Интервю 17.11.2010г.

година, 7.25 часа
Водещ:
Разбрах, че нямаме връзка с Андрей Ковачев, за което аз
лично много съжалявам, защото темата беше много интересна - за
една конференция в Брюксел, едно обсъждане на периода от 1944 до
1989 година и за, така, изстраданата европейска мечта на
България, доколко тя е изстрадана, ми се искаше да разберем от
Андрей Ковачев. Надявам се просто да не се е осъществила
връзката, а не да е някаква друга причината за този отказ за
намерение да се включи.
Чувам, че вече имаме, да, благодаря, благодаря на всички,
които направиха усилия, за да разбера, че имаме връзка с Андрей
Ковачев.
Добро утро, г-н Ковачев. Чуваме ли се? Здравейте.
Андрей Ковачев:
Добро утро на вас и на вашите зрители.
Водещ:
Тази дискусия от 1944 до 1989 година, посветена на този
период от нашата история, каква е оценката ви за периода, каква
е оценката ви за Тодор Живков?
А. Ковачев:
Първо, искам да кажа, че целта на тази дискусия е да се даде
един жест на уважение, да се покаже жест на уважение към
хората, които са пострадали в името на българската европейска
мечта, и да се покаже на европейската общественост, че България
през този период също е участвала в съпротивата на
източноевропейските народи срещу комунистическата диктатура.
Много е ясна моята оценка, а тя е, че комунистическата диктатура
раздели и огради България с желязна завеса и откъсна България
от демократична Европа за повече от 45 години. А няколко
поколения българи пострадаха, са косвено или директно, така,
жертви на този режим. Все още въпреки този 20-годишен преход ние
имаме, чувстваме последиците от 9 септември 1944 година.
За съжаление в България нямаше обективен прочит на
най-новата ни история или не беше направено това, така, с
желанието на някои сили да не се случи този обективен прочит на
тази история. Затова и ние сме разделени. Затова и на 9
септември някои честват като празник тази дата, а други...
Водещ:
Други като черен ден, черна дата в българската история и
това е смисълът на тази конференция, казвате вие. Добре, нещо
друго да ви питам, съгласен ли сте, че... ясна и недвусмислена е
вашата оценка, аз и, честно да ви кажа, не очаквах нещо
по-различно да чуя от вас, но съгласен ли сте, че ако постигнем
дори и една стотна от това, което е постигнал тогавашният режим,
като икономически ръст, като построено през онези години, би
било голямо постижение за държавата, за днешната държава имам
предвид?
А. Ковачев:
Не, не, това е абсолютно според мен в грешна посока да се
говори. Това е, подобно на което наистина Тодор Живков говореше,
че в сравнение с 1939 година сме построили две Българии. И това
има винаги презумпцията, че светът застива на една точка и ние
от тази точка само благодарение на БКП или благодарение на
Съветския съюз сме получили пенсиите, безплатното
здравеопазване, язовирите и т.н.
Водещ:
Тоест това е погрешна посока на разсъждение, казвате.
А. Ковачев:
Да, да, светът се развива, демократичните общества сме
видели, виждаме какво около нас са постигнали и постигат, така
че да се запретваме и да работим по правилата на демокрацията и
по правилата на социалната свободна пазарна икономика.
Водещ:
Добре, ама знаете ли кого цитирам?
А. Ковачев:
Да, аз знам за кого...
Водещ:
Това е цитат от премиера и от лидера на партия ГЕРБ Бойко
Борисов.
А. Ковачев:
Да, аз знам това, знам за този дебат, който тече в България,
но също така знаете какво каза г-н Борисов в неговото интервю
преди два дни. Той също даде еднозначна оценка на
комунистическия режим. Той направи също така за днескашната
конференция в Брюксел едно много емоционално приветствие към
участниците, което аз ще прочета, в което също еднозначно осъжда
комунистическата диктатура. Така че тук няма две мнения по
въпроса за отношението...
Водещ:
Тоест не може... да.
А. Ковачев:
...към самата политическа същност на комунистическата
диктатура в България между 1944 г. и 1989 г.
Водещ:
Тоест вие казвате, не може да се отдели построеното, така,
грубо казано, построеното от начина на построяване, от цялата
система, която функционираше. Не можем да вземем само един
елемент и да кажем това е много хубаво, и да не се занимаваме с
цената на постигането на този елемент.
А. Ковачев:
Ама ако, ако започнем в това, в коя диктатура в човешката
история е построено хубаво нещо, разбира се, че има построени
хубави неща - и бетонните магистрали в Германия също не са лоши
и по тях все още се пътува.
Водещ:
Да, така е, така е, стоят си.
А. Ковачев:
Така че това не означава, че режимът е, по какъвто и да е
начин комунистическият режим положителен или може да бъде пример
за нашето сегашно, в 20-и и в 21-и век, общество.
Водещ:
Добре, последно да ви попитам тази тема в ЕНП как се
коментира? Питам ви, защото от "Синята коалиция" обявиха, че ще
сезират Европейската народна партия за тези думи и за този опит
според тях да се реабилитира тоталитарният режим в България.
А. Ковачев:
Да, няма никаква драма, защото това е наистина манипулация,
бих казал, съжалявам за колегите от синята партия, търсене под
вола теле. Тук няма никаква реабилитация на политическата
диктатура, на комунистическия режим на Тодор Живков от 1944...
то не е само на Тодор Живков, започвайки от Георги Димитров,
свършвайки до Тодор Живков, така че в ЕНП няма никакви съмнения.
Аз, разбира се, говорих и с колегите, и с президента, и с
генералния секретар на ЕНП. Обясних им ситуацията и няма никакъв
проблем с това, защото наистина не съществува някаква
реабилитация от страна на ГЕРБ или на г-н Борисов към
комунистическия режим в България.
Водещ:
Добре, много ви благодаря за това включване, за тази
информация. Разбрахте, дискусия, която ще се проведе, така, в
Брюксел, за времето от 1944 г. до 1989 г. и за, така,
изстраданата европейска мечта и перспектива на България през
този период. Андрей Ковачев - според него е погрешна тезата,
погрешна е посоката да се мисли, че ако дори и една стотна от
това, което постигнем, от постигнатото от бившия режим, това би
било голямо постижение за днешната ни държава. Припомням ви, че
това бяха думи на министър-председателя Бойко Борисов отпреди
седмица или десетина дни.