Весели Великденски празници от д-р Андрей Ковачев, ръководител на Българската делегация в групата на ЕНП (ГЕРБ) в ЕП

КАК ПРАЗНУВАТ ВЕЛИКДЕН ПО СВЕТА

По традиция западните църкви приемат за най-голям християнски празник Рождество и Великден остава на второ място.
Във Франция е прието да се излиза на пикник. Главното блюдо на трапезата е омлетът. В Белгия и Холандия възрастните крият яйца в градината сред храстите и дърветата, а децата ги търсят и събират в кошнички. В САЩ за празника всеки трябва да има нови дрехи. Ако човек няма пари, е задължително поне да си купи ръкавици.
Великденските фигурки от шоколад и захар са доста популярни в Австралия. Но освен във формата на зайче, те се правят и в тази на рядкото австралийско животно бандукт. Двуутробното, приличащо на мишка създание с дълги уши, дължи рекорда за най-кратка бременност - 12,5 часа. Въпреки това видът е на изчезване и зверчето е на път да остане единствено пасхален символ на страната. Великденското меню включва печено овнешко, говеждо или пилешко със зеленчуци. За десерт се поднася традиционната торта "Павлова" с киви, ягоди, ананаси и мандарини. Доста популярни са и кръглите кифлички със стафиди. Австралийците си ги хапват сутринта преди да отидат в църквата. Това е времето, когато много семейства излизат сред природата. В тези краища се бележи свършекът на лятото и началото на есента.
В Швеция Великден не е толкова голям празник, колкото Коледа, но в училищата тържествата започват седмица преди настъпването му. Децата и учителите им си припомнят историята на възкръсването на Христос. Хората украсяват жилищата си в жълто, зелено и бяло. Поставят в домовете си и фигурки на пиленца с цветни пера. Шведите ядат на Великден почти същата храна, каквато и на Коледа. Но повече внимание отделят на сладките неща. Правят от картон пасхални яйца, а във всяко от тях слагат голям бонбон.
Великден в Германия се предшества от Страстния петък. Много немци в този ден ядат риба. В съботната вечер се пали голям пасхален огън. Около него се събират много хора - той е символ на края на зимата и изгаря всички зли помисли. На следващата сутрин цялото семейство се събира на закуска. Родителите скриват панер със сладкиши. След закуска те казват на децата: Великденският заек е донесъл за вас кошница и вие трябва да я намерите. Хлапетата ровят из цялата къща и това е най-веселият момент в празничния ден. В следобедните часове на семейството гостуват приятели и роднини.
На Великден американските семейства пък обезателно посещават църквата. Традиционният обяд в Щатите се състои от шунка с ананас, картофи и плодова салата. Децата получават кошничка, пълна с шоколади и бонбони. Доста популярна е една игра - пързаляне на яйца по наклонена плоскост. Малчуганите се състезават кой ще закара по-далече своето. Най-голямото съревнование обаче става на поляната пред Белия дом. Стотици деца пристигат там с кошници, пълни с шарени яйца.
Великден италианците празнуват с приятели. На Велики понеделник те устройват пикник. Дори и да се лее дъжд, той не се отменя. Пекат се кифлички, в които се слагат и яйца. Приготвят се традиционните бисквитки с кашкавал. Празненствата са доста пищни. В Ломбардия пекат хляб във формата на гълъб, наричат го la colomba. Популярна е и баницата, приготвена с 33 пласта тънко тесто - всеки символизира година от живота на Исус.
В Полша на празничната маса може да се видят най-различни блюда с месо. Добре дошли са млечните и тестени продукти. Поставя се и фигурка на овен, изрязана от масло. За да не се забравят и разочарованията на живота, се слага и хрян. Всяко блюдо от празничната трапеза трябва да се освети в църква.
В Унгария Великден е съпътстван с интересен обичай - младите момичета се пръскат с вода или одеколон "лочолкодаш". Яде се пушена шунка с яйца и хрян.
Великден в Русия е най-големият празник през годината. Наричат го Воскресение. В Царска Русия той бил посрещан с особена тържественост - пищно украсени църкви и къщи, илюминации, величествени служби. Главно място на великденската маса сега заемат козунакът и боядисаните яйца, поставени върху зелена покривка. В събота те се носят за освещаване в църквата. В първия ден на празника руснаците се поздравяват с "Христос Воскресе!", "Воистину Воскресе!", но за разлика от нас се целуват трикратно по бузите и си подаряват боядисаните яйца. Вторият ден е посветен на благотворителността. Прието е да се посещават болници и да се дава богата милостиня. Някога руснаците са събирали пари и са откупвали бедняците, затворени заради дългове. Посещават се и гробищата. Цялата седмица е посветена на празненства. На мъжете им е позволено, когато искат, да бият камбаните на църквите. Затова и седмицата се оглася от непрестанен звън, който поддържа празничното настроение. Руснаците имат и специална пасхална игра, при която боядисаните яйца се пускат в специални улеи и се блъскат. Целта е да се счупят състезателите на противниците. Победителят обира тези на победените. В Русия има два вида великденски яйца - боядисани и изписани. Първите са в един цвят - обикновено червен, а вторите са богато украсени и изрисувани.
В Гърция на празника се придава особено значение. Въпреки че елините са православни, те го отбелязват заедно с католиците. Приготовленията започват още в началото на Страстната седмица. Домакините почистват домовете си и ги украсяват. Пекат се традиционни бисквити, в четвъртък се боядисват яйцата. В съботата от Страстната седмица гърците носят храната, приготвена за Великден, в църквата, където свещеник я благославя. Един от традиционните специалитети за празника се нарича "магерица". Това е супа, направена от вътрешностите на агнето и сервирана с много подправки. Всяка вечер от Страстната седмица гърците ходят на църква, съпричастни към страданията на Христос. В полунощ на събота срещу неделя камбаните на храмовете бият, с което известяват възкръсването на Христос. След като се приберат от нощната литургия, хората започват да празнуват. В неделя се пече агнето, което бележи края на 40-дневните пости. Освен това на масата се слага великденският хляб и се пие червено вино или прочутата напитка рецина. За десерт се яде баклава.
В Англия на празника се събира цялото семейство Приготвя се специален обяд - агнешко със зеленчуци. В графство Ланкашир също си правят "надбягвания" - пускат яйчица от хълм. Притежателят на това, което стигне първо долу, ще се радва цяла година на крепко здраве. На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, в която влизат традиционни местни блюда. Децата вярват, че ще оглушеят, ако не вземат участие в нея. Една от най-необикновените традиции, свързани с яйцата, се среща на остров Тринидад. Там белтъкът се изсипва във вода и по него се предсказва бъдещето.

Великденските символи
С разцъфването на пролетта, в неделята след първото пролетно новолуние, идва един от най-обичаните и тържествени християнски празници - Великден. Символ на възраждащия се живот и природа, той се отбелязва в течение на три дни, с редица обреди и символи. Задължително всички членове на семейството се събират на празничната трапеза, поздравявайки се с "Христос возкресе!" и се отговаря "Во истина возкресе!" В центъра на трапезата присъстват обредният хляб и боядисаните великденски яйца.

Яйцето е най-популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури, яйцето символизира началото на новия живот. Една латинска поговорка казва: "Целият свят е създаден от едно единствено яйце". Яйцето, символ на жизненото начало, е в центъра на всички великденски обреди. Великденските яйца се варят по традиция в четвъртък и се боядисват или в един цвят - червено, жълто, синьо, зелено, или пък се "изписва", шари се по различни технологии - восък, с листа от градината и т.н. В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък, но за работещите жени е позволено да го направят в събота. Броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно боядисано, кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата.Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота. Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някой, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалина отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. От тогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено - с коприва, жълто - с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.Винаги когато се боядисвали яйца се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни.

Великденски заек
Този символ е отпреди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.През последното десетилетие на трапезата се появява и Великденския заек. Една легендите обяснява появата му с езическата богиня Естра  тя превърнала една птица в заек, но той пак продължил да снася яйца. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от XV-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през XVII-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!