организирате това ядро от българи, преминали през комунистическите репресии?
Тяхното присъствие беше осигурено с помощта на млади историци и експерти. Идеята беше да съберем хора с различни биографии и съдби, които на принципа на една представителна извадка да представляват сънародниците си със сходни съдби. За мен беше ясно, че няма как да дам думата на всички, които искат да разкажат за репресиите на комунизма.
Затова потърсихме различни хора – такива, преминали през лагерите веднага след 9-ти септември, българи, които след това са участвали в съпротивителното движение на горяните, хора, съдени след 60-те години за антикомунистическа дейност, деца, чиито семейства и родители са били изселвани и накрая български турци, преживели насилствената смяна на имената. Надявам се, че донякъде успяхме да се справим.
По време на конференцията имаше един невероятен жест, когато Йежи Бузек, тръгвайки си от залата, получи внушително досие от един от българин, осъден два пъти на смърт, а след това и материали от други репресирани, което го изненада и председателят на Европейския парламент спонтанно се върна на трибуната, където продължи емоционалната си реч. Как вие видяхте и почувствахте този момент?
Така е, моментът беше един от най-емоционалните. Г-н Бузек ми каза, че такова нещо не му се е случвало откакто е на този пост и е много развълнуван. Сподели, че също е участвал в съпротивата в Полша, но преживяното от българите е изключително тежко и жестът, който те правят е трогателен и много емоционален за него. Г-н Бузек заяви пред конференцията, че всички материали, които получи, ще влязат в библиотеката на Европейския парламент.
Направи ми впечатление, че в словото си г-н Бузек отбеляза нещо много важно за българската нация, което може би за първи път се чува от толкова високо място. И това е, че ако Европа е знаела за съпротивата в България в периода 1944-1989 г., то твърдението, че сме били най-сервилният сателит на Москва не е вярно. Какво означава за българското общество тази оценка на председателя на Европейския парламент?
Ние в България трябва да направим нашия дебат за най-близката ни история, за да стане възможен нейния конструктивен прочит. Българското общество трябва да научи истината за тази съпротива срещу комунистическия режим, която е била особено силна в първите години след 9-ти септември 1944 г. И тя може да избърши срама, паднал за съжаление върху нас с твърдението, че сме били най-верният сателит на Съветския съюз. Българският народ не е бил покорен изпълнител на заповедите, идващи от Москва и точно това показва българската съпротива срещу режима.
Затова е много важно дебатът за обективната истина за близкото минало да бъде продължен в България. Такъв дебат започна през 90-те години, но той беше прекъснат, защото винаги е имало среди, които са против провеждането му. Това са до голяма степен наследниците на БКП, номенклатурата от тоталитарната система, офицерите от бившата Държавна сигурност.
Тази група е изключително гръмогласна и по всяко време нейни представители са на пост, за да изкажат обратното мнение, че едва ли не при комунистическия период България много се е развила. Всичките клишета, които сме чували за електрификацията, постояването на язовирите, т. нар. безплатно здравеопазване, хубавите пенсии са се случили тогава. Да не говорим за Държавна сигурност и нейните агенти, които работили за националната сигурност.
Всичко това представя режима на младите поколения в превратна светлина. На нас ни трябват обективни учебници по история, трябва да се обединим за историческите моменти в новата българска история и да се признае, че датата 9-ти септември 1944 г. има пряка връзка с днешната ситуация в България, като една от най-бедните страни в Европейския съюз. Без 9-ти септември България надали би била в тази икономическа ситуация, в която се намираше през целия преход.
Някои политици много обичат да забравят, че светът не е застинал на 9-ти септември 1944 г. и само благодарение на ръководната роля на БКП и на КПСС страната се е развила, за да чуваме всички онези пропагандни клишета, които и днес се пропагандират в обществото от наследниците на комунистическата партия.
Доколко обаче като говорите за дебата за миналото партия ГЕРБ е готова за него и особено колегите ви в София? Защото ще ви дам два примера, които показват известна непоследователност. Миналата година с гласовете на ГЕРБ още на ниво парламентарна комисия беше отклонен проектозакон за създаване на Институт за национална памет с мотива, че няма средства. Наскоро беше отклонен и проектозакона на депутата от СДС Лъчезар Тошев, предвиждащ забрана за награждаване с държавни отличия на сътрудници на ДС.
Когато казвам, че ни е необходим дебат, аз казвам, че той е нужен на всички нива и в другите политически партии, и в ГЕРБ. Аз съм убеден, че това ще стане, за това съм и в ГЕРБ, защото тя е десноцентристка партия и много ясно е казала своето отношение към политическата система на комунизма и го е осъдила. От политическа гледна точка не виждам да има проблем с дебата за обективната истина за най-новата ни история.
Но това е процес, който засяга както гражданското общество, така и партиите, а не на последно място и българските медии. Аз очаквам да се даде повече глас на такива хора, пострадали от комунизма, които бяха в Европейския парламент. Учудващо е , че те отсъстват от медиите, техният глас не се чува и се получава така, че едва ли не само в някакви академични среди някъде изследват нещо, свързано с миналото. Темата за комунистическото минало трябва отново да стане актуална.
Няма да крия, че покрай организирането на конференцията бях упрекнат и критикуван – за това ли съм избран в Европейския парламент, за да се занимавам с историята, вместо да се занимавам с икономическата криза и за това, че младите българи трябва да се върнат в страната, а не да я напускат и т.н. Това е абсолютно правилно и аз съм съгласен с него, но в същото време смятам, че без обективен прочит на нашата близка история една от нашите основни ценности – справедливостта не може да бъде гарантираната.
Вие с премиера Бойко Борисов разговаряли ли сте по тези въпроси, защото той наскоро направи една смущаваща реплика за Тодор Живков?
Премиерът многократно го е казвал и още в изборната нощ го напомни, като посвети изборната победа на ГЕРБ на своя дядо, убит от комунистите. Нашата политическа оценка на режима не само на Тодор Живков, а още от преврата на 9-ти септември 1944 г. до 1989 г. е осъждането му.
Казвате, че сте получили упреци, но аз видях, че получихте искрена благодарност от българите, преживели репресиите, които говориха в Европейския парламент. Нека не звучи нескромно, но вие сте първият, който се сети и положи усилия да се чуе гласа им в Европейския парламент. Въпросът ми е как ще продължите тази политика, за да не остане конференцията еднократно явление?
Първата ни идея е всички материали, които получихме, заедно картините и с веществените доказателства за репресиите, да ги съберем в книга и да ги представим този път в София.
Другата инициатива, която с колегата Емил Стоянов повдигнахме в Европейския парламент, въпреки че образованието не е обща политика на ЕС, е въвеждането на гражданско образование в европейските училища. Смятам, че е много късно ако чак в университетите младите хора се учат как се става гражданин. За това децата трябва да се подготвят още в училищна възраст, да знаят своите права и задължения и своята обективна история. И да знаят, че Европейския съюз е нашият общ дом, да са горди българи и горди европейци.
Важно е и предложението, което беше направено по време на конференцията, а именно необходимостта от създаването институция, която да събира и пази националната памет. Не съм специалист и не мога точно да кажа каква точно трябва да е тази институция. В различните страни от Централна и Източна Европа подходите са различни, но такава държавна институция с посочените цели е необходима на страната.
Разбира се, без да се отива в другата крайност, защото навремето комунистите имаха музей на революционната бдителност. Ние говорим за обективната историческа истина, а не за национална памет, селектирана в зависимост от леви, десни или центристки политически убеждения. Говорим за истината такава, каквато е била и каквато трябва да я предаваме на следващите поколения.
