На 6 септември 1885 г., в град Пловдив е прогласено Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Дните, в които честваме важните за нацията ни исторически дати, са празник, но и равносметка на нашето съвремие. Можем ли и днес да открием примера, който ни завещаха политическите дейци на Следосвобожденска България? Не с оръжие, а с родолюбие и принадлежност към обща цел преди сто двадесет и седем години  народът ни по мирен път преодоля, макар и частично решенията на Берлинския конгрес, разпокъсал България. Страната ни се върна на политическата карта на Европа, но и предстоеше да получи и своята независимост. И отново обединена я постигна през 1908 г.

Връщането ни в семейството на демократичните европейски народи е националната цел на пост-комунистическа България. Българските граждани доказахме, че и днес сме способни на обединение в името на равноправието и общия ни просперитет с другите европейски граждани, както ни завеща Апостолът. България отново избира европейския ценностен модел, към който винаги е принадлежала, и го изстрада с цената на тежък преход, в който нямаше социална справедливост.

В двадесет и първи век нашият девиз "Съединението прави силата" стана и идеалът на обединена Европа!