Европейският парламент с нова визия за бъдещето на ЕС.

Новата сесия на Европейския парламент стартира с проект на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу за нова визия за бъдещето на ЕС. Идеята му е в дългосрочна перспектива ЕС да стане федерация на национални държави. В интервю за Радио България българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев коментира темата „повече или по-малко Европа да има” в контекста на акцентите в новата сесия на ЕП и гвоздея на програмата – дебатът за размера и разпределението на средствата в бюджета на ЕС за следващия програмен период – 2014-2020 г.

Това не е чак толкова нова визия, защото още основателите на бъдещия ЕС са имали идеята Европа да стане наднационална политическа структура, като се обедини в европейска федерация, и то не само икономическа, но и политическа, а и в останалите области. Днес говорим вече например и за социална Европа. Тоест, идеята е да се обединят на еврониво всички политики, които се развиват на местно. Сега обаче влизаме в по-конкретен етап на тази идея. Трудната ситуация, в която се намира днес Европа, ни задължава да продължим напред с интеграцията. И затова именно бе и тази амбициозна реч на г-н Барозу в Страсбург, където той предложи създаване на федерация на националните държави. Първа стъпка за това е въвеждането на единен надзорен механизъм за по-добър контрол над банките в Еврозоната. Това е само една от стъпките за постигане на този икономически, фискален и политически федерален съюз и ще е един от акцентите в новия сезон на ЕП. Но без съмнение, основната тема ще бъде дебатът за Многогодишната финансова рамка за бюджета на ЕС до 2020 г. Въпросът е: ще успеем ли да убедим страните-членки, че ни трябва силен бюджет, способен да финансира и осъществи всички цели, които сме си поставили по стратегията „Европа 2020”. Защото, ако се подлъжем под психологическия натиск на кризата и решим, че трябва да орежем бюджета – такива сигнали има в някои страни и особено в страните-донори, това би било много лошо. Има опасност да се провалим, както се провали между другото ЕС с Лисабонската стратегия през 2010 г. А заобикалящият ни свят не стои на едно място. Страните в него се развиват с бързи икономически стъпки и има опасност Европа да се маргинализира, да стане неконкурентоспособна. Надявам се това да не се случи и да имаме мъдростта да направим силен евробюджет, осигуряващ инвестициите в растеж, в работни места. А за нас като нова страна-членка, надявам се, да има силен бюджет и за Кохезионната политика, която ще допринесе за уеднаквяване на стандарта на живота във всички региони, в т.ч. в България, защото имаме доста да наваксваме. За сравнение, САЩ са федерация и там федералният бюджет е над 20 % от общия БВП, формиран от всички федерални щати. Докато за ЕС – една за пръв път наднационална структура, но все още не федерация, бюджетът е само 1 % от БВП на всички страни-членки. Ние се борим поне да запазим този един процент, а според мен е задължително дори да го увеличаваме. Ако не 20, както в случая със САЩ, поне няколко процента от БВП. Много изследвания показват, че всяко инвестирано евро на ниво ЕС генерира неколкократно повече растеж на местно ниво. Примерно, в иновациите, където растежът е най-висок, 1 евро от бюджета на ЕС генерира 14 евро на местно ниво. В други сфери растежът е малко по-малък, но при всички случаи е много повече, ако това евро се инвестира от европейския бюджет.

България вече има ясна визия по стратегията „България 2020”, която цели българският стандарт на живот да стане съизмерим поне с този в страните от Централна Европа. Това съответства на българската позиция за по-силен бюджет на ЕС за следващия период 2014-2020 г., уточни Андрей Ковачев. Що се отнася до идеята за по-голям трансфер на суверенитет, това е по-скоро философски въпрос: какво представлява суверенитетът в XXI век и може ли да се разглежда така, както в X и дори в XX век:

„Аз смятам, че в глобализиращия се свят ние ще сме много по-силни, ако имаме т.нар. споделен суверенитет на целия ЕС. Така ЕС ще е по-силен и ще защити по-добре интересите ни – убеден е д-р Ковачев. –Тук има обаче много въпросителни, това не е просто „за” или „против” повече Европа. По принцип това е правилна политика и една от тези, които трябва да станат също общностни политики. Но „дяволът” винаги е скрит в детайлите. ЕК също знае, че има още много неясноти по предложението за т.нар. банков съюз на страните от Еврозоната. Имах шанса да говоря с еврокомисаря по вътрешен пазар и услуги г-н Мишел Барние и му обясних притесненията на България. Страните-членки извън Еврозоната трябва да имат също своя глас при дебата и вземането на съответни решения по този бъдещ Единен механизъм за надзора над банките в ЕС, защото той ще отговаря както за банките в Еврозоната, така и за тези извън нея. Страните извън Еврозоната могат сами да решат дали ще влязат или не в този банков съюз, но първо трябва да има и правила, а и това да не води до разединение в ЕС. Ако са различни условията за страните в Еврозоната и тези извън нея, това води до разединение. Затова България и другите страни извън тази зона алармирахме за евентуални неблагоприятни последици за нас. Но аз не виждам проблем по принцип и съм убеден, че в по-нататъшния дебат това ще се изчисти.

Сред акцентите в дебатите от новата сесия на ЕП е и едно предложение, свързано със следващите избори за ЕП в 2014 г. - да има общоевропейски политически партии с единни кампании и единни партийни листи.

Аз съм голям привърженик на идеята европейските партии, независимо дали са социалисти, либерали, зелени или ЕНП /десни/, да участват директно в европейските избори. Какво по-логично от това! – категоричен е д-р Андрей Ковачев. – Виждаме, че все по-малко хора отиват да гласуват на европейски избори. Затова смятам за правилно предложението на колегата Ендрю Даф за въвеждане на т.нар. транснационални листи за 25 депутата в ЕП. За съжаление, то не мина и по всяка вероятност няма да мине. Но г-н Барозу отново сложи тази идея на масата. Националните листи остават, а паралелно с тях се предлага да се въведе и една транснационална листа, в която да има кандидати на европейските партии. Те ще заемат само 25 от всичките над 700 места в ЕП, т.е. съвсем малко спрямо общия състав на ЕП. Но тези хора биха правили една наистина европейска кампания, която да не е ограничена само до важните за дадена държава неща. Например, не обичаш местното правителство, затова гласуваш срещу партията му, или пък има някоя тема, важна само от регионално или национално равнище, и се загубва европейският контекст на евроизборите. Моето мнение, а и на много от колегите, в т.ч. г-н Барозу, е, че по този начин би се увеличила мотивацията на хората за темите, които вълнуват целия континент. По-точно: как да останем конкурентоспособни, как да се защитим, какви да са нашите предимства, защо трябва да инвестираме в иновации, които да водят до европейски продукт, който да бъде тачен и конкурентен в целия свят и Европа да не се маргинализира като континент. Идеята не мина и не смятам, че за изборите през 2014, и дори за тези през 2019 г., ще има съгласие на големите партии в ЕП по нея. А и вътре във всяка една отделна партия има и поддръжници, и противници на идеята за транснационалните листи. Аз лично съм защитник на тази идея, познавам и тезите на противниците й. Но това е дебат, който ще водим със сигурност и по-нататък в ЕП.