АНДРЕЙ КОВАЧЕВ, евродепутат от ГЕРБ 09.09.2010

Дебатът в Европарламента във вторник беше под наслов „Ситуацията на ромите в Европа". Но за голямо съжаление колегите отляво и тези от групата на Зелените използваха дискусията за краткосрочни политически цели. Тяхната основна цел беше да осъдят позицията на Франция. Много малко бяха дискусиите от тяхна страна по същинския въпрос.

  Трябва да се обърне внимание на това какво да направи Европа, за да се подобри ситуацията на над 11 милиона роми, които живеят на нашия континент. Въпросът не се състои само в това какво е направила една или друга страна членка, а какво решение може да вземе целият Европейски съюз. Не е по силите на нито една държава сама да се справи с интеграцията на ромите. Особено трудно е за страни като България и Румъния, които не са сред най-богатите в ЕС. Затова и в моето изказване по време на заседанието аз призовах за създаването на стратегия за интеграцията на ромите. Но същевременно с това и подчертах, че за да не остане тази стратегия само на хартия, трябва да има желание както от малцинството, така и от мнозинството. Интеграцията е двупосочна.

И двете страни трябва да имат желание за осъществяването на този процес. Затова и когато се изготвя подобна стратегия, трябва да вземат участие и хора от ромското малцинство.

Трябва да е ясно на всички, че всички сме европейски граждани. Но както имаме права, така имаме и задължения. Аз очаквам да се гарантира свободата на придвижване на всички европейски граждани и заедно с това обаче самите граждани да спазват законите на съответната страна членка, в която пребивават.

Според мен дебатът около ромите не би трябвало да се съсредоточава около това да осъждаме една или друга страна членка, независимо дали става въпрос за Италия или Франция. Трябва да се търсят общоевропейски решения, а не бива да се извличат краткосрочни дивиденти от темата. Това не е подходящо за партийно използване. Темата е изключително сериозна и трябва всички страни да обединим усилията си. Необходимо е да се помисли най-вече за образованието на ромите. Не е въпрос на избор на родителите дали да изпращат детето си на училище. Това е тяхно задължение и то трябва да бъде гарантирано от държавата.

Едва ли някой има отговор на въпроса защо този проблем не може да се реши години наред. Но е факт, че ромското население, особено през последните години, е по-обособено и остава неинтегрирано в обществото, в което живее. Като по-положителен пример се дава винаги състоянието на ромското малцинство в Испания. Но има още какво да се желае, особено в Източна Европа, където има компактни маси от роми. Става въпрос за Румъния, Унгария, Словакия, разбира се, и България.

Даването на социални помощи на тези граждани съвсем не е решение. Напротив, точно обратното. Това означава, че ти възпитаваш хората да чакат някой друг да им помага. И съответно, ако не им помагаш, да започнеш да протестираш. Всеки, който може да работи, трябва да го направи. Затова  акцентирах и на проблема с образованието. Обществата трябва да осигурят достъп до работни места, за да не разчитат ромите на социални помощи, а всеки да получава възнаграждение за труда си, да има достъп до медицински услуги. Това разбирам като интеграция - да си помогнеш и да се впишеш в едно солидарно общество.

Искам да подчертая, че интеграцията на ромите няма никакво отношение с влизането ни в Шенген. За присъединяването ни няма такъв критерий. Двата дебата са коренно различни и затова не бива да се обвързват.