На фона на очакваната процедура по излизане на Великобритания от Европейския съюз (ЕС), Шотландия заплашва с въвеждането на нов референдум за независимост на региона. Какво е опасността на провеждането му, какви са предизвикателствата пред ЕС, както и е каква посока ще поеме общността – темата коментираме с евродепутата от ГЕРБ и ЕНП Андрей Ковачев в интервю за Сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.
„Фокус“: Господин Ковачев, през вчерашния ден председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер разкри плана си за бъдещето на ЕС, след като Великобритания го напусне, в него забелязваме 5 възможни пътя, сред които ЕС на „няколко скорости“, пълна либерализация и съществуване на Съюза, както досега, кой според вас е най-добрия вариант за по-нататъшното развитие?
Андрей Ковачев: Това, разбира се, ще бъде решено от всички страни-членки. Господин Жан-Клод Юнкер не е открил „топлата вода“, така да се каже, с тези предположения, много от отдавна се знае какво може да се случи или какви биха били опциите пред нас, въпросът е дали го искаме това като страни-членки и какво искаме да направим. За мен, ако ме питате, най-добрата опция за нашия континент е да бъдем колкото се може по-единни заедно и да правим петия сценарий много повече заедно. Защото в този глобализиращ се свят с толкова предизвикателства около нас от Юг, от Изток с нещата, които са със САЩ, разбира се е много по-добре да сме заедно и да координираме нашите политики в много повече области, ако щете и от демографска гледна точка, само 7,5% от световното население живее на нашия континент и конкурентоспособността да се запазят работните места, да имаме, разбира се, инвестиции в иновативни стоки и услуги, които да могат наистина да остават нашия континент водещ в света е много по-добре да сме заедно. Това е моето убеждение, аз съм заявявал винаги, че съм за един по-интегриран, солидарен и ефективен ЕС.
„Фокус“: Споменахте единството, обединението, това ли е ключът към целостта на общността и предотвратяване към повторно излизане на страни от ЕС?
Андрей Ковачев: Това ще видим в следващите години, когато съвсем правилно Жан-Клод Юнкер каза предложението на комисията си е предложение, но остава дебатът към страните-членки и не може Европа да върви напред към която и да е опция, без да знаем какво искат страните-членки да направят. Сега в следващите месеци и години трябва да се дебатира това във всеки град, във всеки регион, във всяка столица в ЕС, дебатите ще бъдат инициирани от ЕК заедно с Европейския парламент и да видим мнозинството на страните-членки към коя от опциите би искала да тръгне ЕС. Опция примерно „сценарий 2“ оставане само на единния пазар, то тогава наистина Великобритания трябва да се върне в ЕС, защото това беше и винаги е било желанието й, да имаме само един общ пазар, без каквато и да било друга или съвсем малко други общи политики и без силни общи институции, без обща външна политика и всичко това, което говорим охрана на външните граници, отбрана, обща миграционна политика, базирана на солидарността и на това страните, които са около границите да поемат най-голямата тежест.
„Фокус“: Британският премиер неотдавна заяви, че се готвят промени, с които да се ограничи свободното движение, след като стартира процедурата по Брекзит, няма ли това обаче да наруши европейските договори и всъщност как би се отразило на икономиката в страната?
Андрей Ковачев: Това е абсолютно категорично нарушение на договорите, защото Великобритания е пълноправен член на ЕС до тогава, докато не напусне ЕС, а не по време на преговорния процес за напускането на ЕС. Затова, ако госпожа Мей наистина реши да направи тази стъпка, както беше описано е нарушение на договорите и явно ще се върви тогава към един много твърд Брекзит, който ще направи Великобритания наистина трета страна за ЕС и отношенията между ЕС и Великобритания ще трябва да се развиват от нулата отново за всички политики, включително и политиката, която Великобритания иска да запази, а то е участието в общия пазар на стоки и услуги, особено на финансовия пазар. Има заварено положение, което аз смятам, че няма как да променят нещата, хората от ЕС, гражданите на ЕС, които сега живеят там, те са над 3,6 милиона във Великобритания, за тях не може да се променя нищо, защото, разбира се, има около 1,2 или 1,5 милиона граждани на Великобритания, които живеят в ЕС. Ако има такива стъпки, то ще има и реципрочност, по отношение на гражданите на Великобритания, но въпросът е за новодошлите, след 15-ти или след определена дата, нямат вече правата на европейски граждани във Великобритания. Това е нарушение на договорите, защото, пак казвам, Великобритания е част от ЕС, докато не напусне окончателно.
„Фокус“: На фона на всичко това Шотландия заяви, че може да се стигне до нов референдум за независимост през следващата година, доколко реални са тези заявки?
Андрей Ковачев: Веднага след референдума за Брекзит през миналата година Шотландия заяви това, че може или иска да върви към такава опция, трябва да видим вътре във Великобритания какво ще бъде и решението и на Лондон. Знаете, че такъв референдум трябва да има и съответните законови процедури в Обединеното кралство, но това ще бъде решение на хората в Шотландия. Те виждат своето бъдеще много повече в ЕС, а не отделно от ЕС. Разбира се сегашното поведение на министър-председателя на Великобритания за това да бъде безкомпромисно или да се върви към твърд Брекзит още повече мотивира и шотландската страна да работи за такъв референдум.
„Фокус“: Външната комисия на Европейския парламент прие докладите за напредъка на Македония, Сърбия и Косово към евентуалното им членство в ЕС, можем ли да приемем доклада като положителна стъпка към присъединяването на страните в общността?
Андрей Ковачев: Европейския парламент винаги се опитва да бъде положителен в тези доклади за напредък затова и те се наричат доклади за напредъка на съответните страни по пътя към ЕС, но всичко зависи в края на краищата от тези страни. За огромно съжаление виждаме, че в Македония ситуацията е драматична, не може да се намери решение за една стабилност и за справяне с десетилетните вече проблеми със своите съседи, за провокациите, които бяха правени сега, спрямо България. Ние многократно като Европейски парламент в тези доклади за напредък сме призовавали Скопие да престане с провокациите, да не дискриминира гражданите, които открито заявяват тяхната етническа принадлежност и знаят историята не се поддават на манипулациите на историята, които са се извършвали от 1944 година насам и продължават, за съжаление, да се извършват, като ние ясно заявяваме, че не слагаме под съмнение правото на всеки да се определя такъв, какъвто иска, но това включва и правото да се самоопределя като българин, а това е голямата разлика, където засега не намираме разбиране със Скопие, особено истерични бяха реакциите след доклада за Албания, както може би вие и вашите слушатели знаят, където се прие и препоръча на Тирана да гарантира и правата на гражданите, които заявяват тяхната българска идентичност. Това не предизвика реакция в самата Албания, но в съседна Македония беше доста истерична наистина реакция, което е много разочароващо, защото ние никъде не сме казали, че тези, които в Албания се определят като македонци нямат право да го направят, това е тяхно право, но в същото време тези, които се определят и като българи, и знаят исторически към коя етническа общност принадлежат да го направят – Сърбия. Пак казвам, за съжаление в последните дни чуваме, че отново исторически като реторика, по отношение на събития от миналия век се изостря с изказването на господин Вучич по време на отбелязване на историческо събитие, което според тях е свързано със зверства на българите, много тежък език срещу България, 100-годишнината от така нареченото Топлишко въстание. Това е тема, която също много внимателно наблюдаваме. Сърбия, разбира се, е важна страна за Западните Балкани и би трябвало или искаме да покрие всички европейски стандарти, за да може да стане част от ЕС. Реалността е друга, че до 2020 година аз не виждам възможност за присъединяване на нови страни към ЕС, какво ще стане след това не знам, но се надявам поне процесът да продължи по отварянето и затварянето на глави и гражданите на тези страни да не се отчаят от ЕС. Тук е много важно, не ЕС е този, които не иска или бави тяхното приемане. Всичко това зависи от Скопие, от Белград, от Тирана, от Босна и Херцеговина, от Черна гора, от самите страни и от техните правителства, и от техните парламенти, доколко те наистина искрено желаят това членство или на думи казват, че искат да станат част от ЕС, но техният политически елит или една част от тях много добре живее в друга среда, която е извън ЕС.
