На 6-ти септември отбелязахме Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, постигнато от българите през 1885 г. с родолюбие и ясна политическа визия за бъдещето на Отечеството. Светлото дело на Съединението проправи пътя към Независимостта на България - изстрадания национален идеал, който честваме днес.

Още през 1879 г. Учредителното събрание обсъжда и утвърждава не органически устав, а конституция на васалното на турския султан Княжество България, като по този начин категорично заявява стремежа му към независимост. На 22 септември 1908 г. в старопрестолно Търново княз Фердинанд прочита Манифест към българския народ, с който прогласява Независимостта на България. Призната от Великите сили през 1909 г., тя е дело, споено с политическата далновидност на българската дипломация. Независимостта е решителната политическа крачка по пътя към равноправието на българите с другите европейски народи.

В периода 1944-1989 г. България е държава, зависима от СССР при вземането на решения. Именно Независимостта Тодор Живков и БКП бяха готови да изтъргуват със СССР срещу доставка на ресурси за намиращата се в постоянен дефицит българска социалистическа икономика. На два пъти те обсъждат тайно юридическото премахване на независимостта на българската държава.

Затова днес е ден на равносметка и поука. Ден, в който си спомняме, че за близо половин век комунизмът откъсна обществото ни от ценностите на демократична Европа. Ден, в който празнуваме връщането ни в европейското семейство като негова равноправна част. Ден, в който изпращаме послание, че солидарно с другите европейци работим за общото ни бъдеще в обединена Европа!