07 март 2013 | 11:18 | Радио "Фокус"
Начало / Мнение
Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в ЕНП и заместник-председател на Комисията по външни работи в ЕП, в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”
Водещ: По инициатива на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент бе отбелязана тържествено 70-годишнината от спасяването на българските евреи. Наш събеседник е Андрей Ковачев, председател на групата български евродепутати в Европейската народна партия и заместник-председател на Комисията по външни работи в Европейския парламент. Как премина инициативата? И какви са отзивите след нея, г-н Ковачев?
Андрей Ковачев: Изключително емоционално и наистина това не е клише. Изключително емоционално премина отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи в Европейския парламент. Отзивите на моите колеги, особено колегите от Германия - там бяха господин Ханс-Герт Пьотеринг, бившият председател на парламента, заместник-председател на парламента, господин Виланд - те бяха много искрени, първо за това, че наистина не са знаели какво се случило в България и как българското гражданско общество е успяло със задружни усилия на църквата, на част от политическия елит – 43 народни представители от тогавашното Народно събрание да спрат конвоите, тръгващи за окупирана Европа, където да бъдат ликвидирани по заповед на Хитлер и българските евреи. Това не се е случило. България успя да саботира тогава с куража на тези хора, които са застанали срещу злото, депортацията на българските евреи. Господин Пьотеринг има една инициатива от няколко години. Тя е за постоянна Къща на европейската история в Брюксел и след като свърши отбелязването на годишнината, в присъствието на господин Плевнелиев, той ме помоли да предам информацията или да направим така, че това да се отрази непременно в Европейската къща на историята, която през 2014 година ще бъде открита в Брюксел.
Водещ: Това как ще бъде отразено?
Андрей Ковачев: По начина по който беше отразено и сега на изложбата – от българска страна дойде началникът на държавните архиви в София и той според мен той е правилният човек, който трябва да предаде тази информация по най-академичен исторически верен начин, коректен начин на Къщата на европейската история и тя да получи своето място в тази Къща на европейската история. Защото спасяването на евреите от пределите на България е важна за Европа постъпка, мъжествена постъпка в черни за Европа времена.
Водещ: Тя е и уникална. Уникална е, защото в българския парламента са се държали речи в защита на евреите тогава, когато в хитлеристката окупирана Европа е било немислимо дори това да се случи, а евреите са преследвани и депортирани в концентрационни лагери.
Андрей Ковачев: Точно така, беше напомнено за делото на Димитър Пешев, на подпредседателя на Народното събрание, който в много емоционална реч тогава пред Българското народно събрание е защитил честта на България и това, че ако ние допуснем тази депортация, то това ще тегне върху нас и нашите деца, и България не трябва да позволяваме това да се случи. Знаем петицията до правителството и до царя.
Водещ: Да и 43 народни представители са се подписали тогава, между впрочем по-голямата част от тях са разстреляни след 9-ти септември 1944 г. от така наречения Народен съд, това е друга тема, разбира се.
Андрей Ковачев: Много е важно, че те са били от управляващото мнозинство.
Водещ: Точно така. И въпреки, че са били прогермански настроени, са застанали в защита на своите сънародници – българските евреи.
Андрей Ковачев: И точно тези народни представители, една голяма част от мнозинството, са се подписали под петицията на Димитър Пешев. Димитър Пешев е обявен за праведник на Европа и неговият бюст е поставен в Съвета на Европа в Страсбург. Той се почита от цяла Европа, наистина, и разбира се от държавата Израел като човек, който е застанал срещу злото и е успял поне на територията на България да допринесе за това да бъдат спасени 48 хиляди живота и, разбира се, те са умножени по много повече след това в поколенията напред. Тези хора са направили семейства, една голяма част, разбира се, са се изселили след завземането на властта от комунистите в България в новосъздадената държава Израел и там са направили своите семейства и имат вече второ, трето поколение деца. Господин Плевнелиев разказа една своя лична история в Израел, когато при него е дошъл един млад мъж и казал: „Благодаря ви, че ми спасихте живота.” Господин Плевнелиев го попитал: „Как? Вие сте толкова млад, как мога аз да съм спасил вашия живот?” Той казал: „Не моят, но на моите родители, които идват от България и ако тогава България не е спасила българските евреи, то аз нямаше да дойда на този свят.”
Водещ: Така е, така е – нашият живот, това са нишите избори, които правим всекидневно. А стана ли дума в Европейския парламент и за парливата тема за депортирането на македонските и беломорски евреи, около която продължават спекулациите?
Андрей Ковачев: Да, както от господин президента Плевнелиев, така и от външния министър господин Младенов беше изразено съжалението, че тогава не е било по силите на българската държавата да предотврати депортацията на еврейското население от една част от Югославия и от Северна Гърция, които са били под юрисдикцията на Германския Райх. И тези хора, за огромно съжаление, не са били български граждани, не са имали възможност да получат българско гражданство и са били смятани за военнопленници на Вермахта. При такова трагично стечение на обстоятелствата техният живот, за съжаление, не е могъл да бъде спасен и затова България съжалява изключително много. Знаете, че се обсъжда и декларация в Българското народно събрание точно по този повод – да бъде гласувана. България може да бъде горда, че през 1942-ра година е успяла да саботира решенията на така наречената Конференция от Ванзее за крайното решение на еврейския въпрос в Европа - на тази конференция е прието решение за начините и способите за привеждане в ход на „Окончателното решение на еврейския въпрос“, т.е. програма за геноцид над еврейското население на Европа, за която понастоящем се използва термина „Холокост“.
В тази конференция тези, които се интересуват от история, знаят, че има списък на страни от Европа, от които Германия е искала определена бройка евреи. Срещу България пише 48 хиляди. Ние сме успели абсолютно всички тези 48 хиляди да спасим, което е уникално. Никоя друга страна в Европа, в тогавашна, доминирана от хитлеристите Европа, не е успяла да направи това.
Водещ: Да, за съжаление в последствие и след края на войната на Парижката мина конференция през 1947 г. и по-сетне при комунистическия режим, не сме успели да изтъкнем това си предимство, а точно обратното – комунистическите дипломати са твърдели – да, виновни сме, съдете ни. И България е изправена пред по-тежки от Ньойския договор репарации. Отделно останалите унизителни клаузи на договора.
Андрей Ковачев: Праведникът на Европа – Димитър Пешев през 1945-а година няма кой да го спаси и знаете, той е осъден от така наречения Народен съд на 15 години затвор. Той е с разклатено здраве вече. Излежава няколко години в затвора и след това в забвение в тогавашна окупирана от Съветския съюз комунистическа България умира, за да може сегаотново Европа да го преоткрие.
Водещ: Трагична е съдбата и на 43-мата народни представители, подписали петицията, редом до своя подпредседател. Те са разстреляни.
Андрей Ковачев: Това е ужасната игра на съдбата, че те са разстреляни фактически по обвинение в антисемитизъм, също така.
Водещ: Точно така, това е иронията на съдбата. Това е и петно на един режим – екзекутиран е парламент. Но това е тема, чийто исторически разказ не бива да спира. И в края на нашия разговор, да ви попитам, господин Ковачев, имаше ли отглас на заседанието на Европейския парламент от протестите и от това, което се случва като политическа ситуация в България днес?
Андрей Ковачев: На самото отбелязване на 70-годишнината от спасяването на българските евреи не, но това беше, разбира се, основна тема в разговорите на господин Плевнелиев, който се срещна с президентите или ръководителите на трите основни институции в Европейския съюз – Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент, където господин Плевнелиев представи на господата Ромпой, Барозу и Шулц ставащото в страната, каква е конституционната процедура отсега нататък. И беше изразена надеждата, че всичко това, което се случва в България, ще остане в рамките на демократичния тон и ред, без насилие, ще може да се излезе от сегашната парламентарна криза, за да има честни, прозрачни парламентарни избори на 12 май, които да излъчат след това в Народното събрание стабилно правителство. Това е желанието на европейските институции – България да остане стабилна, прогнозируема държава, на която да продължат да имат доверие европейските институции както досега. И това е в интерес на всички български граждани. Колкото и да сме недоволни и да искаме повече справедливост, съвсем легитимно го искаме това, защото все още няма в нашата страна чувство, че има справедливост, но още по-малко справедливост ще има, ако имаме нестабилност, ако имаме хаос, ако не може да се създаде едно стабилно правителство, което да води по-нататък страната напред. От европейска гледна точка, разбира се, усвояването на фондовете за нас е много важно, за да почне колкото се може по-скоро новият програмен период през 2014 година. Вашите слушатели знаят, че това е основната тема на Европа в момента – как първо Европейският парламент ще гласува това, което направи като компромис или представи като компромис Европейския съвет. Нашите очаквания са, че в края на краищата ще се намери решение и парламентът ще подкрепи макар и с определени изменения и с желания за повече гъвкавост, ревизия, по средата на периода и за повече собствени ресурси на Европейския съюз. Това са основните три момента, които в Европейския парламент се дискутират сега. България получава повече в следващия програмен период. Знаете, за повече от 2 милиарда евро става въпрос и смятам, че в наш интерес е това да се случи и да имаме стабилно, прогнозируемо правителство. Отново го повтарям, в интерес на абсолютно всички, и на тези, които протестират по улиците, и на тези, които не протестират, е България след изборите независимо какво е това, това е разбира се решение на суверена, на българите кой и на кого имат доверие да ги управлява, но е важно да има едно такова стабилно правителство.
