Г-н Ковачев, вместо страстите около експулсирането на българските и румънски роми от Франция да се успокояват, напрежението в последните дни продължава да ескалира. Защо се стигна до това прехвърчане на искри между Брюксел и Париж?
За съжаление е така и основната причина е, че някои френски министри не се съобразяват с позицията, която заемат и с терминологията, която употребяват. Нямаше нужда от такова нагнетяване на обстановката. Нужен бе съвсем конструктивен и експертен диалог да се води за това какво трябва да правят страните-членки и какво ЕС, за да може това население, което е около 11 милиона на нашия континент, а около 9 милиона от тях са граждани на ЕС, да бъде интегрирано в нашите общества - в България, Румъния, Унгария, Испания, където ромите са в по-големи, компактни групи. За мен е важно, не спорът между Франция или някоя друга страна-членка и Комисията, а какво практически ще направим, за да могат както мнозинството, така и малцинството да живеят един нормален, достоен, човешки живот. За тази интеграция трябва да има желание както от страна на мнозинството, така и от страна на малцинството.
Много важно е да не прехвърляме само отговорността на Европа или само на страните-членки - трябват общи усилия. Не трябва да бъдем лицемери да казваме, че сега ще направим една стратегия и след няколко години ще имаме успех. Не, това е дълъг процес, това население е от стотици години на нашия континент и ние - политиците, но на всички нива, и неправителствените организации трябва да работим в синхрон, за да може да постигнем тези цели. А те са: образование, здравеопазване, достъп до трудовия пазар и гарантиране на еднакви права и задължения. Подчертавам и задължения, защото не може да има само права. В едно солидарно общество твоите права свършват там, където започваш да нарушаваш правата на другите.
С всичко, което се изговори от комисар Вивиан Рединг и от френските власти не се ли превърна този социален въпрос за интеграцията на ромите в политически?
Това, за съжаление, е така. Аз още на пленарното заседание в Страсбург миналата седмица, когато дискутирахме въпроса, казах, че призовавам политиците и колегите да се въздържат от партийна или политическа полемика на тази тема. Темата за малцинствата - независимо дали става въпрос за ромското, или за друго, или темата за правата на човека не са подходящи за партийни битки или пък, като използваме инструментариума на тази тема, да нападнем едно или друго правителство, което не ни харесва. Винаги съм го казвам и ще продължа да го повтарям, че тук трябва да търсим обединяващото, да не се разделяме по партиен признак, защото правителствата се променят - те са леви, десни или центриски, проблемът остава.
Проблемът не може лесно да бъде решен без интегриране на това население. Що се отнася до България, ние имаме отговорна позиция по този въпрос. Само преди няколко месеца правителството прие Втора рамкова стратегия за интегриране на ромската общност в българското общество. Тази стратегия залага на вече посочените от мен четири компонента - достъп до образование, здравеопазване, трудов пазар и жилища.
Вашият призив за въздържане от политическа полемика звучи прекрасно, но защо не успяхте различните политически групи в ЕП да се обедините около една обща резолюция по въпроса?
Не е голяма тайна какво попречи. Попречи желанието на някои непременно да посочат някой виновник, някой, който е нарушил правата на хората, като се взе като лозунг само първата част от гражданското солидарно общество - правата на всеки човек, и се позабравиха малко задълженията. Никой не може да обвинява някоя група или малцинство по какъвто и да е признак - етнически, религиозен и др., за нещо, което смята, че те са виновни. Всичко е на индивидуална основа.
Ако някой е нарушил законите на дадена държава, то тя има право да действа по Директива 38 от 2004 г. за свободно движение на граждани, като чрез индивидуален подход има правото за поиска връщането на съответния гражданин в родната му страна. Не може да се говори за групов подход, най-малкото на етнически принцип. Аз смятам, че френското правителство си понася негативите от грешките, които са направили техни служители. Те ще имат да се обяснят и да се оправдаят, ако трябва, за каквото са извършили. Но за мен е абсолютно грешно да задълбаваме в тази посока. Трябва да търсим проблема, който е сериозен, който не от вчера или днес, не е и от тогава, когато България е станала член на ЕС, а от много по-отдавна. България е толерантна държава. В нея са намирали убежище много гонени от други държави етнически групи. България се отнася с голяма доза толерантност към всички малцинства, така че нашето общество трябва да направи усилията да интегрира и ромското малцинство.
Неприятният резултат от цялата полемика по ромския въпрос е, че отново България е във фокуса на европейското политическо и медийно внимание с нещо негативно, като дори се възродиха старите възражения относно приемането ни в ЕС. Можете ли да успокоите появилите си опасения, че този проблем би могъл да ни попречи за предстоящото ни присъединяване към Шенген?
Този проблем няма връзка с Шенген. Аз лично имах възможността да говоря с френския държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш по този въпрос. Отговорът му беше, че към България няма никакви претенции и Шенген не е свързан с тази дискусия. Между другото, това е абсолютна практика от приемането на България в ЕС, и то не само от Франция. Повече са българските граждани, върнати от Белгия, отколкото от Франция за същия период, за който в момента говорим. Имаме 46 случая от Белгия, и 41 от Франция. Имаме и други случаи на върнати български граждани от различни страни-членки, независимо дали принадлежат към малцинството или мнозинството.
Подходът е индивидуален. Френският случай се използва на европейско ниво за реализиране на политически желания - предимно на левите, които не харесват правителството на Саркози. Според мен, това не е нашият дебат. Нашият дебат е да има еднакви права и задължения за всички европейски граждани и те да бъдат третирани по един и същи начин. Благодарен съм на всички български колеги, че застанахме заедно и лобираме в текста на резолюцията да бъде изрично казано, че тази дискусия за ромите в Европа, няма отношение към приемането на България в Шенген. Продължавам да съм оптимист, че това ще се случи през 2011 г., за да може от 2012 г. да влезе в сила.
Като изключим полемиката около ромския въпрос, самият вие предизвикахте дискусия заради инициативата си да организирате в Брюксел, конференция, посветена на жертвите на тоталитарния режим.
Да, действително получих много отзиви в последно време. Едни са много радостни от тази инициатива, други питат дали това е най-важният проблем сега да се занимаваме със стари истории. Аз мисля, че за нашето достойнство и утвърждаването на нашия авторитет е хубаво да се знае обективната истина. Когато казваме, че ние сме равноправни членове на ЕС, можем с високо вдигната глава да кажем, че България също не е била безучастна и е дала много жертви в съпротивата срещу тоталитарния режим.
Трябва да направя едно важно уточнение. Аз не искам да влизам в броене на жертвите от преди 9-ти септември и след това, в полемика кой е бил по-жесток и кой по-малко. Конференцията ще бъде разделена на три основни панела. Целта на първия е да се отдаде дължимото уважение на пострадалите особено в първите години след 9-ти септември. Някъде около 10-15 души, които са все още живи, ще дойдат в ЕП и ще разкажат спомените си това, което се е случвало. Във втория панел участват млади изследователи от групата на проф. Знеполски. В третата част ще представим един мой проект за Желязната завеса или продължението на Берлинската стена, както аз казвам, за това какво се е случвало по българската граница по времето на социализма.
Не се ли нагърбвате с доста тежка задача - да преосмисляте част от историята? Смятате ли, че сме се отдалечили достатъчно от тези събития, за да погледнем без емоции на тях?
На политическо ниво 39-то Народно събрание каза своето отношение спрямо режима след 9-ти септември 1944 г. Така че всякаква реабилитация на тази дата е неуместна. Всякакви риторики, че било свалено фашистко правителство са абсолютно безпочвени. Трябва да се каже обективната истина, а не да се възхвалява една дата, която има директно негативно влияние за следващите 66 години. Все още това откъсване на България от демократична и цивилизована Европа продължава да има негативно влияние.
