- Г-н Ковачев, как оценявате перспективите пред трансатлантическите отношения след встъпването в длъжност на новия американски президент?
- Смятам, че отношенията между Европейския съюз и САЩ ще продължат да бъдат силни и прагматични, защото се простират много по-далеч от действията и думите на една или друга личност. Ние имаме дълбоки исторически връзки и много общи интереси. След Втората световна война именно САЩ изиграва ключова роля за икономическото възстановяване на опустошените европейски държави и стимулира по-тясната интеграция и сътрудничество между тях. Това, разбира се, не е продиктувано от алтруистични подбуди и се надявам новият американски президент също осъзнава, че силна и обединена Европа не е конкурент, а добър икономически и политически партньор на САЩ. Американският ангажимент в рамките на НАТО ще продължи да бъде неизменна част от сигурността на Европа, но интересите ни в бъдеще невинаги ще съвпадат. Затова трябва ние в ЕС да бъдем по-добре подготвени, за да поемем по-голяма отговорност за собствената си сигурност и да сме в състояние да реагираме и да се предпазваме от външни и вътрешни заплахи за сигурността ни. Аз подкрепям твърдо стъпките към изпълването със съдържание на общата европейска отбранителна политика, която да допълва, а не да дублира ангажимента ни към НАТО. Наред с това трябва да търсим прагматично сътрудничество с новата американска администрация по теми, където интересите ни се припокриват, като например борбата с тероризма. Но не трябва да пестим критиките си, когато се обявяват намерения за търговски протекционизъм или оттегляне от глобалните усилия за справяне с климатичните промени.
- Смятате ли, че след Брекзит и избора на Доналд Тръмп най-добрите дни на Европейския съюз са преброени?
- Сътрудничеството в рамките на Европейския съюз остава без алтернатива като гаранция за запазване на мира на нашия континент. Смятам, че както Брекзит, така и избирането на Доналд Тръмп, ще имат отрезвяващ ефект. Виждаме през последните месеци конкретни стъпки към задълбочаване на сътрудничеството в сферата на отбраната и сигурността, където Великобритания дълго време блокираше всякакви инициативи. Предстоят избори в някои ключови държави, на които очаквам гражданите да подкрепят проевропейските сили и те да постигнат убедителни победи. Това е необходимо, за да се даде нов тласък на политическото сътрудничество в ЕС и да се запази неговото единство. Разбира се, трябва да си даваме сметка, че има сериозен риск външни фактори да продължат своите опити за разделят държавите-членки чрез враждебна пропаганда и дезинформация. ЕС като цяло трябва да вложи по-големи усилия за противопоставяне на тези опити и да засили информационната си стратегия. В противен случай европейските граждани лесно ще бъдат подвеждани с „алтернативни факти“ и откровени лъжи.
- Защо според Вас ЕС има нужда от нова политика в сферата на сигурността и отбраната?
- Предизвикателствата пред Европа в последните години, показаха че не само имат глобални последствия, но и се нуждаят от глобални решения. Финансовата криза, конфликтите в нашето съседство, мигрантската криза климатичните промени, демонстрираха ясно, че никоя държава не може да се справи сама с тези проблеми. Доскоро заплахата от военни действия на европейска територия бе немислима, но това се промени драматично след руската агресия в Украйна и анексирането на Крим. Притеснителна е ситуацията и тук на Балканите. Чрез своите мрежи за влияние руската политика може лесно да дестабилизира и нашия регион. Новият президент на САЩ многократно заяви, че ще направи подкрепата за страните-членки на НАТО условна, базирана на това, дали те спазват финансовите си ангажименти към блока. Подобна позиция в политиката по сигурността се изказва за първи път от кандидат за президент или действащ президент от една от двете главни партии след основаването на НАТО през 1949 г. Това е още една причина ЕС да помисли сериозно за укрепването на Европейския отбранителен съюз и на отбранителния си капацитет, а защо не за обща европейска армия и обща разузнавателна служба. През последното десетилетие, държавите от ЕС са понижили разходите си за отбрана с близо 12% в реално изражение, но не са компенсирали това чрез повече европейско сътрудничество. По изчисления на Европейската комисия, липсата на сътрудничество между държавите членки в областта на отбраната и сигурността струва между 25 милиарда и 100 милиарда евро годишно.
- Какви са последните развития в общата политика за сигурност и отбрана на ЕС?
- Историята на европейската отбрана започва малко след края на Втората световна война. По-голямата част от нея обаче е на книга. Този път това изглежда на път да се промени. Развитията предстоят и не е изключено част от тях да бъдат през българското председателство на ЕС в първата половина на 2018 г. Срещата на 27 европейски държавни и правителствени ръководители в Братислава обсъди бъдещето на ЕС след гласуването на британците да го напуснат. Тя прие декларация и пътна карта, в която са набелязани главните предизвикателства към ЕС и конкретните действия, с които той възнамерява да ги посрещне. На 30 ноември миналата година ЕК предложи създаване на европейски фонд за отбрана и други действия за подпомагане на по-ефективно изразходване на средствата от държавите от ЕС за съвместни отбранителни способности, за засилване на сигурността на европейските граждани и за насърчаване на конкурентоспособна и иновативната индустриална база. На следващата си среща през декември държавните и правителствени ръководители одобриха тези мерки.
- Какво мислите трябва ли ЕС да продължи политиката по разширяване към Западните Балкани?
- Докато ЕС е зает с други кризи, страни като Русия и Турция увеличават влиянието си на Балканите. Ситуацията се използва особено умело от Русия, която се опитва да подкопае влиянието на ЕС и да промотира антиевропейски послания. Трябва да продължим политиката по разширяване, защото активността на страни като Русия с различен политически дневен ред, действат активно в държави като Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и Черна гора. Референдумът в Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, и подкрепата на Русия за него показа ясно че евроатлантическата ориентация на тези страни не трябва да се приема за даденост и не трябва да допускаме публичното мнение в тези страни да бъде негативно настройвано срещу ЕС. Сред много от страните има усещане, благодарение и на хибридната война от трети страни, че ЕС се разпада и не е сериозен в намеренията си за разширяване. Например редица медии в Македония, пишат че ЕС е провален проект и че членството в ЕС вече не е толкова необходимо. Някои правителства в региона играят двойна игра на балансиране между Запада и други страни. В конкретната геополитическа ситуация, трябва да изпратим ясно послание към държавите от региона, че едно от най-стратегическите условия за присъединяване към ЕС е хармонизиране на тяхната външна политика и цели към тези на ЕС. Трябват конкретно дефинирани ангажименти към страните от региона по пътя на европейската им интеграция. ЕС трябва да докаже, че разширяването все още е сред основните му приоритети, въпреки всички кризи. ЕС трябва да включва държавите от Западните Балкани във вземането на общоевропейски решения като кризата с бежанците, хармонизиране на външната политика, налагане на санкции на трети страни.
- Миналата седмица Европейският парламент даде зелена светлина за временното прилагане на търговското споразумение между ЕС и Канада. Защо това споразумение е добро за ЕС и България според Вас?
- Преговорите по това споразумение се водиха почти десетилетие. През това време Китай удвои икономическата си тежест. Ако искаме Европа да продължи да задава икономическите, социални и екологични стандарти на света, а не да остави тази роля на други държави, чиято икономическа и демографска тежест нараства все повече, трябва да обединим усилия с държави, които споделят нашите икономически принципи и политически ценности. Канада безспорно е една от най-близките до нашите разбирания и ценности държави извън ЕС. Когато всички 28 държави-членки преговарят заедно, а не поотделно, с трети страни, ние сме в много по-силна позиция. Благодарение на твърдата европейска и българска позиция нашите искания бяха приети от канадската страна. Сключването на споразумението значително допринесе за отпадането на визовите ограничения за български граждани. Наред с това то открива много други възможности за гражданите и бизнеса - признаване на професионални квалификации, по-ниски разходи за българските износители, по-голям избор и по-ниски цени за българските потребители, възможността български фирми да участват в търгове за обществени поръчки в Канада, отваряне на канадския пазар за млечни продукти. За съжаление дебатът по темата в България беше помрачен от манипулации и откровени лъжи. Всички твърдения за занижаване на стандарти за безопасност на храните, ГМО и приватизиране на публични услуги са абсолютно неоснователни и се правят единствено с цел предизборно извличане на политически капитал. Аз вярвам, че българските граждани ще накажат с гласа си на предстоящите избори тези, които по най-безобразен начин злоупотребиха с техните страхове.
